Това е историята на Наташа Шамаранова от Смолян, по майка украинка, по баща родопчанка. Жените в рода по майчина линия са били силно сензитивни и имали пророчески сънища. Наташа също е наследила тази чувствителност, но в живота й се случват множество изпитания, за да разбере, че има сила над нея, която й праща послания и я насочва към вярата. Преди това обаче животът й три пъти е на косъм. А години по-късно в двора на къщата си в Смолян вдига параклиса „Света Троица“.
Малкият и красив храм е строен в продължение на 4 години, в него са вложени над 7 хил.лв. лични средства на семейството и дарения, и е осветен на 10 ноември 2019-та година от отец Васил Маджаров и отец Серафим от Ново село, Пловдивско. Част от парите са от продажбата на книгите, които тя пише за вяра, религия и размисли на самата авторка за духовността. Шестата поред излезе скоро и е подписана като Наташа Сенкевич, фамилия на прабабта от Полша. Това е историята за пътя към вярата на една жена, която знае, че я мислят за луда, но дълбоко вярва, че Бог я насочва за всяка стъпка и я предупреждава преди изпитанията в живота й. Не крие, че семейството й не е било религиозно, в църква не е влизала, а на поклоните пред иконите на дълбоко религиозната си леля Мария от Серафимово, се заливала от смях.
Наташа е 56 години, има син и дъщеря, които заедно със съпруга й помагат за градежа на храма-отделят от заплатите си, включват се в дейностите и искрено я подкрепят. Съгласява се на срещата с екипа ни, защото смята, че да разказва за Бог и срещата си с него, е част от битката която е повела с невежеството на хората.
Майка й Раиса е украинка, по баща наполовина полякиня и с моминско име Сенкевич. Баща й- родопчанин от Серафимово, който се запознава с майка й в Донбас и след като на 1 годинка умира първото им дете, те се преселват в България, където се раждат Наташа и брат й. Раиса била медицинска сестра и акушерка, интересувала се от науката, обичала научно-популярни книги и много четяла. В спомените на дъщеря си тя е чиста, честна и много духовна жена. Наташа смята че пророческото сънуване е наследила от нея и от полската си пра баба, но признава, че в семейството никога не се е говорело за това. Смятали, че „дарбата“ се мълчи и не се изявява, защото другото е от злото.
„Дядо ми по майчина линия е католик, тук сме православни, баба е православна и мама също, и ние вървим православни. Кръстена съм в църквата „Йоан Кръстител“ в Русия.“, обобщава религиозната принадлежност на фамилията смолянчанката. „Татко е земеделец, шофьор- той ни научи на труд, мама на дух. Аз като нея много четях, получавах награди за най-добър четец, от 10-годишна пишех стихове, но за Господ в нашата къща не се говореше, религиозна литература не се четеше. Мама само казваше, че “има нещо, но не знаем какво... “, спомня си Наташа и признава, че изпитвала страх от църквата и влиза случайно за пръв път на 12 години. „Аз в църква не влизах, за мен беше място където опяват мъртвите, място само с попове и ковчези. Това е истината, не знаех какво е вяра. По време на социализма беше забранено честването на празници в църква, дебнеха и записваха кой влиза. Но по Великден бабата на най-добрата ми приятелка ни заведе. И зяпнах като едно маймунче, гледам някакви образи, нищо не разбирам, и ми е смешно, а на промушването под масата- смях до дупка.
Но-о-о..../прави пауза и въздъхва/ прекъсвайки за малко задъхания си разказ, вече силно развълнувана/
„Три пъти Бог ми изпрати смъртта на мен и за изпитание на родителите ми. Преди всяко от тях майка ми сънува сън, изпратен като предупреждение. На 4 година падам в дупка метър на два -пълна с току- що гасена топла вар и се губя, била съм там повече от минута, не съм дишала, не съм помръдвала. Един от майсторите "случайно" се забавя и чува виковете на брат ми, взема прът и бодейки в меката вар ме намира. Викаше - „дете, живо ли си, вдигни ръката!“, а аз съм потънала цялата и ме няма. Помня, че не изпитвах страх, а едно спокойствие, пълна тишина, нещо много хубаво, все едно бях в друго измерение. После два месеца и половина бях сляпа, лекарите не знаеха дали ще гледам, но прогледнах. Това беше първото изпитание, предшествано от предупредителен сън на майка ми.“
Второто изпитание се случва когато тя е на 12 години и прави жестоки кризи с много висока температура и повръщане, а баща й решава, че е простуда и слага топла грейка на корема, което било фатална грешка, защото детето имало остро възпален апандисит. Майка й била в болница през това време, с много тежка двустранна пневмония, но изведнъж скочила и заявила на докторите, че се прибира в къщи и нищо не било в състояние да я спре. „Тя ме спаси на косъм, апандисита ми бил пред спукване.“, спомня си втората среща със смъртта Наташа.
Третата се случва докато вече 22-годишна, тя пет часа раждала първото си дете, но бебето било тръгнало с гърба напред и нещата били много зле. Изваждат го с форцепс, но то не изплаква, а Наташа лежала с 80 шева, ужасена, че детето е зле и може изобщо да не оцелее. Лежат в болницата повече от 20 дни, но тогава тя за пръв път се обръща с молба към Бог да спаси бебето й. „Аз си мислех: „ Господи, то ще умре, черен, изкривен, не иска да яде. И за пръв път в живота си се помолих. И Господ ни запази и мен, и него. След тези три изпитания в живота нещо в мен започна да омеква.“, разказва днес дълбоко вярващата жена.
Като начален учител тя години наред имала проблеми в училището, заради „бунтарския си характер“, както сама казва. Успява да издържи в системата общо 12 години, но при един пореден конфликт разбира, че макар и трудно, трябва да вземе решение. Тогава отново получава напътствие, в съня й от небето на изток слиза мъж в дрехи от жива светлина. После разказва, че имала видение с Небесния Йерусалим и започва да чете „Жития на светиите“. В рамките на 10 дни след това идва другият знаменателен за нея сън, купол от светлина се спуска от небето в градината й, заедно с иконата на Богородица. Днес това място е част от „Божията градина“ пред къщата й, както самата тя я нарича.
Тогава още се замисля, че щом сънува, трябва да събере пари да купи икона, но след време тя идва като подарък от една полякиня Кристина, на която била помогнала в нужда. След този сън Наташа решава, че трябва да напусне училището. „И на 24 май, имах трабант, който карах-отиваме на факелно шествие, а аз нося молбата за напускане.“ И към кравата, която гледала още като учителка в обор под къщата си, добавя още една и две телета. „С това 15 години си вадих хляба. С кравите се научих на труд, на търпение и да видя как простите хора живеят. Вярата в Бог така изгражда, като си в най-ниското, в най-трудното-от самата земя идва вярата, ако човек не се труди -не е човек, не знае как е дошло дарението. Когато ми се яви иконата, аз си казах, че трябва да имам параклис, но после се отказах."
Но по-късно иконата се появява в дома й през 2005-та, като дар от полякинята и се оказва, че е досущ като тази от съня й. „Не съм я искала и поръчвала такава, рисувана е от Анастасия Примовска от Смолян, без да й било обяснено какво точно да рисува. Три години по-късно семейството заради имотни проблеми водят дела, а Наташа дава обет, че ще направи параклиса, ако всичко мине благополучно. Не става така, но накрая въпреки всичко го започва.
„През 2015-та започнахме да строим, за да покажа, че справедливост ще добия само чрез Бог, не чрез човеците.“ Междувременно прави „Градината на Богородица“, пише книги и от парите от продажбата им влага в параклиса, който е завършен през 2019-та година. Тогава идва и втората поява на Божията майка, която застава в цял ръст, обърната към Наташа и с младенеца на ръце, който според нея показва, че е на прав път.
„Хората ме познават чрез книгите, дават ми дарения, аз събирам от заплати на сина и съпруга ми, които работят в енергото. През това време пиша книги и ги разпространявам по цяла България и събирам пари. Моята дъщеря работеше и цялата заплата я даваше за това-отделяше малко за децата. После от продажба на кравата, сеното и пчелните кошери добавих още 2 хиляди. Така се събраха 7 хиляди лева.“, обобщава смолянчанката, която не спира да излива в книги вярванията си.
„Пиша сега, преди дни изпратих 50 книги на майка Стояна в манастира „Петър и Павел“ в село Златарево, Шуменско. Хората живеят в голяма слепота.“, разказва тя, а междувременно в новоосветения параклис всеки ден се палят свещи, звучи църковна музика и освен семейството на Наташа, всеки вярващ е добре дошъл да запали свещ и да се помоли.
Щиляна Чакърова
