Денят на християнското семейство е повод да срещнем читателите на Parvoami.NET с едно многодетно семейство. Наталия и Иван Георгиеви са пример за това как се справят двама млади родители с предизвикателството в днешно време да отглеждат четирите си деца. За смелостта да имаш много деца, за ценностите, възпитанието и ролята на родителите разговаряме с Наталия.

Т.К.: Как се решихте да имате 4 деца?

Н.Г.: Хубавите неща не стават с планиране. Когато завърших средното си образование си казах, че вече съм готова да стана майка, защото с бащата на децата ми имахме сериозна връзка от три години. Говорили сме, че искаме поне три деца, тъй като той има брат и сестра и винаги по празници е било много весело, когато сме всички заедно. И така след година вече имахме две близначки, след още три години едно момче и след още седем отново момиче. Ако искаш да си многодетен родител е нужно да не си егоист, да си отдаден на семействoто си и да направиш всичко възможно чедата ти да растат в любов и спокойствие.

Т.К.: В какви ценности си ги възпитала?

Н.Г.: Да бъдат добри, да се обичат, да ценят всичко каквото имат,  да уважават родителите си, учителите, възрастните хора. Важно още e да са трудолюбиви и да благодарят всеки ден на Бог, защото без вяра във Всевишния сме за никъде. Когато родителите живеят в мир и хармония, когато се обичат и уважават, тогава те пренасят тази любов и към децата си. Добри родители е равно на добри деца.

Т.К.: Намесвала ли си се в решенията на децата си? Мислиш ли, че родителите трябва да решават вместо тях?

Н.Г.: Родителят винаги иска най-доброто за децата си, но това не означава, че трябва да решават вместо тях. Когато бях в шести клас моята майка ме записа на уроци по английски език, ходих в почивните дни с голямо нежелание, изкарах две нива и се отказах. Много се гневих на майка ми, че ме записа на този курс, но след време тези уроци ми донесоха само шестици. Тогава осъзнах, че нейното решение е било правилно. Сега и аз съм родител, опитвам се да ги насочвам към спорт, изкуства, но не искам да бъде насила, както се казва в една стара поговорка:,,На сила хубост не става”, така мисля и аз.

Т.К.: Каква е отговорността на бащата в едно семейство?

Н.Г.: Отговорността на бащата е равна на отговорността на майката, двете роли са взаимнодопълващи в отглеждането на техните деца. Бащата е стълб, крепител и пазител на семейното огнище.

Бащите учат децата си на най-различни умения, които майката не би могла да им предаде. Бащата е този, който учи сина си да бъде мъж и да умее всичко, което се очаква от един мъж. Той е този, който пази дъщерите си и ги учи да бъдат добри и самостоятелни. Аз се възхищавам всеки ден на моя съпруг, защото е огромен авторитет за моите деца, а и за мен.

Т.К.: Децата как участват в семейния живот?

Н.Г.: Това е много важен въпрос, всеки родител трябва да възпитава децата на труд и дисциплина. В нашия дом всеки има задължения- оправяне на леглата, сгъване и простиране на дрехи, забърсване на праха, сервиране и отсервиране, подреждане на играчки и понякога работа по двора. Много хора са ми казвали, че са добре възпитани, но това се дължи на сериозна дисциплина и психическа издръжливост от страна родителя.

Т.К.: Какъв съвет би дала на родителите?

Н.Г.:  Много е важно отношението на двамата родители един към друг, това оказва решаваща роля във възпитанието и изграждането характера на подрастващия. Друг съвет, който бих препоръчала е да възпитават децата си на любов, труд и уважение към ближния.

Теодора Кирякова