Според българския традиционен календар от Игнажден (20 декември) започва преходът към новата година. Денят е пълен със забрани, ритуални действия и гадания.
Игнажден носи името на църковния празник. На 20 декември Източното православие чества паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец. Според преданието, Игнатий е детето, за което се разказва в Евангелието на Матей.Там е описан спорът между Христовите апостоли. Те се препирали помежду си кой сред тях има първенство. За да им даде урок, Исус прегърнал едно дете и казал: „Ако се не обърнете (промените) и не станете чисти като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема." По-късно Игнатий става епископ на Антиохийската църква. Ученик е на Светия апостол и евангелист Йоан Богослов.
Много от условностите, свързани с религиозния смисъл на Игнажден, са проникнали във фолклорните практики. Но със сигурност народният обичай предшества установяването на църковния празник. Езическите корени на празника са останали непоклатими – в деня на зимното слънцестоене (22 декември) се ражда новото слънце, Млада бога. Затова и смисълът на целия ритуален цикъл е да подготви и да посрещне появяването му.
От незапомнени времена за българите това време на годината е свързано с важни практики, извършвани с вярата, че така ще бъдат привлечени добрите сили. Магията на действието и бездействието, на докосването, наричането и благославянето - всичко това е вплетено в игнажденските ритуали. Най-важното на този ден е кой пръв ще влезе в къщата. Т.нар. обичай "полязване" е характерен за всички области на страната ни. Оттук идва и още едно наименование на празника – Поляз или Полязовден. Ако първият човек, който влезе в дома, е с добро здраве, има задружно семейство и е имотен и грижлив стопанин, това е благословия. Всички негови качества и придобивки се превръщат в благословия за домакините. Затова по-предвидливите не се оставяли на случайността. Още преди празника се уговаряли с някой специален човек, когото да посрещнат пръв на Игнажден. При влизането си той трябвало първо да отиде до огнището - там, където според народната вяра живее духът-покровител на семейната задруга. В някои райони на Северна България се считало за голям късмет, ако първият посетител е здрава бременна жена. Независимо от пола и възрастта, полезникът трябвало да бъде буквално обсипан с пшеница, ечемик и сушени плодове. В някои селища на страната ни дори го дарявали с нова риза и чорапи. Домакините нагостявали полезника богато, а той на свой ред ги благославял.
На Игнажден е в сила и друго важно поверие – да не се дават пари назаем. Свързано е с другите обичаи за запазване на благополучието и берекета. Някога било забранено да се изнася от къщи каквото и да било – предмет, храна, сечиво. А всеки, който излизал, на връщане трябвало да бъде с "пълни ръце". Обикновено хората внасяли по малко слама и я трупали зад вратата – вярвали, че така кокошките ще носят цяла година и ще се множат.
„Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа” – неизброими са народните песни, които започват така. Според народната вяра, родилните мъки на Богородица започват от Игнажден. Затова жените не работели на този ден – ястията приготвяли в навечерието на празника. Забраната за работа не засягала "захващането" на новия квас. На някои места у нас жените приготвяли специална смес от брашно и лековити билки. Квасът се пазел до Васильовден. Вярвали, че хлябът, замесен с него, е магически. Ако някой мъж е решил "да кривне от правия път", с малко от този квас жена му приготвяла хляб и го поднасяла на съпруга си. Така само тя щяла да го привлича към себе си – вярвали някога. Младите момичета също използвали чудодейната сила на "пазения квас", за да спечелят своя избраник.
Част от "мъжката работа" на Игнажден била съвсем различна. На този ден станеникът събирал в дома си коледарската чета, която щял да поведе след броени дни. От Игнажден коледарите започвали да си припомнят многобройните песни-наричания, предавали ги на младите момчета, на които предстояло да коледуват за пръв път.
На Игнажден е и първата кадена вечеря, която е постна. Нека припомним, че прикадяването се извършва само на най-големите празници, когато трапезата е едновременно празнична и поменална. Когато сложеното върху нея е дар за предците, благодарност към висшите сили и се споделя само с най-близките. Това правят и съвременните българи – някои внимават кой ще влезе в дома им на Игнажден. Други се стараят да не дават пари назаем. Но всички с нетърпение очакват празниците, за да ги споделят с любимите хора.
