Вето.

"24 часа":

Президентът отказа Иван Гешев да е главен прокурор

Президентът Румен Радев отказа да подпише указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор и върна кандидатурата му на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Решението си държавният глава обяви две седмици след като Гешев бе избран за обвинител №1 с 20 гласа "за" и само 4 "против". Изслушването и гласуването, които бяха безпрецедентен 10-часов маратон от въпроси и отговори, бе на 24 октомври.

"Благодаря на президента, че спази конституцията и се произнесе в срок. Процедурата продължава", каза пред "24 часа" Иван Гешев.

Основните аргументи на Радев бяха два.

Първо, че кандидатът бил само един. И второ - Гешев получил "масирана, институционална подкрепа", включително от МВР, ДАНС и ГДБОП, която била повече от тази на обществените организации.

Държавният глава подчерта, че макар конституцията да не го задължава да мотивира указа си, решил да се обърне към гражданите и към членовете на ВСС: "И преди съм заявявал, че очаквам истинско състезание между кандидати, а не формално изпълнение на процедурата по избор. Издигането на един-единствен кандидат не само лиши от състезателност, но отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор".

Радев критикува и правосъдния министър, че не е посочил втори кандидат, което довело до "пълната липса на алтернатива".

Според президента израз на високото обществено доверие, с което трябва да се ползва бъдещият главен прокурор, били становища от неправителствени, граждански, научни, професионални организации на магистрати, висши училища. Само те подлежали на публикуване на сайта на ВСС. "Въпреки това бяха публикувани множество становища от държавни институции, включително от изпълнителната власт, като МВР, ДАНС, ГДБОП. Така в разрез със закона, превес над мнението на обществените организации взе масираната служебна институционална подкрепа", смята държавният глава.

Според закона президентът има право само веднъж да не подпише указа за назначаването на някого от 3-мата големи в съдебната власт. При прегласуване на кандидатурата той е длъжен да го направи.

Ток.

"Дума":

Освобождават цената на тока за бита от юли догодина

От началото на юли 2020 г. регулираната цена на електроенергията за бита и малките предприятия ще се формира на пазарен принцип, обяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Частичното освобождаване на цената на тока за домакинствата е изискване на Европейската комисия, която в противен случай няма да одобри исканата от България финансова подкрепа за производители на електроенергия в периода до 2030 г. От думите на шефа на държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) Ангелин Цачев стана ясно, че Брюксел настоява най-късно до 2025 г. пазарът на електроенергия да излезе извън държавата и цените да се формират изцяло по търговски сделки. Петкова не се ангажира какъв ще е делът на пазарната цена в регулираната, което е от важно значение за ефекта на тази реформа върху повишаването на тарифите. Винаги досега Комисията за енергийно и водно регулиране е определяла за бита по-ниски от реалните цени на тока. Вкарването на пазарна компонента в тарифите за домакинствата, вероятно съпроводено с принудително извеждане на свободния пазар на малките фирми, ще доведе по поскъпване на тока с повече от сегашните около 2 процента годишно. С колко обаче ще зависи от това какъв процент от цената за домакинствата ще идва от пазара.

"Преди стъпките за пълна либерализация на електроенергията ще се предвидят мерки за защита на уязвимите потребители и никой няма да тръгне към този механизъм без адекватна защита, съгласувана с ЕК", увери Петкова. За повишаване на енергийните помощи за хората в нужда и разширяване на обхвата на държавната подкрепа за тях се говори от години, но така и не е направено все още нищо реално. Петкова обаче каза, че се работи със социалното министерство.

ЕП.

"Сега":

Механизмът за наблюдение спира, но мониторингът продължава

вила

Депутатите обсъдиха не докладите на ЕК за България и Румъния, а замяната на досегашния механизъм за наблюдение с друг.

Евродепутатите препоръчаха днес България и Румъния да продължат да бъдат наблюдавани за корупция на високо равнище и независимост на съдебната система, но в рамките на по-широк механизъм, който да обхване всички 

държави в ЕС. Те обсъдиха последните доклади на Еврокомисията по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), според които България е изпълнила критериите, а Румъния е отстъпила от предишните си постижения.

Никой от евродепутатите, включително и българските, не поиска въобще да бъде спрян мониторингът над двете държави. Най-настойчиви за въвеждането на общ механизъм за всички в ЕС бяха румънските евродепутати, защото без него МСП би продължил да действа само за тях.

Елена Йончева от БСП подкрепи отпадането на МСП, но с пожеланието новият механизъм да получи по-широк обхват и да следи за свободата на медиите, което не влиза в обсега на досегашния мониторинг. Тя каза, че според оценки включително и от изследователски център в Европарламента България е номер едно по корупция в ЕС.

Бюджет 2020.

"Монитор":

Горанов към кметовете: Събирайте си данъците от имотите

Въпреки по-високите предвидени разходи за здравеопазване, работодателите, бизнесът и опозицията не подкрепиха сумите. Браншовиците настояха за повече пари в дадени сфери, а от бизнеса поискаха да се въведат световни практики у нас. По отношение на държавното обществено осигуряване, отново имаше разногласия, но и то се прие на първо четене. Обсъждането на проектобюджета, с който се предвижда увеличение на минималната работна заплата на 610 лв. от догодина, бе последно в дневния ред на комисията.

Дискусията отвори министърът на финансите Владислав Горанов, който даде отчет за това какви са очакваните ползи. "За периода 2020-2022 г. очакваме макроикономическият ни ръст да достигне около 3.3% на година, а БВП ще се запази на малко по-ниско от очакваното ниво на 3.4%", започна Горанов. Той цитира и данни на Европейската комисия, които сочат, че ръстът на БВП за 2019 г. ще бъде 3.6%. Според него основни фактори за това са вътрешното потребление, включващо частно потребление и инвестиции. Той прогнозира и забавяне на инфлацията на 2.1% и намаляване на безработицата с по-бавни темпове на 4% от 4.5% през 2019 г.