В 4 часа на 27-и октомври местим стрелките на часовниците си с един час назад.

 

С местенето на стрелките са свързани и редица любопитни факти. За някои от тях физикът Пенчо Маршки пише в книгата „Гид на любителя астроном“ за 2019 г., която е издателство на Катедра „Астрономия“ към СУ.

 

Един от тях е, че сред първите идеи преди 103 години била да се превъртат стрелките на часовника на 4 етапа по 20 минути през пролетта и отново 4 пъти на есен.

 

В основата на идеята за използването на лятно часово време, известно е, че е икономическата изгода при по-голямата продължителност на деня през лятото, като така се икономисва енергия.

 

В Европа лятно време се използва за пръв път преди 103 години – през 1916 г., когато във Великобритания е гласуван закон, наречен Summer Тime Act от 1972 г. С него се регламентира въвеждането на лятно часово време, като стрелките на часовниците тогава е трябвало да се превъртят с 1 час напред на 21 май, а връщането към гринуичко време е ставало на 1 октомври. Инициатор на този закон бил британският бизнесмен Уилям Уилет (William Willett), който обаче не доживял да види идеята си реализирана.

 

До гласуването на закона не се е стигнало никак лесно.

 

Един от първоначалните варианти на закона предвиждал да се превъртат стрелките на часовника не с 1 час, а с 1 час и 20 минути напред, при това на 4 етапа по 20 минути през пролетта. Идеята е през есента пак толкова пъти с по 20 минути да се връща часовника към гринуичко време. Но в крайна сметка се стига до мнението, че действително осем корекции в годината биха били доста объркващи.

 

След Първата световна война идеята за лятното време е изоставена, но със започването на Втората световна война лятното време отново е било използвано във Великобритания, при това е бил извършен експеримент, наричан Британско двойно лятно време. За да се постигне това, в края на лятото на 1940 г. часовниците не са били върнати с един час назад, а през пролетите на следващите няколко години те са били превъртани с още един час напред и връщани с час назад в края на лято. Така разликата през лятото е била +2 часа спрямо гринуичко време. Тази практика е била прекратена в края на лятото на 1945 г., когато страната се е върнала към гринуичко време GMT. Поради недостиг на горива през 1947 г. Великобритания отново прибягва за кратко към двойното лятно време.

 

През март 1968 г. пак във Великобритания е започнат нов експеримент, при който часовниците са превъртени с един час напред и до 1971 г. те не са връщани назад. През тези няколко години страната е постоянно с един час напред спрямо гринуичко време.

 

Англичаните обаче не са първите, въвели лятното време. Германия и Австро- Унгария – потърпевши от Първата световна война, поради недостиг на въглища и отново с цел икономия на енергия въвеждат лятното часово време около 3 седмици по-рано – още на 30 април през 1916 година. В Русия е било въведено за пръв път година по-късно. В последствие обаче са правени и много промени.

 

В САЩ лятно часово време се въвежда две години след Европа-през 1918 г. Според измененията там, през 50-те и 60-те години на миналия век всеки щат можел сам да решава кога да премине към лятно часово време. Така през годината са ставали над 20 промени на времето общо, а това логично довело до масово объркване.

 

Сега в САЩ лятно часово време се въвежда от втората неделя на март до първата неделя на ноември.

 

В България първи опит за въвеждане на т.нар. летен час е направен още през 1919 г., но обществото не е реагирало еднозначно и са настъпили пробле ми и обърквания. У нас официално лятно часово време започна да се прилага през 1979 г. Първоначално в първата неделя на април в 00 ч, а не както сега. Лятното часово време е валидно до последната неделя на септември или до първата неделя на октомври, пак в 00 ч.  След 1999 г. е въведено практикуваното в Европа преминаване към лятно часово време, започващо от последната неделя на март. Връщането към зимно часово време става в последната неделя на октомври.

 

През 2021 г. смяната на часовото време би трябвало да приключи, поне за това се споразумяха последно ресорните комисии в Европарламента тази година.

 

Всички държави, които искат да адаптират в законодателството си по-масовото сред европейските страни решение за оставане в летния часови пояс, ще спрат да сменят стрелките на часовниците си от март 2021 г.

До 1 април догодина държавите в общността трябва да съобщят на ЕК в кой часови пояс избират да бъдат занапред. Северните и южните държави имат различни интереси, които в днешно време са свързани най-вече с туризма, затова и се стигна до компромисното решение всеки да избира удобното време спрямо интереса си.

 

Haskovo.net