Какво и как купуват българите и Черният петък са сред тематичните акценти на вестниците в четвъртък.
"Има глобална платформа "Черен петък", на която всеки може да види статистиките относно намаленията. Българските търговци се опитват да въведат някои иновативни технологии по отношение на кампанията", това коментира Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите пред Нова тв. Българите знаят какво е "Черен петък" и взимат дейно участие в тази кампания. Тенденция не само в България е периодите на различните кампании да бъдат удължавани. "Хората най-често се оплакват, че намаленията през тези дни не са реални, но ако отново погледнем проучването в платформата, се наблюдава, че отстъпката и очакванията на хората в процентно съотношение са почти еднакви", разясни Маргаритов. "Ние често пъти казваме какви са нарушенията и това може да накара хората да останат с впечатление, че тези нарушения са залели кампанията. Истината е, че в рамките на тези дни ние извършваме не по-малко от 250-300 проверки и в около 10% от случаите установяваме различни типове нарушения", допълва Маргаритов. "Ако потребител констатира нарушение, трябва да провери на какво се дължи той първо при търговеца. Ако няма реакция, може да ни сигнализира по електронен път или на денонощен телефон, с който разполагаме. В тези случаи търговците се глобяват, като санкцията може да достигне 30 000 лева", добави Маргаритов." - в. "Труд".
"94% от българите предпочитат да купуват български храни Българите са готови да харчат повече през тази година, а инфлацията може да стигне 4% в края на 2019 г. Това сочат икономически данни, които бяха публикувани през седмицата. Те показват как се отразява увеличението на заплатите върху потреблението у нас. Според проучването "Обсерватория" на БНП Париба Лични Финанси, проведено в 17 държави сред 14 000 европейци, 62% от сънародниците ни са готови да харчат повече през тази година в сравнение с 2018-а. Тези цифри нареждат българите на трето място в ЕС по отношение на плановете за по-голямо потребление. Преди нас са Словакия /73%/ и Румъния /63%/. А средното ниво за ЕС е 41%. 30% от нашенците са на мнение, че покупателната им способност се е повишила. За Съюза средното ниво е 23%. Така по отношение на повишаването на покупателната способност България е в топ 5 на ЕС. В същото време обаче 30% от българите се чувстват обеднели, което е под средното за ЕС от 44%. Най-песимистично настроени са французите /59%/. Българите планират да похарчат повече пари за ваканции и пътувания /67%/, да си купят нови електроуреди /60%/. Всеки втори смята да ремонтира дома си, което е с 19% повече от средното за ЕС. Любопитна тенденция е, че 68% от хората у нас са готови да платят между 5 и 10% повече за местни продукти. Според 72% от българите, закупуването на национални стоки е проява на патриотизъм и подкрепа на икономиката. В това отношение ние сме в топ 3, като пред нас са Италия /75%/ и Швеция /71%/. Сънародниците ни най-често купуват български храни /94%/, мебели /75%/ и козметика /74%/. На фона на нагласите за повишаване на потреблението, отчетени от "Обсерватория", съвсем логично идват прогнозите на БНБ за инфлацията през 2019 г. В най-новия брой на тримесечното си издание "Икономически преглед" Централната банка ревизира нагоре прогнозите си за края на 2019-а - от 2,2% в началото на годината, през 2,6% през март, до 4 на сто през май. Според макроикономистите на БНБ, причината е повишението на международните цени на храните, както и на услугите, които поскъпват заради по-високи разходи за труд и потребителско търсене. В края на 2020 г. обаче инфлацията ще забави темпа си до 2,1%. От БНБ очакват през 2019 г. и 2020 г. растежът на БВП да се ускори спрямо 2018 г. Това ще се определя главно от частното потребление и в по-малка степен от нарастване на инвестициите. Темпът на нарастване обаче ще се забави в сравнение с предходните години. Забавянето на глобалния икономически растеж в резултат на редица външни фактори ще доведе до по-слабо търсене на български стоки и услуги през настоящето и следващото тримесечие на годината. Успоредно с това нарастването на вноса в отговор на силното вътрешно търсене ще ограничи приноса на нетния експорт към БВП в сравнение с 2018 г. Като рискове в международен план в доклада се посочват повишената глобална несигурност, свързана с търговските спорове, неблагоприятните тенденции на финансовите пазари в някои развиващи се икономики, забавянето на икономическия растеж в Китай и липсата на яснота около Брекзит. Най-осезаемо отражение върху износа на България през следващите две тримесечия ще окаже по-слабата икономическа активност в Турция, която е основен търговски партньор за страната ни извън ЕС, както и очакваното забавяне на растежа в някои от основните партньори в Еврозоната. Тенденцията за повишаване на кредитирането ще се задържи и през следващите няколко месеца, но ще е по-слаба в сравнение с миналата година. Депозитите ще продължат да растат с бързи темпове." - в. "Стандарт".
"Българите харчат 4% от парите си, предвидени за храни и напитки, по заведения, което ги нарежда в дъното на таблицата за Европа. Това сочат данните за 2019 г. от един от последните доклади на Colliers в категорията "Храни и напитки" в региона Европа, Близкия изток и Африка. На първите места в Европа по този показател без изненада са Испания с 15% и Гърция с 12%. Веднага след нея се нарежда Исландия, като не е уточнено дали това не се дължи на високите цени в страната. На опашката са Хърватия и Румъния с близо 2% от парите за храна, които те дават, за да се хранят навън. Въпреки че Франция се приема за страна, в която хората ценят добрата храна в ресторантите, разходите за хранене навън са малко под 5%. По-ниските доходи в Източна Европа предполагат по-малко предразположение на населението към посещение на заведения, обясняват авторите на доклада. Унгария и Чехия са на последните места от държавите от ЦИЕ в този аспект със съответно 8% и 6%. В отговор на растящия "апетит" към хранене навън се появяват все повече нови заведения. Те привличат хората от кухнята към ресторантите - от такива със звезди "Мишлен" до стрийт фууд барове. "Категория "Храни и напитки" може да допринесе значително за привлекателността на дадена търговска локация, но все пак тя трябва да отговаря точно на нуждите на целевите клиенти и да предлага правилния за тях микс от наематели. Създаването на среда, която е устойчива във времето, е задължително, за да се адресират променящите се вкусове и нагласи на потребителите. В този смисъл категория "Храни и напитки" има съществен принос към шопинг средата, но търговският микс следва да бъде допълнен и с разнообразни възможности за забавление и прекарване на свободното време", анализира Етиен ван Унен от Colliers. В Обединеното кралство търговските центрове с кина обикновено постигат 20% по-високи наеми благодарение на търговците в категория "Храни и напитки", посочва пък Деймиън Харингтън, директор "Проучвания" в разглеждания регион. Собствениците на молове се опитват да постигнат по-добро позициониране спрямо конкуренцията, като търсят начини да предложат по-интересни и различни възможности за хранене. Например Capital Park на Fabryka Norblina във Варшава ще включва първият по рода си биобазар в търговски център в Полша. Вече е тенденция моловете да адаптират търговския си микс спрямо променящото се поведение на потребителите. В Uxbridge в Обединеното кралство площите, овакантени от Debenhams, са трансформирани в заведения за хранене. Вследствие на това средният наем на освободеното пространство е нараснал с 300%, показват данните на компанията. Новите търговски оператори вече създават концепциите си по-скоро така, че да съответстват на определени обществени нагласи, отколкото на стремежа да се предложи конкретен вид храна. Все повече концепциите са ориентирани към кауза и начин на мислене, а не към вид кухня. Едно от явленията е нарастващото влияние на веганството и устойчивостта на хранителната верига. Ако собствениците на шопинг центрове искат да постигнат по-добри наеми и повече посетители, трябва да бъдат подготвени за чести промени в търговския си микс, смятат експертите. Времената, в които беше достатъчно просто да предложиш някакво място, от което хората да си купят пица или бургер, отдавна отминаха." - в. "Дневник".
Вестниците информират и за работата на НАП на фона на опитите за хакерски атаки.
"Опитите за хакерски атаки към базата данни на Националната агенция за приходите продължават и до днес."Непрекъснато се регистрират такива опити, но ние успешно успяваме да ги предотвратим, благодарение на новите приложения и системи, които през това време внедрихме", каза изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова по време на изслушването й на заседанието на временната анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция за приходите. Изпълнителният директор на НАП изтъкна, че към момента няма успешни случаи за злонамерени действия към базата данни на агенцията. Димитрова посочи, че от случая през лятото, когато бяха източени личните данни на няколко милиона български граждани, е имало две по-големи хакерски атаки. Димитрова допълни, че само за един ден е имало над хиляда опита за пробив в системата..." - в. "24 часа".
"България все още не е възстановила обмена на информация с данъчните администрации на други европейски държави и с трети страни след изтичането на данни от Националната агенция за приходите (НАП), но се работи по препоръки на Глобалния форум. Очаква се скоро да излезе втори доклад по изпълнението на тези препоръки и най-късно в началото на годината обменът да бъде възстановен. Това обясни пред журналисти изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова, след като бе изслушана пред временната анкетна комисия в парламента, която бе създадена след изтичането на данни от агенцията. В момента по изпълнение на препоръките за сигурност се работи съвместно с експерти от Глобалния форум. "След като приключи изпълнението на препоръките, се надявам, че в началото на следващата година най-късно ще бъде възстановен обменът на данни", обясни Димитрова. "Ние уведомихме Глобалния форум за пробива в системите и сме преустановили обмен на данни с всички страни от ЕС, както и с трети страни. Към момента не обменяме информация с нито една друга държава, но очакваме повторна проверка от Глобалния форум, която ще излезе с доклад", добави Димитрова. "Стриктно се спазват препоръките и се следи за резултатите. Тази комуникация със съответните данъчни администрации с държавите членки дотогава ще бъде затруднена", допълни от своя страна председателят на временната анкетна комисия за изясняване на казуса с изтичането на данни от НАП Красимир Ципов. По думите на Ципов гражданите трябва да са наясно, че електронните услуги в НАП ще бъдат леко затруднени, тъй като има повишени нива на сигурност. По думите му най-същественото, което от НАП е трябвало да предложат на българските граждани, е да се намери баланс как да продължат дейностите по намаляване на административната тежест и предоставяне на електронни услуги и това информационните масиви на НАП да бъдат достатъчно защитени от подобни пробиви. През последните два месеца в НАП са работили по създаването на по-конкретни, по-стриктни правила за достъп в защитната стена на агенцията, конфигурирани са приложните защитни стени. Експерти са работили по идентифициране и блокиране на опити за експлоатация на уязвимости, както и реализиране на допълнителен защитен слой на публичния сайт на НАП, обясни Димитрова. "По отношение на клиентите разширяваме обхвата на нашите електронни услуги, като се стремим заедно с това да повишим нивото на сигурност", увери изпълнителният директор на приходната агенция. Пред депутатите в комисията тя каза, че агенцията обмисля да заведе граждански иск по делото срещу собственика на "ТАД груп" и двамата служители, обвинени за случая. Тя посочи, че според международни експерти няма никаква сигурна защита от кибертероризъм и единственото, което може да се направи, е да бъдат прилагани нови системи за сигурност, а старите да бъдат непрекъснато актуализирани. Представителите на НАП и Министерството на финансите смятат, че по-строги мерки и високи санкции в Наказателния кодекс биха оказали ефект и ще доведат до намаляване на опитите за незаконни пробиви в базите данни. "От 1998 г. преценихме и изнесохме тази дейност извън министерството, за да осигурим сигурност и качествено обслужване на системите. От 2011 до 2016 г. имахме договор с "Информационни системи" на стойност 23 305 000 лв. с ДДС", заяви главният секретар на министерството на финансите Таня Георгиева. Тя посочи, че от 2016 до 2019 г. за 29 млн. лв. е сключен договор, като за сигурността на НАП е платено около 4 млн. лв. По думите й част от тези дейности засягат критичната инфраструктура и се провеждат по специален ред заради класифицираната информация. "Обслужваме и сключваме договори за 10 услуги - поддържане и усъвършенстване на софтуер, ремонти на хардуер, консултантски услуги и др. Подсигуряваме в достатъчна степен сигурността и качеството на услугите, а също така и на хардуера и софтуера. Правим всичко възможно не само сега, но и в миналото, и в бъдеще - да осигурим достатъчна сигурност на системите", добави Георгиева..." - в. "Дневник".
"Националната агенция за приходите засилва контрола върху търговията през социалните мрежи като Фейсбук и сайтовете за пазаруване. "Над 300 млн. лв. са установените укрити приходи от този вид търговия", заяви на семинар във Велико Търново за промените в Наредба Н-18 за касовите апарати шефът на дирекция "Комуникации" в Националната агенция за приходи Росен Бъчваров. Във Фейсбук има специална секция, озаглавена "Маркетплейс", в която има хиляди обяви за продажба на дрехи, обувки, дори и на автомобили и апартаменти. Освен това има обособени специални групи за продажби, които имат само тази цел - да продават стоки, но повечето търговци там нямат фирми, а продават като физически лица. Именно към този проблем са се насочили данъчните - да съберат приходи в хазната от търговията в социалните мрежи. "Фискалният проблем на електронния бизнес, на онлайн търговията се измерва с огромни годишни загуби. Трябва да се изгради софтуерна система, която отговаря на изискванията на данъчното законодателство. Онези, които не приемат кешови плащания и използват пощенски парични преводи като възможност, могат да продължат да отчитат оборотите си, както досега", заяви Росен Бъчваров. Според него счетоводителите и търговците все още имат неясноти, които са свързани основно с електронната търговия. Някои изразиха мнение, че "ще бъдат върнати в XIX век", ако не могат да пишат фактури по електронен път, а трябва да правят това на ръка. "Имаме такава дейност с онлайн платформа и с разносна търговия, не знаем точно какъв трябва да е софтуерът ни", споделят търговците пред агенцията по приходите. Някои търговци все още не знаят как се третират продажбите през Фейсбук. На семинара те попитаха НАП: "Това електронна търговия ли е, трябва ли да се издава касов бон?"..." - в. "Стандарт".
Вестниците отделят място и за новините от европейската политическа сцена.
"Българският еврокомисар Мария Габриел бе избрана за първи вицепрезидент на Европейската народна партия, обявиха от партията. Това се случи днес на Конгреса на ЕНП в Загреб, Хърватия. За Мария Габриел гласа си дадоха 442 делегати и по този начин тя събра най-много подкрепа в сравнение с останалите 9 заместници на новия президент Доналд Туск, съобщи БГНЕС. Мария Габриел е комисар за цифровата икономика и общество от юли 2017 г. В новия мандат на Европейската комисия 2019-2024 г. е посочена за комисар по иновациите и младежта. Тя ще ръководи политиките на ЕС, свързани с програмата Хоризонт Европа, иновациите, научните изследвания, програмата Еразъм +, образованието и културата." - в. "Сега".
"Европейска комисия с председател Урсула Фон Дер Лайен ще бъде гласувана от Европейския парламент на 27 ноември. Ако вотът бъде положителен, Комисията ще встъпи в длъжност от 1-ви декември, обяви председателят на Европейския парламент Давид Сасоли. Комисията ще може да заработи и в 27-членен състав - това са уточнили юридическите служби в Брюксел по повод отказа на Великобритания да номинира свой кандидат за комисар преди общите избори на Острова на 12 декември. На въпрос за ресора на българския еврокомисар Мария Габриел "Иновации и младеж", Давид Сасоли заяви, че към наименованието трябва да бъде добавена и "култура". По план новата ЕК трябваше вече да е започнала работа, но евродепутатите препънаха кандидатите за еврокомисари на Румъния, Унгария и Франция и бе необходимо отлагане, за да могат трите страни да излъчат нови претенденти, които бяха одобрени миналата седмица." - в. "Стандарт".
"Новият председател на Европейската народна партия Доналд Туск осъди днес "нелибералната" политика на унгарския премиер Виктор Орбан и заяви, че ЕНП ще вземе решение за статута на унгарската управляваща партия "Фидес" в редиците си в началото на следващата година, предаде "Асошиейтед прес". Туск, който беше избран за председател снощи на двудневния конгрес на ЕНП в хърватската столица Загреб, каза, че решението дали партията на Орбан ще остане в групата, ще бъде взето през януари, след като приключи вътрешно разследване. Дясноцентристката ЕНП е най-голямата група в Европейския парламент. Тя е съставена от множество национални партии. Членството на "Фидес" беше временно преустановено през март, преди европейските избори през май, заради обвинения в нарушаване на върховенството на закона. Орбан е смятан от мнозина за авторитарен лидер, отслабил демокрацията в страната си. "Не за първи път изразявам мнението си за нелибералната демокрация, а това, доколкото разбирам, е новата основна идея на Виктор Орбан. Смятам, че трябва да сме много решителни в борбата с подобни идеи", заяви председателят на Европейския съвет, който на 1 декември ще отстъпи мястото си на бившия белгийски премиер Шарл Мишел. В речта си при откриването на партийния конгрес вчера той отправи остри нападки срещу "политическите популисти, манипулатори и автократи" в редиците на групата. При все това не всички в ЕНП са съгласни с позицията му. Бившият словенски премиер Янез Янша защити членството на партията на Орбан и заяви, че според него тя ще остане в ЕНП след разследването. "Да се наказва най-успешната партия в групата не би имало никакъв смисъл", каза Янша на форума. ЕНП е най-голямата партия в ЕП от 20 години, но на последните избори изгуби значителен брой места, главно в полза на десни популисти и на кандидати от Зелената партия." - в. "Дневник".