Повече от век температурата 37 градуса по Целзий (измерена в устата, в подмишницата е с половин градус по-ниска) се използва като ориентир за човешкото здраве. От известно време подозираме, че тя се нуждае от коригиране и сега ново проучване показва какви са причините.

Въпреки тромавите инструменти, които немският лекар Карл Райнхолд Август Вундерлих използва за установяване на средна здрава телесна температура през 1851 г., той вероятно я е определил правилно. Забележително е, че може би просто сме станали по-студени.

"Температурата ни не е такава, каквато хората смятат, че е", казва медицинската изследователка Джули Парсънет от Станфордския университет в САЩ.

"Това, което всички научават от деца, че нашата нормална температура е 37, е грешно."

Този стандарт бил определен изненадващо добре. Вундерлих направил буквално милиони измервания на десетки хиляди пациенти. Но инструментът, който използвал за определяне на диапазоните на нормалната и високата температури (да не говорим за дневните колебания, заради на възрастта, пола и т.н.), бил малко над 22 сантиметра, най-новото за времето си, но груб в сравнение със съвременните средства.

Оттогава няколко проучвания показват разлика с измерването на Вундерлич, появяват се призиви да се намали с част от градуса.

Парсънет и нейните колеги искали да разберат дали причината за разликите в измерванията всъщност е подобрената технология или отразяват точно промените във физиологията ни.

За да разберат, изследователите изкопали медицинската документация на близо 24 000 ветерани от армията на Съюза след Гражданската война в САЩ, за да разберат какви температури са имали хората преди около век.

След това тези числа бяха сравнени с около 15 000 записа от националното здравно проучване в началото на 70-те и 150 000 записа от платформа за клинични данни на Станфорд, от началото на 2000-те. Общо екипът имал подробности за повече от половин милион индивидуални измервания на температурата.

Със сигурност, имало ясна и съществена разлика във времето. Температурите сред живеещите в края на 19 век били малко по-високи. Мъжете, родени през 2000-те, например, са били с 0,59 градуса по Целзий по-студени от родените в началото на 1800-те, което представлява постоянен спад от 0,03 градуса по Целзий на десетилетие.

Спадът бил подобен при жените - с  0,32 градуса по Целзий на десетилетие от 1890-те до наши дни.

С потвърдената разлика, екипът насочил вниманието си към разликите в рамките на всяка група, като приема, че температурите са измерени с инструменти със сходна точност.

През десетилетията, обхванати от хилядите записи на ветерани от Гражданската война, те забелязват постепенно спадане, което съответства на тенденцията въз основа на оригиналните им сравнения.

Тъй като е малко вероятно технологията или методите на термометрите да се развиват със скорост, която да обясни този постоянен спад, учените се питат дали нещо в собствените ни тела или за околната ни среда е причинило понижаването на телесната температура.

"Физиологично ние просто сме различни от това, което бяхме в миналото", казва Парсънет.

"Средата, в която живеем, се е променила, включително температурата в нашите домове, контактът ни с микроорганизмите и храната, до която имаме достъп. Всички тези неща означават, че въпреки че мислим за хората, сякаш сме мономорфни и еднакви през цялата човешка еволюция, не сме еднакви. Всъщност се променяме физиологично."

Подобренията в здравеопазването и храненето могат да са обяснение. Нарастващата ни телесна маса би избутала метаболизма към по-топли категории, но възпалението е тясно свързано с вариации в телесната температура, а спадът на хроничните инфекции може да обясни защо малко по-малко имаме треска.

Миналите промени също биха могли да покажат бъдещите, тъй като светът върви към интензивни социални и екологични промени.

Едно по-топло бъдеще може би ще ни върне към малко по-висока телесна температура, особено ако идва с нови заболявания и влошаващо се здраве.

Това изследване е публикувано в eLife.