Сред хипотетичните космически мегаструктури звездният двигател е една от най-щурите. Гигантската измишльотина би била изградена, за да транспортира цялата Слънчева система, ако някога се наложи да се преместим на ново място в космоса.
Сега нови изследвания дават друга идея как може да изглежда такъв радикален звезден двигател.
Двигателят на Каплан използва собствената енергия на Слънцето, за да го придвижва през галактиката и отвъд нея. Той е кръстен на учения, който го измисли, астрофизикът Матю Каплан от щатския университет на Илинойс.
Но защо ще е необходима такава огромна машина? Е, докато си живеем там, където сме, Вселената непрекъснато се рамества, така че винаги има шанс Земята един ден да попадне в пътя на астероиден поток или на избухваща свръхнова.
Благодарение на днешната технология, ние бихме имали прилична прогноза за подобно бедствие в рамките на няколко милиона години. Това може би е достатъчно време, за да построим един звезден двигател.
Гледайте видеото на Kurzgesagt, което показва как двигателят на Каплан, разположен близо до Слънцето, чрез електромагнитни полета събира водород и хелий от слънчевия вятър и ги използва за гориво.
Двигателят на Каплан поддържа две струи енергия - едната използва хелий, който чрез термоядрен реактор създава струя радиоактивен кислород, която движи двигателя на Каплан напред; втората използва водород и поддържа разстоянието до Слънцето и го избутва напред. Двигателят на Каплан по същество би действал като буксир.
Тъй като слънчевият вятър сам по себе си не осигурява достатъчно гориво, ние също така ще се нуждаем от някаква структура като сфера на Дайсън, която ще концентрира слънчевата светлина в определено място на Слънцето, за да повиши температурите (и изходната мощност) още повече.
Добрата новина е, че когато Слънцето се премества, всичко останало го следва, поддържайки същия гравитационен танц като преди. Не е необходимо да местим поотделно Земята, Марс, Юпитер и останалите планети, защото притеглянето на Слънцето ще се погрижи за това вместо нас.
Двигателят на Каплан има едно голямо предимство пред друга идея за звезден двигател - този на Шкадов, предложена от учения Леонид Шкадов. Той би бил много по-бърз.
При пълна мощност двигателят на Шкадов вероятно може да ни придвижи на 100 светлинни години за над 230 милиона години. Двигателят на Каплан може да ни премести на 50 светлинни години само за 1 милион години, като достига скоростта, която може да е необходима, за да избягаме от свръхнова.
Двигателят на Шкадов по същество е гигантско огънато огледало, проектирано да отразява достатъчно на фотоните, излъчвани от Слънцето, за да го накара да се движи през космоса. Това движение обаче може да бъде само в една посока, което ограничава полезността на идеята.
Ако искаме в бъдеще да преместим цялата Слънчева система, двигателят на Каплан може би е най-добрият начин за това, въпреки че в момента сме едва на "научно правдоподобен" етап, така че не очаквайте строителството да започне в скоро време.
Изследването е публикувано в Acta Astronautica.
