Топлото време тази зима е променило традиционния модел на миграция при някои видове птици. Това е едно от заключенията, които правят екипите от орнитолози и еколози, участвали в Среднозимното преброяване тази година у нас.

В преброяването в Тракийската низина се включиха и специалисти от Българското дружество за защита на птиците от Хасково и от Регионалната инспекция по опазването на околната среда и водите.

В района на Хасково са наблюдавани язовирите Тракиец и Ивайловград,  и поречието на р. Марица. Като цяло и през това преброяване са регистрирани по-малко нощувки на птици в сравнение с други години. Обяснението за това е нехарктерните високи температури през тази зима. Орнитолозите посочват тенденция по намаляване на пернатите обитатели на влажните зони в Хасковски регион за втора поредна година.

Орнитологът Стойчо Стойчев, който е също от преброителите, разказа, че по река Марица край Димитровград тази зима е наблюдавана нощувка на голям корморан. Наблюдателите на яз. Доситеево край едноименното харманлийско село пък, са докладвали за нощувка на птици, които зимуват традиционно в Северна Европа. Регистриран е поен лебед-нехарактерен зимуващ вид тук.

Над 100 къдроглави пеликани са регистрирани от екипа, в който е и Стойчо Стойчев, край топлия язовир Розов кладенец в района на ТЕЦ“Марица Изток“ .

 Стойчев смята като положителна тенденция промяната в манталитета на българина при опазването на пернатите видове. Според него, именно на това се дължи и по-големия брой на регистрираните пеликани. Те не са толкова преследвани от хората, както преди. Преди време са убивани основно, за да не изяждат рибата по язовирите, казва орнитологът.

И въпреки положителната тенденция, която с колегите си отчита, все пак и през този сезон има засечени нарушения. Става въпрос за района на Сливен, където еколозите са попаднали на гюме с живи гъски. Целта е да се привлекат дивите гъски, след което бракониерите да имат по-лесна слука.

„Това е недопустим начин на ловуване, извън закона е и за него има наказание при установяването на нарушителите“, припомни Стойчо Стойчев.

С неговия екип са регистрирали и рекорден брой белооки потапници-около  40 в района на яз. Розов кладенец.

За първи път къдроглави пеликани са наблюдавани по време на среднозимно преброяване и в язовир Кърджали, където са регистрирани от екипи на Фондация По-диви Родопи и Българското дружество за защита на птиците.

Общо 41 екипа доброволци са участвали в 44-то среднозимното преброяване в страната, информираха от Българското дружество за защита на птиците. В екипите са се включили и представители на Регионалните инспекции по околна среда и водите, ловни сдружения и от други неправителствени организации. Обходени са над 200 влажни зони в страната.

Най-много зимуващи водолюбиви птици у нас са регистрирани по Черноморско крайбрежие и река Дунав.

Към момента са обработени около 80 на сто от данните, а те показват, че общата численост на установените видове птици е 247 908 индивида, като през миналогодишното преброяване техният брой е бил 361 933 индивида.

Трите най-многочислени вида птици във водоемите в страната са зеленоглавата патица, обикновената лиска и световно застрашената кафявоглава потапница. От този вид са регистрирани 19 180 птици.

Екипите са успели да наблюдават и преброят едва 3300 големи белочели и 322 от световно застрашените червеногуши гъски, като за сравнение през миналата година техният брой е бил 120 000 големи белочели и 3500 червеногуши гъски.

От световно застрашените водолюбиви видове пернати регистрирани още 18 ушати гмуреца, 4 кадифени и 427 тръноопашати потапници.

Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се провежда в световен мащаб от 1967 г. синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка. То дава оценка за състоянието на популациите на водолюбивите птици и за състоянието на местата, където те зимуват, голяма част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни популациите на някои от световно застрашените видове като малката белочела гъска и кафявоглавата потапница продължават да намаляват, затова и тези видове под реален риск от изчезване, коментират о БДЗП.

Красимира Славова