Купуваме двойно по-малко алкохол, брои чашките „Труд"
Потреблението на спиртни напитки в България е намаляло с 40 на сто от началото на 2009 г. Данните са предварителни и са от Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки.
Това означава, че ако през 2008 г. сме купили примерно пет бутилки от януари до май, то т.г. сме се ограничили до три шишета, или почти двойно по-малко. Спадът се отнася и за вносния, и за родния алкохол. Изтънялото потребление се дължи на икономическата криза, свиването на доходите и ръста на цените, казват в асоциацията.
Българинът обаче едва ли е отвикнал от чашката - по-вероятно е да е минал на домашна ракия и вино, за които няма официални данни.
Пивоварите също не отчитат спад и се радват на мачове, на които се лее бира на корем.
От браншовата организация на пивоварите тепърва ще обобщават данните за потреблението от началото на годината. Засега не се очертава спад в консумацията на бира. Наблюденията показват, че потреблението се движи в рамките на първото полугодие на 2008 г., когато бяха реализирани 2,64 милиона хектолитра.
За цялата 2008 г. статистиката показва, че българинът е изпил средно по 74 литра бира.
Председателят на Съюза на пивоварите Владимир Иванов заяви пред сайта "Всеки ден", че не очаква изборите да повлияят на консумацията на пиво.
"Изборите няма да окажат нито положително, нито отрицателно въздействие върху потреблението на бира. Противно на повечето мнения консумацията не скача дори по време на световните и европейските първенства по футбол. Защото обикновено изборите и големите спортни събития са през лятото, когато по принцип е голямо потреблението на бира", обясни Иванов.
Заради изборите за евродепутати днес в София са забранени продажбата и сервирането на алкохолни напитки в заведения и търговски обекти. Ограничението важи за времето от 6,00 до 20,00 ч.
Забраниха на жена да зачене от мъж в кома, отбелязва „24 часа"
Съдът от град Виджевано, Северна Италия, отказа оторизация за асистирано оплождане на млада българка. Тя поиска разрешение от властите, тъй като съпругът й е в необратима кома заради тумор в мозъка. Според вестник "Месаджеро" тя ще обжалва съдебното решение пред по-висша инстанция. Искането за оторизацията на практика било направено от бащата на мъжа в качеството му на негов настойник.
Съпругът на българката е в кома от януари 2009 г. и се намира в клиниката "Мауджери" в Павия.
Според съда обаче "е невъзможно да се узнае желанието на мъжа за прибягване до медицински асистирано оплождане", затова и искането е неприемливо.
Българската съпруга на младия мъж обаче ще се бори за правото си да има дете чрез адвоката си Клаудио Диани. Той обяви, че ще обжалва присъдата, за да може да бъде признато в Италия "свещеното право на една двойка".
Българката ще се обърне и към чужда страна, в която не съществуват подобни пречки. Тя и 35-годишният работник са женени от около 2 г. Въпреки състоянието му жената не се отказва от желанието си за деца. През февруари тя поиска да бъде взета от мъжа й, вече в кома, семенна течност, която се съхранява в специална банка в Рим.
Според магистратите дори да е съществувало желание у съпруга да стане баща, както свидетелстват негови приятели и близки, не е ясно дали той би изразил същото желание, ако е знаел, че ще попадне в ситуация на кома. А и според италианския закон до асистирано оплождане се прибягва само при безплодие в двойката. "Това е талибанска и религиозна присъда в най -теократската и религиозната и възможно най-малкото мирянска страна. Ще се отнесем до Касационния съд, в който се доверявам напълно", коментира проф. Антинори, който съхранява семенната течност.
Градът на Барбара: Дайте ни и Павел, пише „Монитор"
Малката Николета Василева, чиито разплакани снимки обиколиха българските и полските медии, се чувства добре, весела е и си играе с децата на улицата в полския град Дембица. Пратеник на "Монитор" откри детето в дома на Барбара Барнаш. Нямам какво да крия, ще ви разкажа всичко, каза пред пратеника на вестника самата пани Барбара. Разбирате ме, че думата български журналист след всичко, което ми се случи у вас, малко ме стряска, моля за нашите извинения, че трябваше да почакате за тази среща, извини се с усмивка полякинята. И добави - нямам какво да крия, ще ви кажа каквото искате.
Всички в България са чували за полския град Дембица, само дето не знаят. Досега най-известният продукт на дембичани бяха гумите "Дебица", които на българския пазар са изгубили едно "м" в средата, идващо иначе от специфичния полски звук, роднина на старобългарските носовки.
Пълното име на 50-хилядното градче се чу покрай драмата на Тодор Василев от Асеновград, който в неравна битка с правото изгуби, засега, двете си деца, родени от българо-полската любов между него и Барбара Барнаш-Василев. В Асеновград още не могат да си простят, че дадоха Николета, в Дембица чакат всеки ден да си приберат и братчето Павел. Тъй като Василев не признава единия гол и задържа момченцето, резултатът само формално е 1 на 1. В Дембица се надяват, че това е за кратко и временно.
"Какво става в тази България, защо не ни давате детенцето?" - пита ме пан Яцек в автосервиза си в Дембица, като вижда българските номера на пежото. Затова съм тук в Полша, казвам, да видим какво става. Нямате никакви спирачки, отсича майсторът. Аха да се засегна, но разбирам, че за накладките говори. Няма нищо против България човекът, поне от сантимента, с който говори за морето и ваканциите. Джипиесът ме докарва точно пред оградата на дома, в който е настанена Ники след взимането й от България, заедно с майка си. Наследствен имот на семейство Кмьеч, каквато е моминската фамилия на Барбара.
На първо позвъняване не отговаря никой. Тъкмо време да огледам къщата - добре поддържани дом и градина с гипсови фигурки по окосената тревичка, отзад водно огледало, беседка, люлка, тъмносин опел, спрян на пътеката встрани.
Поне по спомен от тв репортаж зад прозореца на втория етаж е стаята на Николета. Пак звъня. Първо глас през домофона, после се отваря врата. "Знам кой сте, познах ви по снимките, нарочно не ви отговорих на писмата, нямаме какво да ви кажем" - ледено ме отрязва Анна Савчук, сестра на Барбара и леля на малките Никол, както я наричат тука, и Павел. "С журналисти от България няма да разговаряме, господине. Абсолютно! Вече веднъж се опарихме с една от телевизиите, всичко изопачиха, обидени сме, вървете си, няма какво да търсите тук!" - реже пани Анна. "Вие сте първият български журналист, който идва тук, а толкова глупости се изписаха за сестра ми в България," добавя жената. Делят ни дървените летви на оградата. И, май, не само. Чака да дойде българският консул от Варшава. Обадил се, че има работа в Краков и щял да мине да види в какви условия живее Никол. Сестра ми естествено го покани, няма какво да крие, нарежда Савчук. "Аня, на телефона!", викат я от къщата - тъкмо повод жената да обърне гръб и да си тръгне.
Българската кола предизвиква почти селско любопитство - накацали по прозорчета и оградки съседи, а като обърнеш глава към тях, изчезват. "А, не ги познавам, ние се нанесохме тука отскоро" - оправдава се комшия. Но иначе знае случая от местния седмичник "Обсерватор". "Тъй е, като не си седят тука, къде са тръгнали? Толкова ли свършиха поляците? Аз не мога да разбера - българите и тия другите араби и турци по-големи паци ли имат, какво, че така са хукнали и после реват. Приискало им се чужбинско, курва мач!", псува на родния си език комшията.
"А, знам я, пани Барнаш, нали? Там до газ станцията? Тя преди за един таксиметров шофьор беше женена, света му памет, те и по телевизията я показаха. А къщата на майка й и баща й беше, те сега пристроиха, нали ги видяхте, две са. Този, българинът, мъжът йй, вторият, страшна история. Ей тука я ухапал по бузата, отвлякъл децата цяла една година, тя искала да си ги вземе. И съдът така казал, че трябва да ги даде, но той не иска, какво ще става с тези дечица, не знам. За децата лошо, за децата!" - реди скорострелно жена малко по-нагоре по улица "Гавжиловска" и няма шанс да й настигнеш мисълта, ако не върнеш три пъти назад записа.
"Решение на съда има, гледах по телевизията и българската министърка на правосъдието казва, че децата трябва да се върнат при майка си в Полша. Щом казват, значи е така. Не знам кой е правият, много случаи има такива, колко немци си прибират също децата. Те като тръгнат двама души да се развеждат, почват най-лошите работи да говорят един за друг. Да си й дадат децата, ще се поболее тази жена, вижте снимката й във вестника, ще се поболее!" - подарява ми последния брой на "Обсерватор" продавачка в будката за вестници.
"Пак ли вие!" - на третия път Анна Савчук се появява със слаб мъж с брада. Брат й. Уж нямаше да говорят, но приказката тръгва. "Знаете ли къде е Павел? Кога ще ни го върнат? Защо не прави нищо българската полиция". Оградата пак ни разделя, но като че ли е по-рядка. Не дървената, а другата. Ох, стига простотии, виж, излагаме се, нека да влезе човекът, само моля ви, не злоупотребявайте, поддава леко пани Анна. Нищо от това, което е ставало в семейството, не е излизало досега извън тези огради. Тодор им станал ясен на третата година от брака му с полякинята, когато за първи път вдигнал ръка срещу Барбара, разказват брат и сестра. "Не, не, няма да говорим за това сега. Ще ви проверим и ако сестра ми реши, ще ви се обадим, не съм изтрила писмата ви, имам вашия телефон. Благодарим!" - аудиенцията е свършила почти без да е започвала. Започва чакане в Дембица и обаждане на следващия ден чрез посредник и покана за петък в четири следобед, вече за дома на Барбара Барнаш. Пред къщата в уречения час има кола на най-големия телевизионен канал в Полша TVN, който прави специално издание за случая. Натиснах звънеца пред голямата къща, за да чуем и другата истина.
Тайни агенти край урните, разкрива „Труд"
Родното ФБР праща тайни агенти край урните да дебнат за купуване на гласове. Поне по едно спецченге ще има днес във всяка избирателна секция. Човекът от ДАНС зорко ще следи да не се нарушава законът.
МВР също праща цивилни полицаи, които ще се смесят с електората, за да инспектират за нередности на евровота. Вътрешното ведомство заедно с прокуратура и ДАНС създали и мобилни екипи във всяка областна дирекция, които да могат да реагират мигновено при сигнал за търговия на избиратели. "Пратили сме хора в по-малките и бедни райони на България, тъй като там реално става купуването на гласове. В София много трудно някой ще продаде гласа си срещи 20 лева, но и в столицата има проблемни зони, така че поне 4 мобилни екипа ще има в града", обясни шефът на пресцентъра на МВР Диана Янкулова. В мобилните екипи ще има прокурор, оперативен служител и дознател. Те ще могат на момента да арестуват и да повдигат обвинение за купуване на гласове. От МВР очакват и много фалшиви сигнали за търговия на избиратели.
15 000 полицаи ще бдят край 11 659 изборни секции за безпроблемното протичане на евровота.
Потреблението на спиртни напитки в България е намаляло с 40 на сто от началото на 2009 г. Данните са предварителни и са от Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки.
Това означава, че ако през 2008 г. сме купили примерно пет бутилки от януари до май, то т.г. сме се ограничили до три шишета, или почти двойно по-малко. Спадът се отнася и за вносния, и за родния алкохол. Изтънялото потребление се дължи на икономическата криза, свиването на доходите и ръста на цените, казват в асоциацията.
Българинът обаче едва ли е отвикнал от чашката - по-вероятно е да е минал на домашна ракия и вино, за които няма официални данни.
Пивоварите също не отчитат спад и се радват на мачове, на които се лее бира на корем.
От браншовата организация на пивоварите тепърва ще обобщават данните за потреблението от началото на годината. Засега не се очертава спад в консумацията на бира. Наблюденията показват, че потреблението се движи в рамките на първото полугодие на 2008 г., когато бяха реализирани 2,64 милиона хектолитра.
За цялата 2008 г. статистиката показва, че българинът е изпил средно по 74 литра бира.
Председателят на Съюза на пивоварите Владимир Иванов заяви пред сайта "Всеки ден", че не очаква изборите да повлияят на консумацията на пиво.
"Изборите няма да окажат нито положително, нито отрицателно въздействие върху потреблението на бира. Противно на повечето мнения консумацията не скача дори по време на световните и европейските първенства по футбол. Защото обикновено изборите и големите спортни събития са през лятото, когато по принцип е голямо потреблението на бира", обясни Иванов.
Заради изборите за евродепутати днес в София са забранени продажбата и сервирането на алкохолни напитки в заведения и търговски обекти. Ограничението важи за времето от 6,00 до 20,00 ч.
Забраниха на жена да зачене от мъж в кома, отбелязва „24 часа"
Съдът от град Виджевано, Северна Италия, отказа оторизация за асистирано оплождане на млада българка. Тя поиска разрешение от властите, тъй като съпругът й е в необратима кома заради тумор в мозъка. Според вестник "Месаджеро" тя ще обжалва съдебното решение пред по-висша инстанция. Искането за оторизацията на практика било направено от бащата на мъжа в качеството му на негов настойник.
Съпругът на българката е в кома от януари 2009 г. и се намира в клиниката "Мауджери" в Павия.
Според съда обаче "е невъзможно да се узнае желанието на мъжа за прибягване до медицински асистирано оплождане", затова и искането е неприемливо.
Българската съпруга на младия мъж обаче ще се бори за правото си да има дете чрез адвоката си Клаудио Диани. Той обяви, че ще обжалва присъдата, за да може да бъде признато в Италия "свещеното право на една двойка".
Българката ще се обърне и към чужда страна, в която не съществуват подобни пречки. Тя и 35-годишният работник са женени от около 2 г. Въпреки състоянието му жената не се отказва от желанието си за деца. През февруари тя поиска да бъде взета от мъжа й, вече в кома, семенна течност, която се съхранява в специална банка в Рим.
Според магистратите дори да е съществувало желание у съпруга да стане баща, както свидетелстват негови приятели и близки, не е ясно дали той би изразил същото желание, ако е знаел, че ще попадне в ситуация на кома. А и според италианския закон до асистирано оплождане се прибягва само при безплодие в двойката. "Това е талибанска и религиозна присъда в най -теократската и религиозната и възможно най-малкото мирянска страна. Ще се отнесем до Касационния съд, в който се доверявам напълно", коментира проф. Антинори, който съхранява семенната течност.
Градът на Барбара: Дайте ни и Павел, пише „Монитор"
Малката Николета Василева, чиито разплакани снимки обиколиха българските и полските медии, се чувства добре, весела е и си играе с децата на улицата в полския град Дембица. Пратеник на "Монитор" откри детето в дома на Барбара Барнаш. Нямам какво да крия, ще ви разкажа всичко, каза пред пратеника на вестника самата пани Барбара. Разбирате ме, че думата български журналист след всичко, което ми се случи у вас, малко ме стряска, моля за нашите извинения, че трябваше да почакате за тази среща, извини се с усмивка полякинята. И добави - нямам какво да крия, ще ви кажа каквото искате.
Всички в България са чували за полския град Дембица, само дето не знаят. Досега най-известният продукт на дембичани бяха гумите "Дебица", които на българския пазар са изгубили едно "м" в средата, идващо иначе от специфичния полски звук, роднина на старобългарските носовки.
Пълното име на 50-хилядното градче се чу покрай драмата на Тодор Василев от Асеновград, който в неравна битка с правото изгуби, засега, двете си деца, родени от българо-полската любов между него и Барбара Барнаш-Василев. В Асеновград още не могат да си простят, че дадоха Николета, в Дембица чакат всеки ден да си приберат и братчето Павел. Тъй като Василев не признава единия гол и задържа момченцето, резултатът само формално е 1 на 1. В Дембица се надяват, че това е за кратко и временно.
"Какво става в тази България, защо не ни давате детенцето?" - пита ме пан Яцек в автосервиза си в Дембица, като вижда българските номера на пежото. Затова съм тук в Полша, казвам, да видим какво става. Нямате никакви спирачки, отсича майсторът. Аха да се засегна, но разбирам, че за накладките говори. Няма нищо против България човекът, поне от сантимента, с който говори за морето и ваканциите. Джипиесът ме докарва точно пред оградата на дома, в който е настанена Ники след взимането й от България, заедно с майка си. Наследствен имот на семейство Кмьеч, каквато е моминската фамилия на Барбара.
На първо позвъняване не отговаря никой. Тъкмо време да огледам къщата - добре поддържани дом и градина с гипсови фигурки по окосената тревичка, отзад водно огледало, беседка, люлка, тъмносин опел, спрян на пътеката встрани.
Поне по спомен от тв репортаж зад прозореца на втория етаж е стаята на Николета. Пак звъня. Първо глас през домофона, после се отваря врата. "Знам кой сте, познах ви по снимките, нарочно не ви отговорих на писмата, нямаме какво да ви кажем" - ледено ме отрязва Анна Савчук, сестра на Барбара и леля на малките Никол, както я наричат тука, и Павел. "С журналисти от България няма да разговаряме, господине. Абсолютно! Вече веднъж се опарихме с една от телевизиите, всичко изопачиха, обидени сме, вървете си, няма какво да търсите тук!" - реже пани Анна. "Вие сте първият български журналист, който идва тук, а толкова глупости се изписаха за сестра ми в България," добавя жената. Делят ни дървените летви на оградата. И, май, не само. Чака да дойде българският консул от Варшава. Обадил се, че има работа в Краков и щял да мине да види в какви условия живее Никол. Сестра ми естествено го покани, няма какво да крие, нарежда Савчук. "Аня, на телефона!", викат я от къщата - тъкмо повод жената да обърне гръб и да си тръгне.
Българската кола предизвиква почти селско любопитство - накацали по прозорчета и оградки съседи, а като обърнеш глава към тях, изчезват. "А, не ги познавам, ние се нанесохме тука отскоро" - оправдава се комшия. Но иначе знае случая от местния седмичник "Обсерватор". "Тъй е, като не си седят тука, къде са тръгнали? Толкова ли свършиха поляците? Аз не мога да разбера - българите и тия другите араби и турци по-големи паци ли имат, какво, че така са хукнали и после реват. Приискало им се чужбинско, курва мач!", псува на родния си език комшията.
"А, знам я, пани Барнаш, нали? Там до газ станцията? Тя преди за един таксиметров шофьор беше женена, света му памет, те и по телевизията я показаха. А къщата на майка й и баща й беше, те сега пристроиха, нали ги видяхте, две са. Този, българинът, мъжът йй, вторият, страшна история. Ей тука я ухапал по бузата, отвлякъл децата цяла една година, тя искала да си ги вземе. И съдът така казал, че трябва да ги даде, но той не иска, какво ще става с тези дечица, не знам. За децата лошо, за децата!" - реди скорострелно жена малко по-нагоре по улица "Гавжиловска" и няма шанс да й настигнеш мисълта, ако не върнеш три пъти назад записа.
"Решение на съда има, гледах по телевизията и българската министърка на правосъдието казва, че децата трябва да се върнат при майка си в Полша. Щом казват, значи е така. Не знам кой е правият, много случаи има такива, колко немци си прибират също децата. Те като тръгнат двама души да се развеждат, почват най-лошите работи да говорят един за друг. Да си й дадат децата, ще се поболее тази жена, вижте снимката й във вестника, ще се поболее!" - подарява ми последния брой на "Обсерватор" продавачка в будката за вестници.
"Пак ли вие!" - на третия път Анна Савчук се появява със слаб мъж с брада. Брат й. Уж нямаше да говорят, но приказката тръгва. "Знаете ли къде е Павел? Кога ще ни го върнат? Защо не прави нищо българската полиция". Оградата пак ни разделя, но като че ли е по-рядка. Не дървената, а другата. Ох, стига простотии, виж, излагаме се, нека да влезе човекът, само моля ви, не злоупотребявайте, поддава леко пани Анна. Нищо от това, което е ставало в семейството, не е излизало досега извън тези огради. Тодор им станал ясен на третата година от брака му с полякинята, когато за първи път вдигнал ръка срещу Барбара, разказват брат и сестра. "Не, не, няма да говорим за това сега. Ще ви проверим и ако сестра ми реши, ще ви се обадим, не съм изтрила писмата ви, имам вашия телефон. Благодарим!" - аудиенцията е свършила почти без да е започвала. Започва чакане в Дембица и обаждане на следващия ден чрез посредник и покана за петък в четири следобед, вече за дома на Барбара Барнаш. Пред къщата в уречения час има кола на най-големия телевизионен канал в Полша TVN, който прави специално издание за случая. Натиснах звънеца пред голямата къща, за да чуем и другата истина.
Тайни агенти край урните, разкрива „Труд"
Родното ФБР праща тайни агенти край урните да дебнат за купуване на гласове. Поне по едно спецченге ще има днес във всяка избирателна секция. Човекът от ДАНС зорко ще следи да не се нарушава законът.
МВР също праща цивилни полицаи, които ще се смесят с електората, за да инспектират за нередности на евровота. Вътрешното ведомство заедно с прокуратура и ДАНС създали и мобилни екипи във всяка областна дирекция, които да могат да реагират мигновено при сигнал за търговия на избиратели. "Пратили сме хора в по-малките и бедни райони на България, тъй като там реално става купуването на гласове. В София много трудно някой ще продаде гласа си срещи 20 лева, но и в столицата има проблемни зони, така че поне 4 мобилни екипа ще има в града", обясни шефът на пресцентъра на МВР Диана Янкулова. В мобилните екипи ще има прокурор, оперативен служител и дознател. Те ще могат на момента да арестуват и да повдигат обвинение за купуване на гласове. От МВР очакват и много фалшиви сигнали за търговия на избиратели.
15 000 полицаи ще бдят край 11 659 изборни секции за безпроблемното протичане на евровота.
Източник: news.bg
