Загадъчен обект е изпратил от космоса странна серия гравитационни вълни. Това може да бъде най-малката черна дупка, открита някога, или най-голямата неутронна звезда.
Гравитационните вълни са пулсации в космическото време, които се причиняват от движението на масивни обекти. Гравитационната обсерватория LIGO откри през последните няколко години такива вълни от множество сблъскващи се двойки черни дупки, както и една двойка неутронни звезди.
„Сега откриваме наистина озадачаващ сблъсък“, заяви членът на екипа на LIGO Катерина Хатзиану (Katerina Chatziioannou) на среща на Американското астрономическо общество в Хавай на 6 януари. Детекторът LIGO в Луизиана забеляза следи от сблъскване на два обекта, но никой не е съвсем сигурен какъв е един от обектите.
При този сблъсък един от обектите определено е неутронна звезда с маса между 1,1 и 1,7 пъти по-голяма от масата на Слънцето. Докато другият обект вероятно също е неутронна звезда, но месеци анализи не успяха да докажат, че това е така, отбелязва членът на екипа на LIGO Нелсън Кристенсен (Nelson Christensen).
Нейната маса може да е 2,5 пъти по-голяма от тази на Слънцето, което означава, че е достатъчно масивна, за да бъде черна дупка.
„Никога не сме виждали неутронна звезда с толкова голяма маса“, обяснява Кристенсен. „Въпросът е дали наистина е неутронна звезда? Ако е, тогава открихме наистина странна тежка неутронна звезда, но ако е черна дупка, това е много лека черна дупка“.
Макар идеята за такава черна дупка с толкова малка маса да е правдоподобна, трябва да се отбележи, че най-леката, открита досега, е 3,3 пъти по-голяма от масата на Слънцето. Ако това не е най-малката открита черна дупка, а всъщност е неутронна звезда, този обект пак е необичаен, тъй като не е ясно как неутронна звезда в близост с друга такава неутронна звезда може да стане толкова голяма.
„Те несъмнено са по-масивни от всяка друга двойка неутронни звезди, наблюдавани някога“, коментира Хатзиану на пресконференцията. „Съществуването на подобна система е предизвикателство към нашето сегашно разбиране за това как тези системи формират двойки и се сливат, за да излъчат гравитационни вълни.“
Трябва да свикнем с това странно откритие, отбелязва Кристенсен. „Регистрираме около едно събитие на гравитационни вълни седмично и това е много. С многобройните събития от време на време неизбежно се виждат готини неща“.
