В излязлата на тази дата преди повече от век книга "Тълкуване на сънищата" (Die Traumdeutung), Зигмунд Фройд за първи път говори, че в основата на съдържанието на всички сънища е изпълнението/неизпълнението на желанията и причините за него могат да се намерят в събитията от деня преди съня.

Стефан Цвайг ​​сравнява впечатлението, което прави това събитие с изстрел в църква. Читателите, които не били запознати с възгледите на Фройд и случайно закупили тази книга, заблудени, че това е съновник, били шокирани.

Доктор Фройд разказвал в нея, че човек не е в състояние, когато е буден, да осъзнае своите морално неприемливи желания, тъй като му пречи неговият цензор - Супер-егото му. Но на сън контролът отслабва и потистнатите влечения се стремят да попаднат в съзнанието, т.е. Егото под формата на сънища.

Фройд смята, че тълкуването на сънищата е "царският път към подсъзнанието", но е недоволен от начина, по който разбират неговите идеи.

Твърдението, че всички сънища изискват сексуална интерпретация, срещу която критиците се гневят непрекъснато, не се появява никъде в моята книга "Тълкуване на сънищата"... и е в очевидно противоречие с другите гледни точки изразени в нея.

Сънищата, според Фройд, не винаги съдържат явен смисъл; те могат да са замаскирани, символични и условни. Тяхното разшифроване е достъпно за психоанализа. Този извод имаше чисто практични последици - откриването на салони и клиники за психоанализа. От тогава Фройд се счита за основател на психоанализата.