Известно е, че микробът Metallosphaera sedula се храни с минерали. Нещо повече, този специфичен древен ценител на минералите обича далеч по-екзотични скали - такива, които идват от космоса.
Може да се предположи, че животът може би никога не би се е образувал на нашата планета, ако не са били метеоритите. Смята се, че те са източник на редки елементи като фосфор, например, и на много по-сложни органични съединения.
Международен екип учени изследва дали някои организми може да са развили умения да се възползват от тези доста специални минерални смеси.
Организмите, които могат да използват скали като източник на енергия, се нарича хемолитотрофи. Някои бактерии, като Leptospirillum ferrooxidans и Acidithiobacillus ferrooxidans, вече се знае, че окисляват желязото в метеоритите.
В новото изследване учените търсят термоацидофил - микроб, който се справя добре с топлината и ниското pH, за който предишни изследвания показаха, че може да оцелее в марсианска почва.
Изборът им - Metallosphaera sedula, отдавна се слави със странния си вкус. По-рано изследователите показаха, че той отстранява железния сулфид (пирит или фалшиво злато) от въглищата.
За да определи дали металолюбивият археон може да има апетит към космически скали, екипът избрал обикновен скален тип метеорит, наречен Северозападна Африка 1172 (NWA 1172), 120-килограмово парче минерал, открито през 2000 г.
„NWA 1172 е мултиметален материал, който може да осигури много повече микроелементи за улесняване на метаболитната активност и растежа на микробите“, казва астробиологът Татяна Милоевич от университета във Виена. "Освен това порьозността на NWA 1172 може също да се отрази на превъзходния темп на растеж на M. sedula."
Култура от археона била нанесена върху стерилизирани плочки от метеорита. Учените следили внимателно с микроскопия и анализ металните йони, които микробите отделят, докато се хранят.
За сравнение подобни микробни култури били хранени с наземни проби от мед-желязо-серния минерал халкопирит.
Двете хранения дали значително различни темпове на растеж, като броят на археоните достигнал пик значително по-рано на метеорита, отколкото на халкопирита.
По-внимателното изследване с други техники на микроскопия разкрило някои хитри трикове, използвани от микроба. Извън телата на археите се забелязват малки мехурчета, които изглежда катализират реакциите и евентуално намаляват токсичността на храненето им.
"Метеоритът изглежда по-полезен за този древен микроорганизъм, отколкото диетата на земни минерали", казва Милоевич.
Химическият и микроскопски анализ на останките от храненето е потенциален биологичен подпис, който може да бъде използван в бъдеще, за да открият учените дали метеорит или други космически скали, са били храна на гладен хемолитотроф.
Докато ние гледаме към небето с надеждата да намерим живот, който не е оттук, става ясно, че микробите, които се развиват на Земята, може би вече са ни победили в космоса.
Някои видове почти сигурно могат да преживеят екстремните условия на междупланетното пространство, оставяйки възможността микроскопичните астронавти да замърсят други скални тела.
Изследването е публикувано в Scientific Reports.
