Превъзходно запазени вкаменелости от Русия, изкопани с подкрепата на грант от National Geographic Society и описани от международен екип в Nature, хвърлят нова и изненадваща светлина върху една от най-ранните тетраподи - групата животни, които извършили еволюционния преход от вода към суша и в крайна сметка станали предци не само на земноводни, влечуги, птици и бозайници, а на нас самите. Откритието е публикувано във Phys.org.
Първите тетраподи (четириноги) са еволюирали от рибите по време на девонския период, който е приключил преди около 360 милиона години. В продължение на много десетилетия представата ни за това как са изглеждали девонските тетраподи се основава само на няколко рода, главно Ихтиостега и Акантостега, които са познати от почти цели скелети. Повечето други девонски тетраподи са известни само от няколко парчета челюсти или кости на крайниците - достатъчно, за да покажат, че те съществуват, но всъщност недостатъчни, за да кажат на изследователите нещо полезно.
Ихтиостега и Акантостега живеели в самия край на Девон. Някои от фрагментарните тетраподи са доста по-стари, на възраст до 373 милиона години, а най-старите отпечатъци от изкопаеми тетраподи датират от 390 милиона години. Така че девонските тетраподи имат дълга ранна история, за която изследователите досега са знаели много малко. Това е разочароваща картина за палеонтолозите, като се има предвид, че това представлява едно от най-важните събития в историята на гръбначните животни.
Новият руски тетрапод, Parmastega aelidae, променя всичко това. На 372 милиона години, неговите фосилите са само незначително по-млади от най-старите фрагментарни тетраподни кости. Те произлизат от Сосногорската формация - варовик, образуван в тропическа крайбрежна лагуна, който сега се намира на брега на река Изма близо до град Ухта в Република Коми в Европейска Русия.
Когато варовикът се разтвори с оцетна киселина, излизат перфектно запазени кости на главата и раменния пояс - досега на повече от 100 екземпляра, които могат да бъдат събрани заедно в триизмерна реконструкция на животното, най-ранния измежду тетраподите. Срещат се големи и малки индивиди, най-големите с дължина на главата около 27 cm. Характеристиките на риба в някои кости показват, че това е не само най-ранния, но и най-примитивния от добре запазените девонски тетраподи.
Изследователите смятат животното за необичайно. Подобно на други девонски тетраподи, Пармастега има приблизително форма на крокодил, но очите са повдигнати над горната част на главата, а извивката на муцуната и долната му челюст създават смущаваща „усмивка“, която разкрива страховити зъби. Указание за начина му на живот дават каналите на страничната линия - сензорни органи за откриване на вибрации във водата, които Пармастега наследил от своите предци риби. Тези канали са добре развити на долната челюст, муцуната и отстрани на лицето, но не и отгоре на главата зад очите.
Това вероятно означава, че Пармастега е прекарал много време да се мотае на повърхността на водата, като горната част на главата просто се извива, а очите стърчат от водната повърхност. Но защо? Крокодилите правят това днес, докато наблюдават сухоземниte животни. Изследователите не знаят много за сушата, която е заобикаляла лагуната на Пармастега, но може би е имало големи членестоноги, които да ловят на ръба на водата. Тънката, еластична долна челюст изглежда подходяща за загребване на плячка от земята, като игловидните й зъби контрастират на здравите зъби на горната челюст, които биха захапали плячката с телесното тегло на Пармастега.
Въпреки това, изкопаемият материал дава една последна изненада: раменният пояс е отчасти от хрущял, който е по-мек от костта, а гръбначният стълб и крайниците може да са били изцяло хрущялни, тъй като не са запазени. Това категорично подсказва, че Пармастега, с глава като крокодил и изпъкнали очи, никога не е напускал водата. Дали е дебнел плячка току под повърхността и изскачал на брега, за да я хване в челюстите си, само за да се плъзне обратно във водата? Не знаем. Далеч от представата за естествена прогресия на все по-адаптирани към живот на сушата животни, произходът на тетраподите прилича повече на плетеница от екологични експерименти.
Повече информация: Morphology of the earliest reconstructable tetrapod Parmastega aelidae, Nature (2019). DOI: 10.1038/s41586-019-1636-y
