За пръв път астрономи наблюдаваха пряко изригване на газ на разстояние стотици хиляди светлинни години от галактика.
Това е първото пряко доказателство, че галактическите ветрове захранват галактическата среда - обширните облаци газ около галактиките. Вятърът разкрива и динамиката на колосалните галактически сблъсъци.
Причината е, че галактиката SDSS J211824.06+001729.4 , наречена Макани от изследователите, което в превод от хавайски означава вятър, не е обикновен обект. Тя нещо като галактическо чудовище Франкенщайн – резултат от сблъсъка и сливането на две отделни галактики.
Из космическото пространство се носят множество галактики. От време на време, две галактики биват привлечени една от друга и се сливат.
Наблюдавали сме този процес на различни етапи. Макани е на етапа след сливането, а това може би ще ни отговори на въпроса защо изхвърля газ.
Сливането на галактики често води до звездни изригвания, когато значително количество газ в сливащите се галактики се компресира, а резултатът е раждането на нови звезди.
Именно тези нови звезди, в случая с Макани, са предизвикали огромните изригвания – или заради звездните ветрове, или в края на живота си, когато са експлоатирали като свърхнови.
А Макани определено изхвърля газ. Екипът картографирал регион с горещ йонизиран газ, простиращ се на 4 900 квадратни килопареска или приблизително 52 милиарда квадратни светлинни години.
Първото изригване се случило преди около 400 милиона години и се разпространява из междугалактическото пространство със скорост до 1 400 километра в секунда. Второто, появило се от другия край, се е случило преди около 7 милиона години и се разпространява със скорост от 2 100 километра в секунда.
За да сглобят пъзела учените се нуждаели и от данни от космическия телескоп Хъбъл и телескопа ALMA в Атакама. Хъбъл разкрил звездите в галактиката, което на свой ред разкрило масата и размера и.
Телескопът ALMA разкрил, че галактиката съдържа комбинация от стари, млади и звезди на средна възраст, а вероятно и активни галактически ядра.
Всички тези данни съвпадат с два доклада, разпространени миналата година, моделиращи ветровете из галактическите среди. Едното открило, че на галактическите ветрове се дължат свойствата на галактическата среда. А другото, че изригванията от подобни слели се галактики увеличават металичността на галактическата среда.
Що се отнася до въпроса какво предизвиква ветровете, скоростта и размерът на мехурите са постоянни с тези на ветровете предизвикани от формирането на звезди – процес задействан от сливането на галактиките, същото важи и за теоретичните модели на размера на ветрове.
Що се отнася до Масани, формата на ветровете, наподобяваща пясъчен часовник, била същата като тази наблюдавана и в други галактики.
Разликата била в размера, учените никога преди не са наблюдавали галактически ветрове с подобни мащаби, като тези предизвикани от Макани.
Сега изследователите потвърждават, че се касае за изригване на газ от галактика в галактическите региони и за повличането на още повече газ от обкръжението и в процеса.
При това количеството на газа е значително – поне 10% от видимата маса на цялата галактика, движещо се със скорост хиляди километра в секунда.
Източник: sciencealert.com
