140 години се навършват днес от рождението на първия модерен книгоиздател в Блгария -Александър Паскалев. За него се знае доста, но за малко популярните моменти от неговия живот разказва историкът и главен уредник от Регионалния исторически музей в Хасково Милен Вълчев.

Няма хасковец, който де не знае къде се намира Паскалевата къща или поне да не е чувал за този паметник на културата и архитектурата.

Малко известен факт е обаче, че всъщност историците нямат категорични данни дали Александър Паскалев е роден именно в нея, посочва Милен Вълчев.

Със сигурност се знае, че произхожда от богата възрожденска фамилия в Хасково. За основоположник на рода се смята Паскал хаджи Райчев, който е търговец, собственик на дюкяни, яхна и мелница. Бил защитник на българщината и голям противник на гъркоманите.

Първородният му син Михаил наследява баща си, който загубва рано, когато е едва на 14 години.

Той участва в националноосвободителните борби. А домът му става място за заседанията на хасковския революционен комитет. В къщата му отсяда и Васил Левски. Тайният вход откъдето се предполага, че Дяконът се е измъквал, когато идвала проверка, и до днес може да се види от посетителите в Паскалевата къща в една от стаите на първия етаж.

Историята на Паскалевия род, от който произхожда и първият модерен книгоизадател на България, Милен Вълчев продължава с ареста на Михаил през 1875 г. , след Старозагорското въстание.

Две години по-късно, когато излиза от ареста, той се жени за Амалия хаджи Петкова, която също е от богат хасковски род. Скоро в една от къщите на Паскалеви се ражда първото им дете - Александър.

Момчето се обучава от частен учител, а след това завършва с отличие петокласното училище в Хасково. „През 1893-та семейството е сполетяно от тежка загуба – умира Михаил Паскалев. Роднините предявяват претенции към имуществото на фамилията. От богат наследник Александър се превръща в бедно момче, но с огромно желание да учи.“, разказва историкът Вълчев.

Така следващите години до края на живота му се завъртат във възходи и падения за Александър Паскалев.

Огромното му влечение към науките го отвежда в Пловдив, където ръка, за да се учи, му подава чичо му, който е съдия там. Той поема и разходите по образованието на племеника си Александър. Благодарение на него завършва два класа на Пловдивската гимназия, но отново е принуден да се откаже от обучението си, защото неговия опекун е уволнен от съда.

През 1900 година младият Паскалев успешно полага държавен изпит и получава учителска правоспособност.

През 1901 г. е принудително записан в школата за запасни подофицери в София.

След завършването й се връща в Хасково за да сбъдне мечтата си-да стане учител. Преподава в днешното училище „Св. П. Хилендарски”. Увлича се по социалистическите идеи.

„Скоро обаче си навлича гнева на училищния инспектор Димитър Михайлов, защото го критикува, че вместо да уволнява мързеливите и некадърни учители, той гони способните. Скандалът стига до министъра на образованието проф. Иван Шишманов, който подписва заповед за уволнението на Александър Паскалев.“, разказва Вълчев

Въпреки тази несгода Александър Паскалев продължава да се бори с житейските неправди. Доскорошният учител става инспектор по охрана на труда. Прочува се като първият чиновник в Хасково, съставил акт за нарушаване на трудовото законодателство - на тютюнева фирма „Херцог и сие” за некоректно плащане.

По-нататък Паскалев участва като ротен командир в Балканските войни и Първата световна война. За проявен героизъм при обсадата на Одрин е награден с орден за храброст, а Иван Вазов му посвещава стихотворение.

През второто десетилетие на 20-ти век се жени за Невена Манова, с която имат две деца. Синът им Христо става адвокат, а дъщерята Лиляна завършва архитектура.

С годините Александър Паскалев изоставя социалистическите идеи. Разбира, че има и други начини да се помага на хората в нужда. Ако не на всички, то поне на част от тях. За тази цел основава печатно издателство у нас, което да не отстъпва на европейските и в същото време да дава път на младите творци.

През 1908 г. е създадено книгоиздателство „Ал. Паскалев и с-ие”. Благодарение на управленските му качества и познание в доста сфери, издателството на хасковлията скоро се превръща в едно от водещите в страната.

Всяка година печата каталог с предстоящите издания – български и чужди.

По примера на руската поредица „Всемирная библиотека” Паскалев пуска на книжния пазар поредицата „Всемирна литература” през 1910, която за времето си е безупречна откъм издателски професионализъм. Изданията са в джобен формат, а кориците са на художника Александър Божинов. Някои от книжките достигат до невероятни за онова време тиражи от порядъка на 20 000 екземпляра.

Паскалев пръв издава многотомни събрани съчинения на Христо Ботев, Иван Вазов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Алеко Константинов.  Издава библиотека „Балкански въпроси” на пет езика.

По времето, когато е на върха на книгоиздателската си дейност, Алексанъдр Паскалев често помага на писатели с парични средства, за да преживяват. „Давал им е по 2 000 лева, а на някои и по 20 0000. За сравнение една учителска заплата по това време е 2 хиляди лева. Парите не са давани от него в заем, а за да им помага, за да ги подкрепи“, разяснява Милен Вълчев.

През 1943 година Александър Паскалев прекратява издателската си дейност. Напуска София и последните три години от живота си прекарва най-вече в хасковското село Нова надежда. „Отива си самотен, в нищета, забравен от всички – и от близки, и от творци.“

Александър Паскалев умира на 31 октомври 1946 година от пневмония в болницата в Хасково. Гробът му е неизвестен.

Едва след смъртта му, Паскалев е наречен „основател на модерното книгоиздаване” в България.

Haskovo.net