Тържествени събития в град Смолян официално ще чества 100-годишнината от рождението на акад. Николай Хайтов и 1 ноември, денят на Будителите. В дните между 31.10 – 09.11.2019г. ще бъдат представени документални и художествени изложби от и за твореца.
„Творчески щрихи“ е изложбата за 100 години от рождението на писателя Николай Хайтов“ и е съвременен прочит на неговото творчество от младите творци – студентите на Националната художествена академия и учениците на Националното училище по изящни изкуства в София. След конкурс за корица и илюстрации на Фондация Памет в НУИИ“Илия Петров“ през 2014г. е определена победителката- ученичката от 12 клас Люба Дашинова и през 2017г., беше издадено юбилейно издание с нейните рисунки, по повод 50 години от написването на разказите. Откриването ще бъде във фоайето на Театъра на 31 октомври от 18.30ч.
„Дърворезбени приказки“ по книгата "Диви разкази" на учениците от Професионалната гимназия по горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“ гр.Варна, е част от светът на Хайтов, такъв, какъвто го виждат днес младите творци в своите резбовани приказки. Фондация „Памет“ съвместно с гимназията, организираха конкурс и 6 месеца учениците от гимназията резбоваха своите представи и усещане за разказите. През февруари 2019, в годината на 100-годишнината от рождението на писателя, нарочно жури излъчи тримата победители и връчи диплом на участниците.
„Светът на Хайтов“ е документална фото изложба от личния архив на писателя, изготвена съвместно с фотографа Иво Хаджимишев. Едно от любимите занимания на Николай Хайтов, бяха архивните снимки, събирани през неговите обиколки на любимата Родопа планина и митарстванията като лесовъд, главен редактор на сп.“Родопи“ и писател, краевед, историограф, публицист и кинематографист. Вглеждайки се в лицата на фотографираните главно родопчани, в облеклото и излъчваното достойнството от тези снимки, Хайтов открива в много от тях прототипи на герои от разказите си, като това е документирано саморъчно от него на гърба на снимките. Тези негови бележки, бяха за съставителите на изложбата достатъчен фактологически знак, за да се пристъпи и към нейното реализиране. Героите на Хайтов, обикновенните селяни, горски работници, секачи, живеещи в суровата и не лека действителност на любимата планина, бяха възродени и претворени в неговите знаменити разкази. Чепати, ръбати, в потури с гугла или чалма на тлавата, те намериха своето безсмъртно място в националната ни литературата. Откриването е на 31 октомври от 17.30 ч. в изложбената зала на Държавен архив.
Ретроспективно представяне на филмите по сценарии на Николай Хайтов е другата проява под надслов „Хайтов в българското кино“ . Документалната фото изложба на Фондация „Памет“, направена съвместно с Българска Национална Филмотека, отразява работния процес при създаване на филмите, работата на снимачната площадка, екипите от големите творци на българското кино, които са представени в работните фотографии. Методи Андонов, Едуард Захариев, Милен Николов, Георги Дюлгеров, операторите Димо Коларов, Радослав Спасов, Ивайло Тренчев, Крум Крумов...имена на майстори в киното и творци от голяма велична. Изложбата е и паметен знак към всички тях – режисьори, оператори, актьори и прекрасни български актриси, сътворители едни от най красивите филми на българското кино през втората половина на ХХ век. Вярна е приказката на писателя Хайтов от устата на неговия герой от „Мъжки времена“ - „Едно е да искаш, друго е да можеш, а пък е трето и четвърто да го направиш!“. Тази изложба онагледява само малка част от книгата му „Диви разкази“ - шедьовър в късия разказ и българската литература, които разкази продължават да се претворяват и играят в българския театър и кино. Прожекциите на филмите ще бъдат всяка вечер в дните между 31 октомври и 9 ноември във фоайето на Театъра от 19.30ч.
В чест на Деня на будителите ще бъде представен „Храмът на словото“ - част от Проекта на Фондация „ПАМЕТ”, по програмата на „Пловдив 2019- Европейска столица на културата“. Мултимедия онагледяваща величавия по своя замисъл акт на българския княз Борис І Покръстител, с приемане на християнството като православна вяра на българи и славяни. Велик държавник, създал условия и привлякъл просветените и мъдри мъже на епохата, светите братя Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум , Ангеларий, Горазд и Сава, за създаване на свой собствен език и писменост, словославеща Бога и утвърждаваща българската държавност в една народност – българската Послание за съхранинето, развитието и разпространението сред славянските народи на българската азбука и словестност през вековете, в прослава на българския народ.
СмолянБГвести
