Геополитическа катастрофа е на път да разтърси южните пазари на Европа под безпомощния поглед на международна общност и по-специално на Европейския съюз, който се провали с гръм и трясък. Либийският театър, който вече е в хватката на повтарящия се хаос от 2011 г., заплашва да избухне в регионален пожар с непредвидими последици за Средиземноморския регион. Както при сирийската криза, вътрешните фрактури на северноафриканския гигант, грубо казано между две конкурентни регионални сили - Триполитания (на запад) срещу Киренайка (на изток), се експлоатират и задълбочават от чужда намеса, която ескалира. Това пише в редакционната си статия френският всекидневник Le Monde.
Един от главните герои на тази интернационализация на либийския конфликт е Турция на Реджеп Тайип Ердоган, която съчетава авторитарния си дрейф с все по-упоритото експанзионистично изкушение в източното Средиземноморие. Турският държавен глава умножи войнствените декларации за Либия през последните дни, заплашвайки да изпрати войски в помощ на правителството на Националното споразумение (GAN) на Файез Сарадж, базирано в Триполи. Вече се появи информация за движението на сирийските милиции в Триполи, прелюдия към евентуално изпращане на войски от Анкара през януари.
Турция казва, че просто се притичва на помощ на правителство, признато от международната общност, но оставено да се оправя само с нападението, започнато срещу Триполи от фелдмаршала дисидент Халифа Хафтар, "силния човек" от източна Либия със седалище в Бенгази. Всъщност предлаганите от Ердоган услуги на властите в Триполи отговарят на масираната чуждестранна военна подкрепа, на която Хафтар вече се радва. Подкрепен от регионалната ос, съставена от Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, три страни, които оценяват неговия военен авторитаризъм, маршалът също е подкрепян активно и от Русия, в противовес на усилията на Съвета за сигурност на ООН, на който тя е един от петте постоянни членове. Няколкостотин руски "наемници" наистина подкрепят Хафтар в продължаващата битка в Триполи.
Ясна отговорност
Трябва да задействаме алармата в лицето на този барутен погреб, в който се е превърнала Либия. Спиралата от чужда намеса застрашава не само морския баланс в източното Средиземноморие, но и стабилността на Северна Африка и Сахел. Трябва да сме наясно с отговорностите. Тази на Съвета за сигурност на ООН е на първо място. Tой не успя да приеме единна резолюция, призоваваща за прекратяване на офанзивата в Триполи, започнала през април, и още по-малко да наложи прилагането на резолюцията от 2011 г., постановяваща оръжейно ембарго.
Европа също не крие своите разделения - по-специално между Франция и Италия - лишавайки се по този начин от всякакви ефективни действия. Ако волунтаризмът на Еманюел Макрон беше по-скоро навременен, то той беше придружен и от мрачна, дори непрозрачна игра на Франция в полза на Хафтар, която предприе дипломатическо посредничество. В Париж маршалът наистина има редица симпатизанти, залагащи на предполагаемата му способност да стабилизира южната граница на Либия, на границата на Сахел. Хафтар тълкува това френско благоволение като зелена светлина за амбицията му да завладее Триполи. Ако в Либия успее да се утвърди руско -турски кондоминиум , подобно на случилото се в Северна Сирия, Европа на преден план, ще плати цената за собствения си провал.
https://news.bg
