Прокурори от 15 държави, сред които и главният прокурор на България Сотир Цацаров, искат разследващите да имат бърз достъп до всичко, което се случва в чат приложенията като WhatsApp, Viber, Messenger на Фейсбук, обаждания по Скайп, снимки, изпратени по мейл или споделени през Инстаграм, документи, съхранявани в Dropbox. Аргументът им е, че така борбата с тероризма щяла да стане по-ефективна.

Идеите са развити в позиция на координатора на Европейския съюз за борба с тероризма Жил де Керков, която прокурорите са подкрепили, пише "Сега".

Сред привържениците са главни, генерални, федерални, национални прокурори от Белгия, Франция, Испания, Италия, Люксембург, Хърватия, Литва, Словения, Словакия, Полша, България, Румъния и др. Прави впечатление, че повечето са от Източна Европа или пък от страни, в които действително е имало тежки терористични актове като Франция, Испания, Белгия и Италия.

Прокурорите настояват да се приеме регламент за европейските заповеди за предоставяне и съхраняване на електронни доказателства по наказателноправни въпроси. Вече има и предложение за съпътстващата директива, с която всички доставчици на услуги в рамките на ЕС, независимо от местоположението си, се задължават да сътрудничат на разследващите органи. Предвижда се доставчиците да отговарят на отправените искания в срок максимум до 10 дни.

Според Керков, когато става дума за достъп до чат-приложенията, до обаждания по Скайп или до облачните пространства, операторите трудно дават достъп. Още по-голям бил проблемът при обмяната на подобна информация между държавите, защото разследващите органи трябва да се справят с различни юрисдикции и минавали месеци, преди операторите да предадат исканите данни.

"Настоящата правна рамка не успява да гарантира онзи бърз и ефективен достъп, който е необходим, за да се ускори провеждането на множество разследвания в цяла Европа", твърди белгиецът Жил де Керков.

Той и прокурорите, които го подкрепят, твърдят, че договорите за правна помощ и европейската заповед за разследване стават все по-непригодни. Борбата с престъпността и тероризма се затруднявала, "особено когато доказателствата за връзката между заподозрени лица се заличават, преди да бъдат събрани от правоприлагащите органи".

Стигало се до абсурди, при които обектът на дадено разследване и разследващият орган са в една страна, а разследването да се води международно само защото съответният доставчик на услуги е установен в друга държава.

Лансираните идеи отдавна се подкрепят от главния прокурор Сотир Цацаров, съобщава още "Сега". В България има закони, които дават извънредни правомощия, когато става дума за тероризъм. Разследващите имат достъп до информацията кой, къде и с коя авиокомпания е летял, кой къде е отседнал.

Няма проблем да се прилагат специални разузнавателни средства дори без предварително разрешение на съд, когато става дума за тероризъм и предотвратяване на атентати. Достатъчно е искане на вътрешния министър или шефа на Държавната агенция "Национална сигурност". Съдът дава разрешение само ако придобитата информация ще бъде използвана като доказателство.

Според закона за мерките срещу изпиране на пари стотици хиляди хора и институции в България са длъжни да поддържат регистри и да подават сигнали при съмнения. При това по този закон може да се стигне до спиране на сделки или финансови трансакции, пише "Сега".

Специални текстове има и в закона за отбраната и въоръжените сили, според който военният министър може да разреши използването на оръжие и бойни средства от български военни формирования, "когато възникне заплаха от терористични действия или опасност от употреба на оръжие за масово унищожение в България".

Има и антитерористични текстове в Наказателния кодекс, част от които бяха допълнени с цял пакет нови постановки и състави за съдене на хора, които набират или обучават други лица в тероризъм. Предвиден бе затвор и за тези, които се обучават, и за тези, които преминават през границите на страната, за да участват в терористична дейност.

На хартия е гарантирано и че "всеки, който участва във финансирането, планирането или подготовката на терористични актове или в подкрепа на терористични актове, следва да бъде подведен под наказателна отговорност, както и да се ограничи възможността терористичните групи да създадат сигурно убежище".

Колко от текстовете се използват за предотвратяване на тероризъм и колко просто за следене на неудобни не е ясно. Но главният прокурор е горд със законодателството. На конференция преди година той припомни, че много от правните норми в антитерористичните закони на страната ни са приети с множество спорове и остри критики за нарушаване на човешките права.

"Според мен времето доказа, че сме на прав път. Днес тези конюнктурни слова (за нарушаването на човешки права) са забравени. В същото време, за добро или лошо, както прокурорите от Специализираната прокуратура, така и съдиите от Специализирания съд придобиха немалък практически опит при дела с такъв предмет", подчерта Цацаров.