Почина българският политик, математик и дипломат Благовест Сендов, научи Asenovgrad.NET.

Преди минути скръбната новина бе потвърдена от официалния сайт на БАН. "Българската академия на науките с дълбоко прискърбие съобщава, че на 19 януари 2020 г. на 87-годишна възраст почина акад. Благовест Сендов, световноизвестен български математик, изтъкнат държавник и общественик – ректор на Софийския университет, главен научен секретар на Българската академия на науките, председател на Българската академия на науките, председател на Народното събрание на Република България и посланик на България в Япония", се казва в краткото съобщение.

Благовест Христов Сендов е роден на 8 февруари 1932 г.в Станимака (днешен Асеновград) в заможно многодетно семейство – трима братя и две сестри, от които Благовест е вторият по възраст. Баща му Христо Сендов е преуспяващ търговец, а майка му Марушка Сендова е възпитаник на Американския колеж в Самоков.

Учи в Асеновградската гимназия. През 1949 г. завършва с отличие. Властите в Асеновград обаче не го пускат да следва поради буржоазния му произход. За разлика от мнозина други, той преодолява пречките с находчивост и много труд (по софийските улици) като напуска родния си град, работи около три години в отдел "Чистота" на Благоевски райсъвет в столицата и получава софийско жителство – това му осигурява възможността да постъпи в университета.

През есента на 1952 г. е приет във Физико-математическия факултет на Софийския университет, специалност математика – производствен профил. Необикновените му математически заложби се проявяват веднага. Още като студент пише и първата си научна работа, която е предложена за публикуване в Доклади на Съветската академия на науките от световноизвестния математик – акад. С. Н. Бернщайн. Завършва една година предсрочно (1956), с отличен успех. Спечелва конкурсите за асистент и за аспирант, но по политически причини не го назначават и го пращат на работа като учител.

Благодарение на едно писмо в негова подкрепа до тогавашния министър на просветата, подписано от професорите-математици във факултета, Благовест Сендов постъпва през 1958 г. като асистент в Катедрата по висша алгебра на Природо-математическия факултет на СУ, чийто ръководител е акад. Н. Обрешков.

Специализира изчислителна математика в Московския държавен университет (1960-1961) и в Имперския колеж в Лондон (1968).

Кандидат на науките (дн. доктор, 1964), доктор на математическите науки (1967).

Доцент (1963), професор (1968) във Физико-математическия факултет на Софийския университет.

Член-кореспондент (1974) и академик (1981) на Българската академия на науките.

Почетен доктор на Великотърновския университет (2010), на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (2011) и др.

Почетен доктор на Московския държавен университет (1975).

Член на Украинската академия на науките.

Автор е на над 200 научни публикации в областта на теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и др., а така също и на 7 монографии и над 30 учебника.

Благовест Сендов е известен с образователния експеримент "Проблемна група по образованието", наричан разговорно "Сендовската система", който инициира, докато е ректор на Софийския университет. ПГО е образователна система, въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г. Системата предлага нови методи на обучение, както и с промяна в учебното съдържание по класове. Учебниците са големи и илюстрирани от Доньо Донев. Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например предметът "Природа" обединява изучаването на биология, химия, физика и география, а "Чета, пиша, смятам" – математика, български език и литература. От пети клас се учи програмиране, като за целта се използва популярният за образователни нужди език Лого. Обучението се провежда целодневно. До V клас учениците не са писмено оценявани. В някои класове учениците започват своето обучение на 6-годишна възраст. Новаторският образователен процес е замислен с цел демократизация на обучението, което да преминава с лекота под формата на игра и забавление. Въпреки това проектът среща неодобрение, най-вече от страна на някои родители и в интелектуалните среди, а заради включените произведения на Джани Родари е наречен "прозападен" и Съюзът на българските писатели организира подписка против проекта.

Макар да е безпартиен и син на "враг на народа", Сендов е избиран многократно за народен представител още по време на социализма. От 1986 г. е заместник-председател на Съвета за духовно развитие при Министерския съвет, както и председател на Съвета за наука. Парламентарната му кариера продължава и след 1989 г. в рамките на доминирани от БСП формации. Председател и заместник-председател на Народното събрание от 1995 до 1997 г., съответно от 1997 до 2004 г.

Сендов се кандидатира за президент на изборите през 1992 г. с подгласник Огнян Сапарев, като получава 2,24% от гласовете.

Посланик в Япония от 2004 до 2009 г. и във Филипините от 2006 до 2014 г.

Отличия: Заслужил деятел на науката (1984), лауреат на Димитровска награда I степен (1969) с колектив.

Ордени: Народна република България I степен (1978 и 1982), Кирил и Методий I степен (1974), Орден на Изгряващото слънце I степен от императора на Япония (2009) и др.

През 2012 г. по повод 80-годишния му юбилей на акад. Сендов бе връчен почетния знак на община Асеновград. Почетен гражданин е на Видин.

Народен представител в състава на VII НС, VIII НС, IX НС, XXXVI НС, XXXVII НС и XXXVIII НС.

Повече за акад. Благовест Сендов можете да прочетете ТУК.

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ.