Двата нишови канала на БНТ - БНТ2 и БНТ3 - ще бъдат свалени от цифровия мултиплекс и вече ще се разпространяват само по кабел и сателит.
Мярката ще влезе в сила скоро и е част от антикризисната финансова програма на телевизията, която се бори да не обяви фалит, обяви днес на дискусия за бъдещето на обществената медия генералният директор Емил Кошлуков.
Свалянето на двата канала от мултиплекса ще спести на БНТ около 6 милиона лева годишно, а ефирно разпространяваните канали в страната ще намалеят до едва четири - БНТ1, bTV, Нова, Bulgaria ON AIR.
За разпространението на тв сигнала чрез мултиплекса отива огромен дял от субсидията на БНТ - около 9 милиона лева годишно. Оттам е натрупан и основният дял от финансовия дефицит на БНТ, който към края на 2019-а е над 43 млн. лева.
Прогнозата на Кошлуков е, че към края на 2020 г. дефицитът на БНТ ще е 71 млн. лева - т.е. с 1 милиона над очакваната държавна субсидия. "Тези задължения се увеличават и ни потопяват", посочи генералният директор. Той цитира, че за разпространение БНТ плаща 16% от бюджета си, а това е десетократно повече от бюджета за цялата БНТ2.
И тази година в размера на държавната субсидия за БНТ няма промяна, стана ясно от първото четене на бюджета за 2020-а в ресорната парламентарна комисия. Тя е около 70 млн. лева.
Структура на дълговете на БНТ за 2019
За разпространение | 33% |
За външни и вътрешни продукции | 29% |
За права за спортни събития | 19% |
Задължения към доставчици | 15% |
За колективни и авторски права | 4% |
Участниците в дискусията призоваха за спешни промени между двете четения на проектобюджета, за да не продължи финансовото потъване на БНТ, а освен това за старт на реформа на модела на финансиране и законовата база за обществените медии.
Най-непосредствената мярка е още следващите няколко дни Министерството на финансите да даде рестарт на Фонд "Радио и телевизия", от който да започне да плаща за разпространението на сигнала, предложи Мартин Захариев - член на Обществения съвет на телевизията. От думите му стана ясно, че не говори за събиране на преки данъци от зрителите, а за изваждането на разхода за разпространение от субсидията на БНТ. Вместо да се плаща от телевизията, той да се покрива от МФ чрез специален фонд, обясни Захариев.
В момента субсидията се изчислява на база час програма, която МФ калкулира на 1635 лева, припомни Захариев. Той предложи да се либерализира рекламната политика на БНТ, като например продуктово позициониране да е възможно и в предавания, а не само във филми. Нужен, според него, е и чисто нов устройствен закон за обществените медии, които могат да се преобразуват в търговски дружества с държавно участие в капитала.
"Методиката е грешна, размерът е грешен. Има системна грешка. Нужен е рестарт и преинсталиране на операционната система, вкл. удължаване на мандата на генералния директор на поне 4 години, добави Мартин Захариев. Той прогнозира, че вместо това проблемът с дълга към НУРТС ще бъде решен с обичайната в последните години практика: между Коледа и Нова година МС ще издаде постановление да отпусне целево няколко милиона за тези задължения.
Още мнения от дискусията:
Формирана е експертна група за промени в Закона за радиото и телевизията, обяви депутатът от ГЕРБ и член на парламентарната комисия по култура и медии Диана Саватева.
Не мисля, че е нужна работна група, контрира депутатът от БСП Антон Кутев. Според него въпросът за нестартиралия Фонд "Радио и телевизия" не е изчерпан. Той може да проработи, като размерът му се обвърже с процент от БВП, а от него частично да се финансират и частни медии в тяхната обществена функция, смята Кутев.
Тома Биков, депутат от ГЕРБ и член на медийната комисия към НС, обяви, че е оптимист, защото БНТ е в много тежка криза, чието решение вече не търпи отлагане. Той отхвърли идеята обществените медии да бъдат трансформирани в търговски дружества, защото така щели да се превърнат в конкуренти на частните, а не в тяхна алтернатива. Имало опасност да развият и корпоративни зависимости. Според него големият проблем е, че няма контрол върху разходите на БНТ. "Давам радикално предложение - да дефинираме бюджета по пера, напр. 8% са за публицистика. Грубо казано - да има валутен борд за телевизията. С колегите от другите парламентарни групи имаме консенсус по много точки. Затова вярвам, че каквото зависи от парламента, ще бъде направено", заяви Биков.
Бетина Жотева от СЕМ предложи телевизията да изпрати на Министерството на финансите няколко варианта за бюджетирането. Според нея това е пътят, по който трябва да стартира реформата, а най-чистият вариант е бюджетът на БНТ да е процент от БВП.
Този вариант подкрепи и медийният експерт Маргарита Пешева, която е бивш член на СЕМ. Според нея така няма да има политическа намеса в програмата.
Социологът Антоний Гълъбов акцентира върху нуждата да се дигитализира архивът на БНТ, като за целта се ползват европейски средства.