Община Ивайловград ще стопанисва през следващите 10 години античната вила “Армира” и античния некропол в местност „Харманите“ край с. Свирачи.

Тази възможност е безвъзмездна и беше гласувана днес по време на редовното правителствено заседание.

Археологическите забележителности са имоти публична държавна собственост.

Предоставянето на имотите на община Ивайловград ще допринесе за обогатяване културното наследство на местно ниво и ще даде възможност за популяризирането на недвижимите ценности и превръщането им в съществен фактор за развитието на туризма в общината, са част от аргументите за решението на Министерски съвет.

В решението е записано още, че дейностите, свързани с опазване на културните ценности и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности, ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство и предписанията за опазване на недвижимите културни ценности от Историческия музей - Ивайловград.

Уникалната за Балканите антична вила “Армира“ се намира на 4 км. западно от Ивайловград.

Открита е при строителни работи за язовир Ивайловград през 1964 г. Археологическите проучвания тогава са проведени под ръководството на ст.н.с. д-р Янка Младенова, а по-късно са поети от ст.н.с. д-р Гергана Кабакчиева от НАИМ-БАН.

Вилата е била издигната в долината на р. Армира през втората половина на І век сл. Хр. Тя е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римската епоха, проучени у нас.

Оценена е като изключителен архитектурен паметник от преди 2000 години.

„Армира“ е най-пищно украсеният частен дом от римската епоха, разкрит в българските земи. Била е център на поземлено владение, основано от богата тракийска аристократична фамилия.

Около нея е имало занаятчийски център, свързан с мрамора. Предполага се, че около жилището на владетеля се е ширил цял занаятчийски квартал.

Преди няколко години вилата беше реставрирана по Оперативна програма „Регионално развитие”, за което община Ивайловград спечели финансиране от близо 2 млн.лева.

А след това в красивия обект бяха върнати част от мозайките и артефактите, които години наред се съхраняваха в Националния исторически музей.

Особено ценна е мозайката от господарската спалня, в чийто северен край е изваян портретът на собственика с двете му деца. На паното се вижда, че децата са с проблемни долни крайници. Това пано е един от поводите да се счита, че вилата е била изградена край р.Армира, коато вероятно е била с лековита вода, като санаториум за лечение на деца, болни от рахит. Предположенията са свързани и с това, че от тази болест са страдали самите деца на собственика на вилата.

Специален интерес представлява и по-късната мозайка от началото на III с изображение на Медуза - Горгона – символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата.

Според д-р Гергана Кабакчиева, която е археологът, проучил и „Голямата могила” в с. Свирачи, тя е свързана с вила „Армира“. Според археоложката край Свирачи е била гробницата на фамилията, обитавала „Армира“.

Красимира Славова