Среща под наслов "Насилието днес поражда насилие утре! Да кажем STOP на насилието над деца още сега" се проведе в Димитровград. Беседата събра ученици, учители, директори и психолози в зала "Гросето".

Лекторите - докторът по психология Стефка Дойкова към отдел „Закрила на детето” към димитровградската дирекция „Социално подпомагане” и колежката й Джулия Динкова от Центъра за обществена подкрепа започнаха лекцията с разяснение какви са типовете насилие в съвременното общество. Запознаха присъстващите с основните форми на насилие - психическо, физическо и сексуално насилие, техните проявления, последствия върху подрастващия индивид и признаци, по които могат да бъдат разпознати, като говориха и за съвременното проявление на насилие - кибер-тормозът.

Формулировката за насилие, която дадоха, въпреки че и в закона няма ясно определение за него, бе - действие на един човек в посока на друг човек, единствено и само с умисъл да му навреди.

Днес е особенно актуална проявата, която не е срещана в нашата нородопсихология, индивида да бъде унижаван. Стремежът за унижение на личността е формата на насилие, която се засилва в най-висока степен в последните години сред децата, каза Стефка Дойкова. Последиците от психическото насилие не са видими, но те се проявяват по-късно, когато настъпи социализацията в зрялата възраст на индивида. Тормозът над индивида е системна принуда и много често, жертвата на тормоз пристъпва до неговото прилагане върху други хора, с цел да си докаже, че може да се справи с този проблем.

Кибер-тормозът е ново явление, като 23% от децата на възраст от 10 до 14 години споделят, че са били подложени на кибер-тормоз поне веднъж годишно. Кибер-тормозът е злонамереност и целенасочено желание да се навреди на индивида, чрез съвременните начини на комуникация. Проявленията у децата, подложени на кибер-тормоз са различни, те повлияват на социалното им общуване, започват да реагират с уплах и стрес към съобщения и обаждания, може дори да понижат успеха си в училище. Ако родителите усетят промяна в поведението на децата си, на първо място трябва да поговорят с тях и в никакъв случай да не ги обвиняват, че те са придизвикали агресията срещу тях и да подценяват тази заплаха за психическото им здраве. За да може да се противодейства на кибер-тормоза с помощта на институциите, е добре на първо място да се запазят доказателствата в телефона или компютъра на детето. Важно е детето да усети подкрепата на родителя, който в последствие да потърси съдействие от училището или полицията. Важно е да се подготвят децата чрез разговори, че е напълно вероятно да се сбъскат с този проблем онлайн. Един от основните съвети е децата в никакъв случай да не споделят лична информация за себе си и членовете на семейството си, детето трябва да знае, че в лицето на родителя винаги може да получи разбиране, сигурност и закрила, че домът му е едно сигурно място. Този вид агресия води и до крайни прояви в децата, като дори до опити за самоубийство.

Често при децата, засегнати от някой от видовете насилиe или тормоз, се проявява защитна реакция, например стремеж да се избяга от темата в друга посока, което може да насочи родителя или учителя да обърне по-специално внимание на детето, за да разбере какъв е проблемът. Въпреки това, реакциите на децата, които са били жертви на насилие, са строго индивидуални, те се определят от няколко фактора - възпитание, наследственост и влияние на социалната среда.

Как да реагира детето в ситуация, в която е жертва на изненадващо насилие?

Първата реакция обикновено е стрес и ступор в резултат на изненадата, но след като се овладее, детето може да използва интелектуалните начини за реакция, като убеждаване на насилника, че онова което прави няма да донесе никаква полза за него, а само ще му навреди и вероятно ще пострада в следствия на действията си. Жертвата може да прибегне към хуманните методи за отпор, като се опита да активира хуманността на противника, с което да го откаже от намеренията му или поне да спечели време да потърси помощ или дори за да отговори с агресия (физическа или психическа).

Ако искате да потърсите помощ от околните, трябва да извикате думата "ПОЖАР", а не "ПОМОЩ", защото според изследване на поведението, хората вече не реагират на думата "помощ" - тя не привлича тяхното внимание. Забелязва се една обща дехуманизация в обществото, но думата "пожар" моментално отключава сигнал за опасност и околните реагират на заплахата, като в този случай може да получите помощ от тях.

Специалистите са определили 3 вида на реакция от околните деца, когато стана свидетели на насилие. Това са емпатия (съчувствие, съпреживяване), солидарност (когато децата си имат доверие и могат да разчитат помежду си на подкрепа при нужда) и безразличие, който е и най-вредния.

Стефка Дойкова споделя, че ако децата и обществото са били по-съпричастни, а не безразлични при случаите, които е имало през изминалата година в нашата община, е можело да се спаси един млад живот. Тя даде съвет, че когато станем свидетели на насилие, дори да смятаме, че сме неспособни да помогнем, трябва да се обърнем и да сигнализираме на институцията, която сметнем за добре, било то училищни власти, полиция или отдела за закрила на детето.

В днешно време се срещат много младежи, които са под влиянието на наркотични субстанции, а такива индивиди обикновено са агресивни в обществото и упражняват насилие и тормоз над околните.

Стефка Дойкова заяви, че в нашата община има нуждата от изграждането на център, който да работи с деца с девиации в поведението, защото едно дете, което е направило една или повече противообществени прояви, то рецидивира, ако не получи нужната подкрепа. Страхът от последствията може да откаже детето от противообществените си действия. Дойкова допълни, че човек е готов да промени своето поведение единствено и само тогава, когато се чувства застрашен.

Даден бе пример с местно дете, което не можело да се повлияе и да спре да краде. В момента, в който полицията е довела други двама младежи с белезници в местната комисия за противообществени прояви, където е било и преблемното дете, и то ги е видяло и разбрало, че другите 2 момчета вече са изведени от семействата си и настатнени в център някъде в родопите, далеч от семействата си, е престанало с кражбите. До това е довел страхът, че може да случи и на него, ако не промени поведението си в обществото.

Опитът ми като психолог в отдела за закрила на детето доказва правотата на мисълта на Пиер Дако, че "Всички нещастия за детето идват от семейството", заяви Дойнова. Семейството трябва да заеме своето място и отговорност и да не я прехвърля на учители или институции, и да не гледа на детето само като на обект, който трябва да бъде нахранен, изкъпан, да е финансово обезпечен и да ходи на училище. Родителите забравят нещо много важно и това е емоционалната потребност на детето, като според психолога това е една от основните причини сред децата да има толкова много насилие.

Емоционалните потребности при много деца не са задоволени, те не знаят как да обичат, защото не им е показано, че са обичани. Дойнова сподели пример от практиката си, за ролята и значението на родителите. Дете, което е било настанено в приемно семейств, е заведено на среща с кандидат-осиновители в центъра, където в началото на първата си среща с Дойнова, тя е била ухапана до кръв по ръката от детето. Психологът и екипът започват подготовка на детето за срещата с кандидат-осиновителите и за час и половина поведението на това дете е било коренно променено с отношение на загриженост и думите "ти си прекрасен" и "обичам те". Тези думи и една задрава прегръдка успяват за това кратко време да дадат на детето това, което му е липсвало в емоционално отношение и то да се почувства добре и да погледне с други очи на заобикалящите го хора.

Отношенията в семейството също могат да повлияят на детето. За такъв пример ни разказа психоложката Стефка Дойнова.

Случаят е във връзка със сексуално насилие и е изключително фрапиращ. 9-годишно момиче поддържа сексуална връзка в продължение на 2 години с 38-годишен мъж, който е невменяем. Шокиращото е, че детето, което според закона е жертва на сексуално насилие, в тази ситуация се оказва инициатор на всички сексуални действия с 38-годишния мъж.

9-годишното момиче е приемало тези действия за нещо нормално, поради примера в семейството му, където разликата между родителите му е 25 години. Разликите във възрастта между лели, сестри и племенници е по 1-2 години и това вижда детето около себе си, ето този модел на поведение в семейството води до такива изкривявания - детето не приема сексуалното насилие над него като нещо лошо, а го приема като нещо нормално, защото живее в такава среда.

Психоложката Стефка Дойнова съобщи, че за първите 9 месеца на тази година са постъпили 46 сигнала за деца в риск, а данните сочат, че броят на сигналите за насилие над деца нараства с всяка година.

Най-много от жертвите, оплакали се от сексуално и икономическо насилие от наблюдаваните съдилища в Димитровград, Хасково, Свиленград, Харманли и Ивайловград, са в Димитровград, показва проучването на неправителствената организация на фондация „Х&Д Джендър перспективи“ за периода 2015 -2018 година. По 244 дела е заявено физическо насилие, по 371 - емоционално-психическо, по 24 дела е заявено икономическо и по 8 дела - сексуално насилие.