Красимира Гочева е учител на втори клас в СУ „Проф.д-р Асен Златаров“. Тя е била един от двамата представители на Пловдивска област на среща на учители от иновативни училища с представител на Дирекцията „Международно сътрудничество“ в Министерството на образованието на Финландия – г-жа Полоярви.
Финландското образование се превърна във феномен и добър пример в целия свят и това е довело до създаването на подобна дирекция, която споделя техния опит с учители от всички страни.
Г-жа Гочева прие да ни разкаже за форума, в който е участвала. Тя сподели обемните си записки, силно впечатлена от всичко чуто в Литературния дом „Перото“.
Финландия е страна с население около 5,5 млн. души, леко застаряващо и с официален език, разбираем само за тях. По това нашата страна прилича на нея, но разликите са очевидни. Първата е в това, че когато във Финландия установяват колко много са изостанали децата от връстниците им по света, политици от всички партии и учители се обединяват и започват да търсят заедно решението. Това се случва през 60-те години на миналия век. Прилагането на новите методики започва от северната, по-малко населената част на Финландия. А резултатите не идват веднага. Финландците залагат на прости идеи, прагматични решения.
С помощта на Красимира Гочева можем да преразкажем изнесената информация на тази среща, но не по-малко любопитно е да се направи паралел между българската и финландската система.
Учителите в България получават заплата от МОН, във Финладния тя се определя от общината.
В България всичко е централизирано, има образователни стандарти, които всички учители са длъжни да спазват. Във Финландия всеки учител може сам да прецени с какви стъпки да върви напред, дали да се връща към стари и незатвърдени знания или да преминава напред. Обемът и видът знания се определя на съвещание в общината. Включват се деца и родители, коментира се какво искат да се прави в училище, какво да се учи. Залагат се задължителните знания, определят се отговорници и т.н. Няма предмети като физика, химия, биология и др. Има мултидисциплинарни обучителни модули. Залага се на практическата работа, а учителят трябва да събужда глад за знания, да се учи от сърце, с радост.
В северната страна няма инспекторат от началото на 90-те години.
Там знанията на учениците не се проверяват с национални изпити. Правят се тестове само в някои училища, избрани на случаен принцип. Резултатите не се изнасят, те се ползват само в министерството и не се прави класация на училищата.
Най-доброто училище е това, което е най-близо до дома, а не това, което има „слава“, голямо е или нещо друго и изобщо не може да се говори, че някое училище има по-добра база от друго, защото всички училища са оборудвани по един и същи начин.
За разлика от българския учител, финландският има пълното доверие на родителите. Родителите участват активно, почти ежедневно в училищния живот на децата, но не се месят в работата на учители.
Учителската професия е много популярна, с висок авторитет и е трудно да станеш учител във Финладния.
Нещо, по което двете системи си приличат – предлагането на храна. Но разбира се има известни нюанси. Във Финландия държат на топлата и вкусна храна. Още през 50-те години е била открита връзката между добрата храна и готовността на учениците да учат.
В 15 минутните междучасия между часовете учениците задължително излизат навън. Не си играят с телефоните. Лесно е човек да се сети къде как е – българските деца не обичат да излизат навън, а често родителите им се притесняват да не си намокрят краката в няколкото сантиметра случайно паднал сняг.
Във Финландия не се провеждат обучения на учителите по проекти, програми и използвайки няколкозвездни хотели за бази. Там има подготвени наставници, наречени тюдори, които помагат на учителите да усвояват новите технологии. Това е предизвикателство за учителите, които трябва да се развиват непрекъснато. Те признават, че живеят в непрекъснато променяща се среда и това оказва влияние върху компетенциите им. Ролята на ученика е да изисква нови компетенции.
Частните училища във Финландия са 2% и се финансират, така както и българските.
Огромната разлика е заключена в израза „Учим да учим“. Това включва както да се научат да използват интернет и да отсяват надеждни източници, така и усвояването на важни за живота компетенции – как да плетат, готвят, режат дърва, работа с финанси, ИТ и д.
Разбира се, това са само част от разликите в двете образователни системи. Резултатът е, че финландските ученици са щастливи, а в България непрекъснато сме недоволни от пропадането ни в във всякакви класации. И на тези, които ще се сетят за математиците ни, биолозите, химиците, които носят медали от международни състезания и олимпиади, ще им обърнем внимание, че във Финландия се акцентира на изоставащите ученици, на тези, които имат затруднения в ученето.
Финландското образование става еталон с трудни решения и упорита работа след като страната изпада в "образователен шахмат" -учителите не искат да влизат в час, учениците не искат да учат. Това на нас българите ни е добре познато.
На срещата освен директора Полоярви, е присъствала и началната учителка Тюйре Сувите, която е споделила опита си, както и посланикът на Финландия в България Н.пр. Пайви Блинникка. Срещата е била открита от тогавашният зам.-министър на образованиято деница Сачева.
Теодора Кирякова
!@#$
Питагор
whtatever
Нали се опитваме да интегрираме циг... ромите да живеят като нас? Защо не става? Защото ти можеш да се опиташ да ги интегрираш в училище или в някои и друг проект, но като цяло ти няма как да ги изкараш от средата им и съответно ето, че интеграцията не се получава..
Хайде по същия начин да си представим Ганьо, с ганьовския му начин на живот как искаме да го интегрираме към финландското образование.. Ок, ама като се прибере вкъщи той пак ще си живее по Ганьовски, ами не става, проумейте го!
whatever
@@@
Архимед
123789
Lex
Ей тва е основната цел на учителите.
Учителите не са само лектори както каза 123789. Много здраве.
И да не унижават и дискриминират учениците си.
До @@@
До до до
Lex актуален
От 2016 г. има нов закон - ЗПУО. Там чл.22 гласи: "Чл. 22. (1) Държавните образователни стандарти са съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане.
(2) Държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование са за:
1. предучилищното образование;
2. усвояването на българския книжовен език;
3. (В сила от 14.11.2015 г.) учебния план;
4. (В сила от 14.11.2015 г.) общообразователната подготовка;
5. профилираната подготовка;
6. придобиването на квалификация по професия;
7. приобщаващото образование;
8. гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование;
9. оценяването на резултатите от обучението на учениците;
10. информацията и документите;
11. институциите;
12. физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
13. (В сила от 14.11.2015 г.) познавателните книжки, учебниците и учебните помагала;
14. статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти;
15. управлението на качеството в институциите;
16. инспектирането на детските градини и училищата;
17. финансирането на институциите;
18. нормирането и заплащането на труда;
19. организацията на дейностите в училищното образование.
(3) (В сила от 14.11.2015 г.) Държавните образователни стандарти по ал. 2, т. 3, 4 и 13 се приемат с наредби на министъра на образованието и науката.
(4) Държавните образователни стандарти по ал. 2, т. 1, 2, 5, 9, 10, 11, 14, 15 и 16 се приемат с наредби на министъра на образованието и науката.
(5) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 6 се разработва при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.
(6) Държавните образователни стандарти по ал. 2, т. 6 и 8 се приемат с наредби на министъра на образованието и науката съгласувано със съответните министри и ръководители на ведомства.
(7) Държавните образователни стандарти по ал. 2, т. 7 и 17 се приемат с наредби на Министерския съвет.
(8) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 12 се приема с наредба на министъра на образованието и науката и на министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите и с министъра на младежта и спорта, министъра на културата и председателя на Националното сдружение на общините в Република България.
(9) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 18 се приема с наредба на министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите.
(10) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 19 се приема с наредба на министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на младежта и спорта и с министъра на културата.
Що се отнася до задълженията на учителите, те са упоменати в чл.218 от новия Закон за предучилищното и училищното образование:
Чл. 218. (1) Функциите, професионалните профили, длъжностите и необходимата за заемането им професионална квалификация, както и условията и редът за повишаване на квалификацията, за кариерното им развитие и за атестирането на педагогическите специалисти, включително критериите за атестиране и съставът на атестационната комисия, се определят с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.
А правата на учителите са посочени в чл.
Чл. 219. (1) Педагогическите специалисти имат следните права:
1. да бъдат зачитани правата и достойнството им;
2. да определят методите и средствата за провеждане на образователния процес съобразно принципите и целите, определени в този закон;
3. да участват във формирането на политиките за развитие на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие;
4. да получават професионална подкрепа в процеса на изпълнение на служебните си задължения;
5. да повишават квалификацията си;
6. да бъдат поощрявани и награждавани.
(2) Педагогическите специалисти имат следните задължения:
1. да осъществяват обучение и възпитание на децата и учениците в съответствие с държавните образователни стандарти;
2. да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията;
3. да зачитат правата и достойнството на децата, учениците и другите участници в предучилищното и училищното образование и да сътрудничат и партнират със заинтересованите страни;
4. да поддържат и повишават квалификацията си съобразно политиките за организационно развитие на съответната институция и специфичните потребности на децата и учениците, с които работят с цел подобряване качеството на образованието им.
(3) На педагогическите специалисти се дължи почит и уважение от учениците, родителите, административните органи и обществеността.
(4) При изпълнение на служебните си задължения педагогическите специалисти, заместник-директорите без норма преподавателска работа и главният счетоводител от държавните и общинските детски градини и училища и от центровете за подкрепа за личностно развитие имат право на представително облекло за всяка календарна година при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на финансите. Средствата за представителното облекло се осигуряват от бюджета на съответната институция.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Педагогическите специалисти, които работят в населено място извън местоживеенето си, имат право на възстановяване на извършените от тях разходи за транспорт от местоживеенето им до местоработата и обратно или за наем по месторабота в размер, при условия и по ред, определени в наредба, издадена от министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на финансите.
(6) При прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда - в размер на 10 брутни работни заплати.
ккк
Родител
Министерство
Настойник
После са учителите.