През годините, публично съм споделял, независимо, че съм български социалист, че ДПС е естествена и закономерна необходимост на ранния български политически живот след промените от 1989 година. Движението се роди по естествен път, в неприемането на наложените от тоталитарната система посегателства върху човешките права и свободи, към стремежа за демокрация и свобода. Приети бяха отлични Устав и Програма. Основатели бяха читави, свестни и достойни хора.Тогава смятах, че в близко бъдеще ще се премахнат причините за неговото раждане и ДПС ще бъде изпълнило своята историческа мисия. За голямо съжаление, днес, 30 години след неговото създаване, съм разтревожен, че в моята Родина не са ликвидирани отрицанието, омразата, разделението и недоверието към различния. Че причините, довели до създаването на ДПС все още, макар и леко смекчени, са част от дневния ред на българското общество.
Вярно е, че за изминалите 30 години ДПС създаде елит и има съществен принос за мирният преход в България. Но не промени бита и страданието на бедните - българи, турци, цигани, българи-мохамедани - помаци и т.н.. Младите бягат от България, от Кърджалийско! Ниските заплати и социален статус ги карат да търсят бъдещето си в други държави. Обезлюдяването на селата и градовете е толкова голямо, че може да се сравни с онези събития от преди 30 години, наречени „Голямата екскурзия“. Но ако тогава тоталитарния режим прогони стотици хиляди от родните им места, то сега кой гони младите хора?
ДПС изневери на здравите си основи, превърна се в елитарна партия! С поглед отстрани, все повече си задавам въпроса, способно ли е ДПС, има ли силата да направи необходимото за да възтържествува равнопоставеността, равенството и да защитава естествените човешки ценности? Има ли сили ДПС да гарантира икономическото и социално развитие на регионите, населени с малцинства. Така, че българските граждани от Кърджали, Кирково, Ардино, Черноочене, Якоруда и Барутин да са равни по условия и качество на живот с българските граждани от София, Варна, Стара Загора ? Защото ако сега с право основателите на ДПС казват, че са изпълнили историческата мисия на Движението, довела до неговото създаване преди 30 години, то дали днес техните наследници изпълняват своята историческа мисия? Дали не вървят към самоунищожение на партията, поставяйки личната изгода и жаждата за власт и пари над интересите на хората, които ги избират, като гласуват за ДПС?
Днес, за съжаление, не мога категорично да отбележа, че обществото ни е узряло за обединението на цялата българска нация, без разлика на етнос, религия, език, култура. Все още съществуват открити и прикрити разделителни линии. С болка споделям, че моята партия БСП, не държи кормилото за преодоляване на тези разделителни линии. Днес, все още, има малък брой братя и сестри социалисти, живеещи назад във времето. В това отношение, ДПС е по-малко етническа партия от моята БСП.
Доверието към ДПС се срива, признанието за мирният преход избледнява. От получаваните около 600 хиляди гласа, днес подкрепата е около 300 хиляди. Хората, симпатизантите на ДПС започнаха да търсят алтернатива – емиграция в чужбина, реализация чрез други политически субекти (ГЕРБ, ДОСТ, БСП, НПСД). Не е ли време след 30 години демокрация и свобода, ДПС да се замисли, ще се промени ли елита на движението, като монополисти на местната власт, ще ни изведе ли към по-добри бъднини всички нас от Кърджалийско и нашите деца? Или ни е нужно по-нататъшно преглъщане или революция в нашите души?
08.01.2020
Назми Мюмюн
Общественик
