В навечерието на един от най-светлите християнски празници, Въведение Богородично, две шестокласнички от ОУ „ Пенчо Славейков“ бяха отличени с награди за есе от VI национален конкурс „Въведение Богородично – 2019“, организиран от Пловдивската митрополия. В oрганизираната проява, посветена на Деня на християнското семейството и православната младеж, участват стотици ученици от I до XII клас от цялата страна.

София Антонова и Александра Маджунова са впечатлили журито с есетата си, за което им бяха присъдени две втори мяста в раздел проза. Грамота бе връчена и на г-жа Денка Николова, преподавател на наградените ученички, за подготовката и участието им в конкурса.

Целта на конкурса е да стимулира творческите изяви на учениците, да утвърждава нравствени ценности и да поощрява интереса към съхраняването на българските традиции. Наградите връчи лично Пловдивският Митрополит Николай, след тържествената литургия по случай празника, отслужена в храм „Света Петка“ гр. Пловдив.

Есетата с които са спечелили своите отличия момичетата:

Автор: Александра Маджунова 6 клас - ОУ „ Пенчо Славейков“, гр. Димитровград

                                                          СемействоТо

ТО – Семейството, е всичко за мен, колкото и обикновено да звучи това…. То е най – важно от всичко съществуващо в необятния свят. То е рамото, на което винаги можеш да поплачеш и винаги можеш да се опреш в труден момент. То е топлина, уют, подкрепа – все малки думички, който изпълват сърцето ти с радост и умиление!

А у дома са и твоите най – добри приятели – родителите, които никога няма да те предадат, да те обидят и забравят. На тях може да излееш чувствата си и да споделиш най – дълбоката си тайна. Всъщност… никак не е хубаво да имаш тайни от тях! Всеки греши – волно или неволно, но дори да си направил, каквато и да е пакост, родителите първи трябва да узнаят. Те ще ти дадат най – правилния съвет, ще те разберат и ще простят и най-голямата ти грешка.

За жалост не всеки има такъв късмет да живее в семейство, в което да го изслушват и го подкрепят безрезервно. Много често липсата на топлина в семейството провокира недоволство, гняв и агресия у децата. Имам такива съученици, които не получават разбиране и подкрепа вкъщи и се държат грубо и агресивно в училище.

Не бива да се сърдим на родителите си, когато ни правят забележки, те го правят съвсем добронамерено. Целта им е да ни превърнат в достойни мъже и жени, които няма да повторят грешките им. А на нас не ни остава нищо друго освен да ги почитаме, да им вярваме и да ползваме ценния опит, който те са натрупали през годините.

Вече пета година посещавам часовете по религия в училище и нито за миг не съм се съмнявала в това, което съм научила, а то е, че семейството е мястото, където децата се възпитават на най-светите добродетели – вяра, благочестие, уважение към по-възрастните, грижа към по-малките и човеколюбие към всеки!

За мен си остават любими моментите, когато аз, мама и тате се съберем в кухнята и вечеряме заедно. Вечерята не е просто вечеря за нас, тя е съкровен момент за нашето семейство, защото всеки споделя как е минал неговия ден, и какво му се е случило. Това ни сближава, сплотява и създава искрени взаимоотношения помежду ни. И когато се налага да отсъствам от дома си мечтая точно за тези моменти – да се върна, да споделя, да прегърна, да ме прегърнат ….

Ще съм щастлива, ако всяко дете расте в семейство, което го подкрепя, разбира и обича. Така Земята ще бъде едно наистина по – добро място !

Автор: София Господинова 6 клас - ОУ „ Пенчо Славейков“, гр. Димитровград

                                                 Силата на семейството

Семейството е свято! Свято е , защото Бог ни дарява с него! Свети са и нашите родители .Те са първите хора , с които се срещаме и тези , с които оставаме докрай!Дори и да са далеч от нас , ние ще ги носим в сърцата си , в мислите си, в спомените си.Казват , че човек без семейство е като дърво без корен и сигурно е така, защото семейството ни дава живителни сили .То ни кара да се чувстваме обичани и нужни.

Благодарна съм на Бог , че имам семейство – майка и татко , защото за много деца това е само мечта, може би най-голямата им мечта.Не мога и не искам да си представям как би изглеждал животът ми без моите родители!Съчувствам на децата , които няма с кого да споделят радостта и тъгата си , които няма кой да прегърне и да целуне за лека нощ.Сигурно е трудно да няма на кого да кажеш как е минал денят ти, с кого си играл , по какво са те изпитали , кой въпрос от днешния тест по математика те е затруднил….

Една от Божиите заповеди гласи : „Почитай баща си и майка си“.Почитта се отдава само на заслужили хора , а какво са нашите родители , ако не най-заслужилите?

От първия миг на раждането ни бдят над нас – гледат ни , учат ни да говорим , да ходим , да обичаме ..

За мен всеки ден прекаран с родителите ми е прекрасен, защото освен мои родители , мама и тате са и мои истински приятели.Те се забавляват заедно с мен , когато сме на почивка и винаги ни е много весело заедно.Когато имам трудни моменти мама винаги е насреща! С ласкавата си усмивка винаги намира начин да ме окуражи , а прегръдката и ….повярвайте ми – няма по-уютно място на света за мен!

И двамата с татко много ми помагат , защото искат , когато порасна да стана добър човек .

Доверието в моето семейство е най-важното нещо. Всеки може да разчита на другия , че ще бъде до него , когато се наложи.Имам ли нужда от съвет веднага споделям с моите родители , защото съм сигурна , че винаги ще намерят време и мъдрост да ми дадат нужната подкрепа.

Семейство е безценно- то не може да се купи , но е важно да се цени! Нищо не би могло да го замени , затова искам всички деца по света да имат моя късмет.