Световният форум за климата и българската позиция по проблемите е сред водещите теми на вестниците във вторник.

"Борисов на форума за климата: Независимо къде пуши коминът, атмосферата го донася при нас Комините, дали пушат в САЩ, Китай или във Виетнам, атмосферата го донася при нас. С тази констатация в края на триминутната си реч на световния форум, посветен на климатичните промени, провеждащ се в Мадрид, премиерът Бойко Борисов призова гостите на събитието да направят така, че на подобни срещи да присъстват и най-големите замърсители - САЩ и Китай. Започвайки и завършвайки речта си с обръщението "Педро" към домакина - премиерът на Испания Педро Санчес, той отбеляза, че ЕС произвежда едва 9% от световните вредни емисии. "Така че да се обединим, за да накараме тези безспорно прогресивни в икономиката си страни (САЩ и Китай - бел. авт.) да се съобразят с чудовището, което идва с промените в климата", каза още Борисов. В речта си той посочи, че според данни на Евростат за миналата година България е втора в ЕС по намаляване на вредните емисии от изгарянето на изкопаеми горива, като спадът е 8.1%, докато за лидера Португалия е 9 на сто. Предвид факта, че 60% от електроенергията в България през зимата идва от въглищните централи, Борисов отбеляза, че за страната е важно да се гарантира, че преходът към нисковъглеродна икономика ще е плавен, справедлив и осъществен по "разходоефективен начин". Премиерът посочи още, че ядрената енергетика играе важна роля за гарантирането на националната, регионалната и европейската енергийна сигурност, като в същото време предоставя електроенергия на достъпни цени. Борисов подчерта, че България ще разчита на ядрената електроенергия и през следващите години и тя е ключова за преминаване към нисковъглеродна икономика. Вчера, преди да замине за срещата в Мадрид, Борисов каза пред журналисти, че е време в България да се проведе дебат дали да се сложи край на тецовете на въглища и на старите коли, и да се повиши продължителността на живота. Той допълни, че на срещата за климата ще се опита да защити въглищните централи и вредните производства в България." - в. "Дневник".

"Новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреди, че бездействието по проблема с климатичните промени ще струва много по-скъпо в дългосрочен план в сравнение с проактивния подход. "Винаги трябва да имаме предвид, колко повече ще ни струва, ако не действаме сега", подчерта Фон дер Лайен, цитирана от ДПА. Европейската комисия ще представи до 10 дни плана си в областта на екологията - Европейския зелен курс, уточни ръководителката на ЕК. В първия си ден на председателския пост, тя потвърди целта си да направи Европа първия неутрален континент по отношение на климата до 2050 г." - в. "Стандарт".

"Празните курсове за прибиране на камионите в държавата по установяване на всеки четири седмици ще доведат до 3 процента увеличение на вредните емисии, дължащи се на международния товарен транспорт. Това заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков в Брюксел на заседанието на Съвета на ЕС, формат Транспорт, съобщи пресслужбата на МТИТС. "Транспортът е ключов сектор за българската икономика. Броят на регистрираните тежкотоварни превозни средства е 25 800, като средната им възраст е 3 години. Представете си тези превозни средства да пресичат Европа и да изминават напразно над 2000 километра, поради желание за налагане на правила, които са непропорционални и дискриминиращи за периферните държави членки", каза пред колегите си министър Желязков. "Директният ефект на подобна разпоредба е географско ограничаване на предоставянето на този вид транспортна услуга в ЕС. Време е да оставим настрана идеологичните дискусии и да помислим за реалистичен подход по Пакета "Мобилност I", който няма да има отрицателни и вредни последици за правилното функциониране на единния вътрешен пазар и за националните икономики на държавите членки", посочи още Росен Желязков. В Брюксел министър Желязков проведе и двустранни срещи с министрите на Естония, Люксембург, Белгия, Холандия, Ирландия, Португалия и Словения, по време на които беше затвърдена позицията на България по Пакета "Мобилност I"..." - в. "Монитор".

Финансирането и качеството на здравеопазването също са във фокуса на всекидневниците.

"Аз не съм спрял течовете в здравната система, но с моя екип вървим в правилната посока." Това заяви пред БНТ управителят на Националната здравно-осигурителна каса д-р Дечо Дечев. "Докато отидем до крайния етап и да кажа от днес няма да има повече течове, има доста път да извървим. Но мисля, че сме по правилния път. Поставят се основите на нещо, което беше разрушавано през тези 20 г. - разрушаване в полза на определени хора, които чрез това разрушаване искаха да си решат партийни интереси, на една по-голяма група, които искаха да си решат корпоративни интереси и на едно бездействие от страна на МЗ. Казвам го едно към едно, в тези 20 г., които единствената цел беше ангажименти, които по закон би трябвало да върши то, да ги прехвърля на касата", допълни Дечев. Той добави, че парите за здравеопазване догодина са 4.7 млрд. лева. "Тези пари ги събираме всички ние. Така е направена системата, че колкото съберем като здравно осигурени лица, толкова ще ни бъде бюджетът. Ако някой си представя, че плюс тези пари, които събираме всички ние, отнякъде се наливат още пари, това е погрешно схващане. Бюджетът се формира по две пера. Едното е от осигурените лица, които осигурява държавата - пенсионери, деца, военнослужещи, полицаи, съдии и т.н.. И другата група лица, които се самоосигуряват. Тези, които се самоосигуряват, внасят около две трети от този бюджет. Тези, които осигурява държавата, за тях се внася една трета от тази част. Тази 1/3 потребява около 2/3 от този бюджет. В системата под формата на услуги и на дейности се заплащат около 8,5 милиарда лева. Парите като цифра са много, не нека да видим как стои българинът спрямо европееца. Не са малко пари, даже не сме на последно място, което е учудващо. В Румъния се отделят по-малко средства на глава от населението от България. Но там, където сме на последно място, е частта на това доплащане, т.е. частта над 4,7 милиарда, които събираме на вноски до тези 8,5 милиарда. Ние доплащаме най-много в Европа", коментира управителят на НЗОК..." - в. "Сега".

"14% от населението на България, което прави всеки седми българин, е без достъп до здравеопазване. Тези данни изнесе Европейската комисия в годишния си доклад за нивото на здравеопазване в Европейския съюз през 2018 година. Това е и най-голямото предизвикателство в системата на страната, се подчертава в документа. В него се посочва, че без здравни услуги са безработните за продължителен период от време, крайно бедните и най-вече ромската част от населението, които нямат средства за лечение, но и не плащат здравни осигуровки. Тази част от хората не е обхваната от социално здравно осигуряване, се посочва още като негатив в доклада. У нас няма лечебни заведения за бедни нито към неправителствения сектор, нито към вероизповеданията. По този показател страната ни е на дъното в класацията. По смисъла на Закона за здравето у нас хората без здравни осигуровки могат да разчитат само на безплатна медицинска помощ по спешност, но не и на продължително лечение. Това означава, че ако човек с прекъснати здравноосигурителни права си счупи крака, той ще бъде наместен и гипсиран. Ако обаче се наложи да му бъде сложен пирон и да бъде хоспитализиран, а след това и раздвижван от рехабилитатор, ще трябва да си плати. Така е и ако щитовидната му жлеза заболее и е необходима операция или се наложи да му бъдат извадени сливиците, например. Тогава пак ще трябва да си плати. В доклада се посочва, че от медицински грижи по всяко време на денонощието са лишени и жителите на отдалечените райони дори те да са здравно осигурени. Причината в този случай е, че там няма болници, стационари и дори постоянни практики на общопрактикуващи лекари..." - в. "Монитор".

"От няколко години публичните разходи за здравеопазване в България растат с по 400-500 милиона лева на година, но това нито прави нацията по-здрава, нито осигурява по-качествени здравни услуги. Без каквито и да било реформи в здравеопазването структурата на разходите се запазва една и съща - лъвският пай отива за болнична помощ и лекарства. За здравеопазване през 2018 г. бяха предвидени 4.712 милиарда лева, с половин милиард повече спрямо предходната година. 82% от тази сума се пада на НЗОК. За 2019 г. разходите за здравеопазване са увеличени с нови 550 милиона лева и така надхвърлят 5.2 милиарда, като делът на разходите, осъществени през здравната каса с нейния бюджет от 4.35 милиарда лева, е около 84%. Ръстът е и заради преминаването през 2018 г. на Фонда за лечение на деца в чужбина и Комисията за лечение в чужбина към НЗОК. Като цяло обаче перата, които гълтат най-големи разходи, са болничната помощ и лекарствата. Именно при медикаментите е най-големият ръст - с 12% през 2018 г. спрямо 2017 г. и трайно над 1 милиард от разходите за здравеопазване. Ако публичните средства в една система растат с над половин до един милиард лева на всеки четири-пет години, какво би следвало да заключим: a) системата изисква по-големи разходи поради по-големи нужди; б) публичното благо струва скъпо; в) разхищават се средства. Сега заменете думата "система" със "здравеопазване" и "публично благо" със "здравето на нацията". Кой отговор бихте избрали в контекста на следните няколко факта: България е страната с най-ниска продължителност на живота в ЕС - 74.8 години, изчислена за периода 2016-2018 г.; България е страната с най-висока смъртност в ЕС, нивото на детска смъртност в България е два пъти по-високо от средното за ЕС - 6.5 на 1000 живородени, докато за ЕС е 3.6 на 1000 живородени. Тази негативна статистика може да бъде продължена с липсата на каквато и да е публична информация как расте заболеваемостта от рак през годините, колко ниска е преживяемостта - известно е, че е ниска, но колко, и докога няма да се вземат мерки за ефективна профилактика, за да се диагностицира онкозаболяването в ранен стадий. Има един циничен отговор - че клиничните пътеки за лечение на онкозаболявания са сред най-високо платените наред с тези в инвазивната кардиология. Ако пренебрегнем този отговор, има други неоспорими факти: растящият непрекъснато брой на хоспитализациите и на доплащането от джоба на пациента - близо 4 милиарда, почти колкото бюджета на НЗОК за 2018 г. България е рекордьор и по този показател - пациентите доплащат 50% от общите разходи, някои осигурени плащат и сто процента, а в Европа този показател е средно 15-20%. Излиза, че парите за здравеопазване отиват за... здравеопазване, по сполучливото определение на икономиста Димитър Събев, без да допринесат за по-доброто здраве на българската нация. Разходите на здравната каса са нараснали почти двойно (1.7 пъти), спрямо 2009 г., когато са били около 2.473 милиарда лева, а за 2019 г. те са 4.3 милиарда лева. Здравните вноски на работещите за 2019 година са разчетени на малко над 2.8 милиарда лева, останалите средства осигурява държавата, плащайки за деца, пенсионери и др. категории - задължение, което произтича от закон. През 2009 г. болниците са 306, през 2019 - 360, а частните са над една трета от тях. Всички те са търговски дружества и се финансират на база преминали пациенти и клинични пътеки от едно и също място - НЗОК, чийто бюджет се формира от здравните вноски на население, в което се увеличава делът на пенсионерите (за които плаща държавата) и на работещите бедни. Но макар и търговски дружества, частните болници не са длъжни да приемат спешности, както държавните и общинските, което създава неравнопоставеност и увеличава разходите в обществения сектор. Пред БНР д-р Мими Виткова, бивш здравен министър и председател на Асоциацията на лицензираните посредници за доброволно здравно осигуряване, посочи, че българската здравна система е единствена в света, която е прост аритметичен сбор от търговски субекти. "Такава здравна система в света няма. Дори в най-комерсиалната, каквато е американската, редица болници не са търговски дружества, а собственост на фондации и асоциации и работят нон профит", заяви д-р Виткова. По думите й върви подмяна на общественото здравеопазване с частно, "което е неприемливо за една бедна страна като България". Все така най-бедната в ЕС. Протестиращите близо година медицински сестри също настояват болниците да не са търговски дружества - поне държавните и общинските. Сегашният здравен модел насърчава диспропорциите в заплащането за различните специалисти..." - в. "Дневник".

Правосъдието остава сред темите с продължение на вестниците.

"След 12 години мониторинг, България постигна задоволителни и отчетливи резултати. Постигнатите резултати са стабилни, а процесът на реформа е необратим. Прокуратурата осъзнава, че усилията трябва да продължат. Поредна стъпка в тази посока е приемането на постановлението от МС за национален механизъм за борбата с корупцията. Този механизъм следва да осигури запазването на напредъка. Това каза бъдещият главен прокурор Иван Гешев, цитиран от Канал 3, на конференция в Европейския парламент, посветена на механизма за сътрудничество и проверка на България, организирана от евродепутата Емил Радев. В периода от 2012 до сега се постигна съществен напредък в съдебната ни система. Положени бяха значителни усилия в борбата с организираната престъпност. Създаде се цялостна система за борба с корупцията по високите етажи на властта. Бяха повдигнати обвинения на лица от политически и икономически кръгове със сериозни възможности. Видим е напредъкът е последните 2 години. За около 3 млрд. лева са предявени искове за замразяване на имущество. Иззето е имущество за над 2 млрд. лева. Прекратена беше и дейността на множество фабрики за цигари - прекратихме престъпна дейност за 700 млн. лв. Намалихме и с 50 % телефонните измами - чувствителна тема за обществото ни. България е постигнала трайни и устойчиви резултати. Постигнатото до момента е в резултат на решимостта на държавата ни, каза още Иван Гешев." - в. "Труд".

"Правомощията на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) не следва да бъдат ограничавани и най-вече правомощията на Дирекция Противодействие на корупцията. В същото време обаче тази дирекция и самата комисия не се нуждае от допълнителни правомощия. Действащите трябва да бъдат запазени. Комисията има потенциал да изпълни задачите си." Това каза настоящият главен прокурор Сотир Цацаров преди изслушването му в парламентарната комисия като кандидат за председател на КПКОНПИ, предаде репортер на БГНЕС. Цацаров съобщи, че по време на изслушването си във вторник ще акцентира основно върху необходимостта от промяна в работата на Дирекция Противодействие на корупцията, на увеличаването на нейния числен състав, ще акцентира върху необходимостта от коренно нов подход в работата на самата комисия и нейната администрация. Необходимите законодателни промени според Цацаров са свързани с това да бъде прецизиран кръгът на лицата, които са с т.нар. висши публични длъжности. В момента те са един огромен и неработещ брой, каза Цацаров и даде пример: кое налага сред тия лица да бъде включен управителя или изпълнителния директор на Българския спортен тотализатор, както и шефове на регионални поделения на изпълнителни агенции. Според Цацаров може би е необходим и засилване на парламентарния контрол върху КПКОНПИ. Тази комисия основно се отчита пред Комисията за контрол на СРС. Струва ми се, че тя трябва да се отчита и пред Комисията по вътрешна сигурност и пред Комисията по противодействие на корупцията и парламентарна етика - тази, която всъщност е водеща при процедурата по избор на председател, каза още Цацаров. Настоящият главен прокурор съобщи, че на 5 или 6 декември би следвало да е ясно решението на Венецианската комисия по питането на правосъдния министър за отговорността на тримата големи в съдебната власт. Българската държава ще изпълни решението на комисията в рамките на конституционния ред, заяви Цацаров. Запитан за пожара в "Пирогов", главният прокурор каза, че водещата версия за момента е тютюнопушене в близост до опасен източник. Пожаротехническата комисия трябва да потвърди тази версия. Цацаров изрази благодарност към лекарските екипи и огнеборците, които са предотвратили огромна трагедия. От своя страна избраният и назначен с указ на президента за нов главен прокурор Иван Гешев коментира инициативата на Румен Радев за широк обществен дебат за "цялостния модел на българската прокуратура, нейното устройство и функции, мястото ѝ в съдебната система и връзките с други институции". Президентът има право да отправя призиви. Аз не разбрах точно какви са границите на този дебат, какво точно трябва да бъде дебатирано. Когато президентът определи рамките на дебата и ако бъде поканена прокуратурата, ще се отзовем, заяви Гешев. Дебатите за промени в Конституцията не започват сега, те просто продължават. Ако някой има тезата за това, че може да ги провежда и в друг формат и в друг мащаб - това трябва да бъде приветствано, заяви от своя страна Сотир Цацаров..." - в. "24 часа".