Тържествена литургия бе отслужена в армеската апостолическа църква „Св. Степаннос” в Хасково. Службата за храмовия празник бе водена от арменският владика от Букурещ, Румъния Татев Агопян, който е временно изпълняващ длъжността архиерей на българската епархия.
За патронния празник на църквата традиционно бе приготвен курбан от телешко месо, осигурено от Църковното настоятелство, каза председателят Михран Карекинян. Вкусната гозба бе раздадена на всички енориаши.
Беше организирана и музикално-танцова програма с участието на деца от Неделното училище.
Църковният празник съвпада с българската Коледа, която арменската общност чества на 6 януари.
По-късно бе открита паметна плоча на Месробухи Кеворк Месроб-Танкаранян (21 януари 1916 – 21 май 1985), която е била учител и директор на арменското училище, намиращо се над църквата. Месробухи е дъщеря на арменския интелектуалец Кеворк Месроб, който е бил писател, историк и също бивш директор на училището.
Каменната плоча е поставена на входа на школото по идея на Инициативен комитет на чело с хасковския археолог Дикран Балабанян, който е бил един от учениците й. При откриване на плочата хасковският общественик разказа за живота на своята учителка. Той заяви, че именно тя го е научила да говори на арменски език. „Госпожа Месробухи беше духовен център на образователния и културен живот в Хасково”, заяви Дикран Балабанян. Той допълни, че арменското училище е било закрито 1961 година и го определи като престъпление, сравнявайки го с Възродителния процес, тъй като поколения арменски деца са били лишени от възможността да четат и пишат на арменски език.
Паметната плоча бе открита от дъщерята на Месробухи – Зари Тамкаранян, която преподава Арменистика в Софийския университет и бивш дългогодишен преводач в Арменското посолство в София.
Анета Кутелова
Питане
Дядо Боже дай Вода на Тъпата Рая
Хасковлия
КОРЕНЯК
В Хасково има толкова ГЕРОИ на СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯТ ТРУД,носители на НАРОДЕН ОРДЕН на ТРУДА ЗЛАТЕН,УДАРНИЦИ и първенци в труда.Навремето на площада пред Обл.съвет имаше алея на първенците и там стояха портретите на тези хора които бяха и са нашата гордост и сега.Та ето за това иде реч господа,другари,за хората създали всичко около нас което ползваме и сега...