До известна степен статуите на Великденския остров са за Полинезия това, което представляват пирамидите за Египет. Изключително фотогенични мълчаливи гиганти от далечното минало. Те повдигат и дълбоки духовни въпроси. Според Робърт Динаполи – археолог от Университета в Орегон и колегите му, монолитните фигури на Великденския остров са издигнати в близост до водоизточници, които били изключително ценни, като се има предвид липасата на реки.
“Като странични наблюдатели ние се питаме как е възможно тогавашните хора да са били способни на подобни архитектурни постижения, при това на толкова малък и слабо населен остров”, казва ученият.
Остава въпросът защо местните са положили толкова много усилия в издялкването, транспортирането и издигането на стауите.
Според археолозите монемунтите, за които са смята, че са имали ритуално значение, може би са били материално проявление на доминацията над основни природни ресурси – морски или земеделски. Учените искали да потвърдят тази хипотеза.
Обитателите на Великденския остров, познати като Рапануи започнали работа по мегалитните конструкции малко след пристигането си през 13-ти век. Изработили близо 1 000 статуии, известни като моаи, от които 400 все още стоят изоставени. Стотици други били преместени и монтирани върху правоъгълни каменни тераси, разпръснати из острова, но обикновено в близост до брега. Между 18-ти и 19-ти век всички статуи били повалени, вероятно заради междукланови войни. Оттогава малка част от мегалитните структури били поставени отново върху платформите им.
Учени анализирали пространственото разпределение на 93 от постаментите, върху които някога се издигали статуите, вземайки под внимание и ключови ресурси за местното население: рибните запаси, градините, в които се отглеждали сладки картофи и питейната вода. Водата е особено интересен ресурс, защото на острова липсват реки и потоци.
Открити са три малки вулканични езера, но те се намират на отделени места. За сметка на това подпочвените води се издигат близо до повърхността по протежението на брега – те са и единственият постоянен източник на вода.
Затова учените обясняват разположението на статуите най-вече с присъствието на водоизточниците, отколкото с наличието на риба и земеделски култури.
Това е и причината монументите да се намират основно по краищата на острова.
В редките случаи, в който постаменти били откривани във вътрешността на острова, те обикновено се намирали в близост до пещери, където също имало подпочвени води.
И все пак не може да се заключи, че статуите са бележели местата с водоизточници и са служели като ориентири. Очевидно Рапануи са знаели къде се намират и не са се нуждаели от моаи. Една от възможните интерпретации на тези резултати е, че статуите са символизирали политически контрол на водоизточниците.
Заключението на учените е, че обичайните дейности на местните, които включвали и изграждането на постаментите и статуите, са били свързани с пространственото разпределение на жизненоважни ресурси. С други суми вода=живот.
Открити са малко над 300 платформи в източната част на острова, защото там се намират и документираните водоизточници. Изследователите планират да проведат анализи върху целия остров, за да потвърдят евентуалната връзката между монументите и водоизточниците.
Източник: grafixartphoto.com
