Ще повлияе ли приемането на еврото върху спестяванията ни в лева? Дискусията стана актуална след предложените от управляващите промени в закона за БНБ, свързани с въвеждането на единната валута. Министерството на финансите и централната банка вече обявиха, че фиксираният курс остава до окончателното приключване на процедурата.

Парламентът ще разреши на правителството да преговаря с държавите членки на еврозоната, Дания и с Европейската централна банка какъв да е курсът, по който България ще мине от лев към евро. В момента 1 евро струва 1,95583 български лева. Институциите обещават така и да остане - докато не приемем еврото. А експертите искат повече прецизност и допълване на текстовете.

Почти 23 години след валутния борд доц. Красимир Ангарски, министър в служебното правителство на Стефан Софиянски, цитира американски автори. Ангарски е един от хората, работили текст по текст, за да има България валутен борд. И преговаряли с тогавашния шеф на Международния валутен фонд Мишел Камдесю.

Последвал валутният борд. Сега създателят му критикува управляващите - трябвало по-открито да обяснят какво се прави. И препоръчва да се допълнят текстовете.

Институциите обясняват, че промените са рутинни, а целта им е страната ни да бъде изрядна при преговорите за членство в еврозоната. И че докато не влезем в нея, бордът остава. Така беше и при другите държави от еврозоната, които бяха с валутен борд - Естония и Латвия.

„Налице е хибридна атака към Борда и фиксирания курс и към решимостта да се присъедини към еврозоната. Абсолютно необоснована, гражданите и бизнесът трябва да бъдат абсолютно спокойни”, коментира финансистът Борис Петров.

Теоретично обаче, ако левът излезе от преговорите обезценен, спестяванията ще намалеят. Прогнозата на финансовия министър е през април България да влезе в чакалнята преди еврозоната. Ако това се случи, най-рано 2023-та година можем да минем към еврото.