Бившият подуправител на БНБ и главен директор на "Банков надзор" по времето, когато бе поставена под специален надзор Корпоративна търговска банка (КТБ) - Нели Кордовска, е окончателно оневинена от Върховния административен съд (ВАС) за конфликт на интереси.
Тази новина от системата на правосъдието в последните дни на старата година отмина в информационния поток само с припомнянето какво е извършила Кордовска в последния ден преди поставянето на КТБ под специален надзор на 20 юни 2014 г. А именно: На 19 юни 2014 г. тя изтегля от влог в КТБ 64 195 евро, а след четиригодишно разследване антикорупционната комисия (КПКОНПИ) заключава, че това е станало в конфликт на интереси, тъй като тя е разполагала с вътрешната информация за състоянието на банката, което я поставя в привилегировано положение спрямо останалите вложители.
Софийският административен съд обаче отменя решението с мотив, че към оня момент имало достатъчно публична информация за състоянието на банката и Кордовска не е извършила нищо по-различно от останалите граждани, които също изтеглили парите си, без да разполагат със служебна информация на банката.
Върховният административен съд потвърждава решението на първата инстанция, посочвайки, че "няма доказателства, че на 19 юни Кордовска е имала служебна информация, че ден по-късно КТБ ще бъде поставена под особен надзор". И че изводите за нарушението й били направени от комисията "единствено на базата на предположения въз основа на разписани задължения в длъжностната характеристика на жалбоподателката и с оглед функциите й по заместване".
Разбираме ли какво всъщност ни казва съдът?
Че директорът в "Банков надзор" и изпълняващ функциите на подуправител на БНБ, която само след часове ще заседава, за да постави под специален надзор банката, в която от 18 юни действа надзорна инспекция именно от дирекцията на Кордовска, може да е била длъжна да има информация (според длъжностната й характеристика), но да е нямала такава информация де факто. И това го смятат върховни съдии! И го намират за основание да бъде отхвърлен конфликтът на интереси... Извън това, че подуправителят на БНБ е поставена наравно с другите граждани, които се втурнали да теглят парите си...
Не само оневиняване от съда, но
и никакъв морален укор от някой властник във финансовата система, нито от наследника на Иван Искров в БНБ
не застигна Кордовска - напротив, тя стана заместник-председател на Фонда за гарантиране на влоговете, след като напусна БНБ.
Защо ме занимава Кордовска ли? Не, не ме занимава тя персонално.
Занимава ме машината, планирана и конструирана така, че да няма отговорни
камо ли доказано виновни сред контролните органи и най-вече, и най-скандално - да няма отговорен от БНБ за разгрома и разграбването на една банка, колкото и спорно да е било нейното изграждане и укрепване. И тъй като отговорните за възхода й са същите фактори и лица, които впоследствие трябваше да изпълнят поръчението да я разгромят, машината за целта трябваше съответно да им гарантира недосегаемост.
А задачата бе неизпълнима, ако не бъде включен съдът в изпълнението й. И конкретно вездесъщият Върховен административен съд и лично неговият предишен председател - спомнете си решението от март 2015, с което петима върховни съдии начело с Георги Колев написаха
знаменателното решение, че акционерите на КТБ нямали правен интерес да бъдат страна в делото за отнемане на лиценза на банката
понеже банката се представлявала /вече/ от квесторите. Същите, назначени от БНБ, която е поискала вече... отнемането на лиценза. Съдът трябваше да вземе точно такова решение и никакво друго, защото без него не можеше да се тръгне към фалита на банката.
Така и Нели Кордовска трябваше да бъде оневинена, защото друго решение означаваше санкция за лице, което е било контролен орган, и то какъв само - в самата БНБ, щеше да развали планираната схема на привидно законната разправа с КТБ.
Не е случайно, че делото за разследването на грабежа, наблюдавано от прокурора Иван Гешев - вече главен прокурор, не потърси отговорност от нито един фактор, който е трябвало по длъжност да забележи състоянието на банката (ако е било тревожно, а нали казват, че е било, но пък те не знаели): точно този въпрос - за отговорността на контрола, е
голямото табу на прокуратурата по темата КТБ
Това табу трябва да удържи извън общественото внимание големия и всъщност основния въпрос: защо КТБ стана лоша едва след "сбиването" между собственика Цветан Василев и кредитополучателя и политически протектор на банката Делян Пеевски. Затова не буди въобще оптимизъм за разкриване на истината съдебното дело за "големия грабеж КТБ" с 18-те подсъдими, което тръгна в Специализирания съд и за което няма изгледи да приключи скоро. А това дело е отговорът на Гешев, че прокуратурата си е свършила работата.
КТБ бе спомената и от президента Румен Радев сред скандалните казуси, които трябва да бъдат задълбочено разследвани и изяснени, в изявлението му по повод подписването на указа за назначаването на Гешев за главен прокурор. Очевидно и за президента внесеното в съда дело не дава цялостен отговор на проблема - как стана възможно една банка до 17 юни 2014 да бъде стабилна и четвърта по значение, а на 20 юни да бъде поставена под специален надзор и да фалира и за активите й да се поведе свирепа война с брутални средства.
Всъщност оневиняването на Кордовска, както и делото за лиценза на КТБ от 2015 г., заслужават внимание, защото са детайли от машината, илюстрация на нейната същина и цел. Но и заради най-важния извод: Без свободни съдии разкриване на истина няма.
П. С. Каквито и реформи на съдебната система да се правят, каквито и промени на Конституцията да се гласуват, дори и нова да бъде написана, ако съдът избере или не удържи на натиска да служи на Машината, а не на правото и съвестта си, надежда всяка да оставим. Ето защо не мога да спестя имената на тримата върховни съдии - заради мотивите, с които написаха окончателно, че Кордовска не е била в конфликт на интереси, когато е изтеглила влога си. Мотиви, които не само скандализират, но дълбоко обиждат формалната логика: Румяна Папазова, Николай Гунчев, Десислава Стоева.
