Eвропейската комисия ще представи днес, два дена преди избора на нов главен прокурор, докладите си по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния. Макар да се очаква те да са последните от този тип за двете държави, това няма да значи край на наблюдението върху върховенството на закона и свободата на медиите.

Както и да го представят управляващите като победа, Еврокомисията на Урсула фон дер Лайен скоро ще обяви началото на нов годишен преглед, но за всички страни от съюза. В новия механизъм България дори може изглежда по-зле - защото вече няма да се правят оценки според европейски документи и смекчавани под натиск от София заключения, а ще има единни критерии за 27-те, по които ще се вижда колко се изостава от Германия, Холандия или Швеция или е по-добре от Унгария, Полша и Румъния.

Последиците също се очертават като доста по-сериозни - досега мониторингът продължаваше само със словесни и писмени критики и забележки, а новият механизъм, очакван не по-късно от първите месеци на 2020 г. почти сигурно ще е обвързан със спиране на евросредства при нарушения, които в някой случаи в България са се превърнали в рецидив и дори се влошават.

Ако досега мониторингът е бил само по оста София-Брюксел, то изработването и строгостта на прилагането на новия механизъм ще са зависими от процеси, случващи се в Будапеща, Варшава, Букурещ, Рим...

Механизмът за наблюдение няма да бъде вдигнат, а ще е разширен

Ако видим "сваляне" на МСП, то това няма да означава, че България е решила проблемите с върховенството на закона, нито, че Брюксел възнамерява да си затваря очите за тях, коментира пред "Дойче веле" Весела Чернева, директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

Чернева също отбеляза, че сегашният механизъм ще бъде преработен в друг, свързан с бюджета на ЕС, който до няколко месеца ще бъде представен от новата Европейска комисия. Този нов механизъм ще направи косвена връзка с Копенхагенските критерии (критериите, на които трябва да отговаря всяка страна, кандидат за ЕС - б.а.). Това означава, че в случаи на нарушения на свободата на медиите, на независимостта на съдебната власт ще бъдат намалявани европейски средства за отделни страни членки, обясни Весела Чернева.

"Ситуацията в Полша и Унгария и особено авторитаризмът на Орбан доведе до желанието да се разшири механизмът, а не да бъде вдигнат", посочи директорът на EСВП. Вариантът със спиране на евросредства би подействал като значително по-ефективна мярка при нарушения на върховенството на закона, в т.ч. при потъпкване на свободата на словото, отколкото годишните доклади по МСП.

Още два фактора

Има и още поне два важни фактора в полза на нов и по-строг механизъм.

Първият е свързан с навлизащите във финална фаза преговори за Многогодишната финансова рамка, по-известна в медиите като бюджета на ЕС за периода 2021-2027 г. Целта на лидерите на страните членки е до края на 2019 г. да има споразумение, след което то да продължи с процедури през Европейския парламент, за да е готово да прилагане след края на 2020 г. Но точно в този момент Берлин обяви, че иска намаляване на германската вноска и преразпределяне на тежестта, особено след оттеглянето на голям вносител като Великобритания. На подобна позиция са и други западноевропейски столици, докато източноевропейците са на обратното мнение. Не е изключено компромис, в който еврофондовете не се намаляват чувствително, но се следи да се изразходват по-ефективно (особено в известни с корупцията си страни от ЕС), включително като достъпът до тях се постави под условие за върховенство на закона и свободни и разследващи медии.

Вторият засяга икономически интереси на единния пазар. Расте натискът от големи външни икономики за по-облекчен достъп до 500-те милиона клиенти в ЕС и управляващите в някои държави - особено в Централна Европа - едва прикриват, че играят или са готови да играят ролята на лобист на такива икономики в институциите на ЕС. Без вътрешния контрол на свободни медии и функциониращи правораздавателна и партийна системи - което има за цел да охранява "отвън" един бъдещ механизъм на ЕС с цената и на спиране на средства - такива страни заплашат да взривят единството на съюза в търговските преговори.

Какво каза Брюксел миналата година?

В доклада от миналата година Еврокомисията бе посочила, че преди края на мандата си (който трябваше да настъпи на 1 ноември, но се очаква да бъде отложен с около месец) ще направи поредната оценка. С това ЕК изразяваше очакване процесът на наблюдение да приключи. Вчера обаче говорител на Еврокомисията не пожела да отговори на въпрос дали това ще бъде последният доклад за България.

Министърът на правосъдието Данаил Кирилов по-рано заяви, че ще се оттегли, ако тази година наблюдението над България не отпадне.

Според доклада от миналата година България се е справила с препоръките за организираната престъпност, гарантирането на независимостта на съдебната власт, както и законодателната си дейност. Същевременно страната трябва да продължи съдебната реформа, борбата с корупция по високите етажи на власт и в по-общ план, включително на местно равнище и по границите. От доклада се разбра, че три от шестте показателя, по които Европейската комисия наблюдава България в хода на Механизма за сътрудничество и проверка, са временно прекратени като изпълнени.

"Комисията ще продължи да наблюдава и следи отблизо напредъка и възнамерява да направи отново оценка на постигнатия напредък преди края на настоящия си мандат. Комисията очаква, че с това процесът на МСП за България ще бъде приключен. В съответствие с тази цел комисията приканва България да следва настоящата положителна тенденция в посока на изпълнение на всички оставащи препоръки", се казваше в евродоклада.

Една от неизпълнените препоръки остана тази за отчетността на главния прокурор. "При зачитане на презумпцията за невиновност главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения", се посочваше в доклада.

В един от показателите, който е временно прекратен, се казваше, че чувствителен въпрос, по който обсъжданията все още не са довели до заключение, е този за подвеждане под отговорност на хора, заемащи най-висшите магистратски длъжности, в това число на главен прокурор, в случай на сериозни твърдения за неправомерни или престъпни действия.

Отбелязваше се и значителното влошаване през последните години на медийната среда в България, което рискува да ограничи достъпа на обществото до информация и може да има отрицателно въздействие върху независимостта на правораздавателната система чрез атаки в някои медии срещу конкретни съдии.

Какво още се казва в миналогодишния доклад четете тук и тук.

Наблюдение за всички

На фона на множащите се критики, че механизмът е дискриминационен и неефективен, комисията на Жан-Клод Юнкер реши да създаде цикъл за преглед на принципите на правовата държава, включващ годишен доклад за върховенството на закона, който да обхваща всички държави членки на ЕС. Тази допълнителна система цели да спомогне за ранно откриване на възникващи проблеми в областта на върховенството на закона, където и да се появят.

Обявявайки намеренията си през лятото, Еврокомисията предупреди, че ще продължи да използва в пълна степен своите правомощия за правоприлагане, ако мерките за ранно откриване и предотвратяване не са ефективни. Тя ще предприеме стратегически подход към производствата за установяване на нарушение, като завежда дела пред Съда на Европейския съюз.

Предложеният за комисар по правосъдието Дидие Рейндерс обеща по време на изслушването си в Европейския парламент, че този механизъм ще заработи догодина.