През последната седмица, Турция и съюзните й сирийски сили, атакуваха кюрдските милиции в Североизточна Сирия. До последно не се знаеше със сигурност дали Анкара ще предприеме тази офанзива, въпреки че от дълго време предупреждава за подобен ход. Все пак, на 9 октомври турските сили извършиха масирани удари върху позиции на подкрепените от САЩ Сирийски демократични сили, от които са част кюрдските бойци. Тази операция има потенциала да трансформира гражданската война в Сирия, която продължава вече осем години, в нов конфликт, чиито последици са непредвидими. Интервенцията е част от новата политика, която администрацията на Ердоган прие спрямо сирийския конфликт, в който са намесени интересите на регионални и световни сили. 

Несъмнено, промяна на военната ситуация от такъв мащаб, има въздействие от дипломатически и политически характер. Основните играчи, които вече осем години се борят за повече геополитическо влияние, възползвайки се от избухналата гражданска война в Сирия, наблюдават отблизо сраженията в Североизточна Сирия.

Макар в дипломацията и войната да не става ясно кой е печеливш и кой губещ в дългосрочен план, то всеки конфликт се отразява различно на интересите на замесените страни. Как се приема ескалацията в Североизточна Сирия?

Една от страните, които имат интерес от турската офанзива, е Русия. От 2015, когато Москва извърши интервенция в Сирия, за да подкрепи силите на Башар Асад, Кремъл постепенно увеличава присъствието си в страната и в Близкия изток. В Сирия руснаците получиха дипломатически авторитет, развиха бойните способности на въоръжените си сили, а със спасяването на сирийското правителство, получиха в замяна изгодни сделки, които в голяма степен слагат сирийската икономика под руски контрол. Пред руската администрация останаха на първо време три задачи: изтласкване на бунтовническите сили от Северозападна Сирия и провинция Идлиб, запълване на вакуума, оставен от САЩ и връщане под контрола на Асад на Източна Сирия, където се намират газовите и петролни полета.

Турската интервенция дава възможност на Москва да започне изпълнение и на трите цели. С навлизането на Анкара в Североизточна Сирия, силите на Асад могат да продължат ударите си по бунтовниците в Идлиб без да привличат международно внимание, а в същото време да опитат атака по Сирийските демократични сили в Източна Сирия. Руската и сирийската авиация вече подновиха атаките си в Идлиб, а докато кюрдските милиции гледат на север към настъпващите турски сили, войските на Асад опитаха атака в провинция Дейр ез Зор, където са разположени и американски части. Тази атака беше неуспешна заради намесата на САЩ, но е сериозен сигнал, че Асад ще опита да отслаби кюрдите, докато те воюват с Турция.

Остава „американския проблем“. През последните години Москва успя да получи сериозно влияние в региона заради отстъплението на Вашингтон, но все пак американците остават сериозна пречка. Въпреки публичните изявления на Белия дом, изтегляне на американски войници няма нито от Източна Сирия, нито от Ирак или Персийския залив, където Русия също има интереси. Реално Тръмп изтегли 50 войници от граничната зона между Сирия и Турция, но само толкова.

И все пак, не може да не се отчете, че Русия има за какво да се радва, тъй като и САЩ, и Русия, блокираха предложената резолюция в Съвета за сигурност на ООН, осъждаща интервенцията на Турция. За наблюдателите на процесите в Сирия е ясно, че Анкара нямаше да атакува, ако не беше получила „зелена светлина“ както от Москва, тава и от Вашингтон.

Развитието в Североизточна Сирия е добре дошло и за Иран. Техеран е един от най-важните съюзници на Башар Асад и присъства в Сирия много преди интервенцията на Русия преди 4 години. В някои отношения иранците дори имат по-силни позиции от руснаците. Още от началото на гражданския конфликт, Техеран изгражда политическа и военна инфраструктура, която да подпомогне засилването на влиянието му в Сирия. Страната е много важна за интересите на Иран, тъй като от Ирак – където иранците имат директно влияние върху правителството – могат да бъдат прехвърляни сили към Ливан, където се намира верният ирански съюзник Хизбулла. Сирия е и арена на сблъсък между Израел и Иран, и поради тази причина иранците държат да присъстват видимо в Дамаск.

Източна Сирия е важна за Иран по няколко причини. През този район минават важни пътни артерии, които свързват Сирия с Ирак и оттам с Иран. Също така, в основната източна провинция – Дейр ез Зор – иранците разполагат своите подчинени милиции, които след изтласкването на Ислямска държава, изграждат свои бази по границата с Ирак. Тези бази са от изключително значение за успеха на регионалната стратегия на Иран. В момента Дейр ез Зор е поделен между проиранските милиции и силите на Асад от една страна, и кюрдските части от Сирийските демократични сили от друга. Този район тепърва се очаква да бъде арена на сблъсъци, както показаха последните дни, когато Асад, подкрепен от проирански милиции, опита атака по кюрдите.

Източна Сирия е важна и в контекста на битката на Иран с Кюрдската работническа партия (ПКК). ПКК има свой ирански клон, който през последните две години атакува редовно иранските сили за сигурност по границата между Иран и Турция. Координацията между сирийските кюрдски милиции и тези в Иран, е очевидна и това не остава незабелязано в Техеран. С удари по кюрдите в Сирия, Турция извършва услуга и на Иран.

Както стана ясно, режимът на Асад вижда в турската офанзива много добра възможност. Десетилетия наред националистическата идеология в Дамаск представя кюрдите като врагове, които целят отцепване на сирийска територия. С установяването на Рожава в Източна Сирия – главният политически проект на сирийския клон на ПКК – сирийското правителство вижда опасност, за която отдавна е предупреждавал сподвижниците си. Ето защо симпатизантите на Асад посрещнаха с усмивки турската интервенция и макар официално да заклеймяват действията на Анкара като нарушение на сирийския суверенитет, на терен силите на сирийския президент наблюдават военните действия, търсейки възможност да отслабят допълнително Сирийските демократични сили. Макар няколко пъти да имаше възможност за преговори между кюрдите и режима на Асад, тази опция избледнява все повече предвид новите политически реалности.

Източна Сирия е важна за режима в Дамаск и от чисто икономическа гледна точка – там се намират основните посеви, газта, фосфатите и петролните полета. В правителствените зони вече няколко пъти имаше недостиг на гориво, което предизвика недоволство сред поддръжниците на Асад. Ето защо контролът върху Източна Сирия е наложителен.

Турската интервенция по косвен начин предоставя шанс и на „Ислямска държава“. Джихадистите извършват редовни терористични атаки в Сирия още от падането на основните им крепости преди година. Хиляди бойци на групировката се намират в поддържани от Сирийските демократични сили затвори, включително и европейски граждани. Турската офанзива предизвиква пренасочване на военна сила от Източна Сирия, където са основните затвори, към границата с Турция.

Виждайки възможност, клетки на ИД атакуваха няколко затвора в Североизточна Сирия, опитвайки се да освободят членове на организацията. Макар и неуспешно опити, те показват сериозна опасност. Намиращите се в района британски и френски сили, издирващи свои граждани, присъединили се към ИД, алармират, че при евентуално успешно бягство, на свобода могат да излязат стотици чуждестранни бойци. Напрежение има и в лагера ал Хол в Източна Сирия, където също има настанени симпатизанти на групировката.

В тази напрегната обстановка и сблъсък на интереси, има несъмнено и губещи страни. ЕС продължава да показва неспособност да се включи във взимането на решения за глобални въпроси. Липсата на единна външна политика е ясно видима по отношение на турската интервенция в Североизточна Сирия. Някои държави, като Франция, застанаха твърдо срещу военните действия. Други – като Нидерландия и Швеция – решиха да блокират нови доставки на оръжие за Турция, а трети подкрепиха интервенцията, какъв е случаят с Унгария.

За момента не е ясно какво иска ЕС, но можем да кажем какво не иска: не иска интервенция на Турция, не иска да приеме бежанци, не иска да изпълнява задължения по сделката, която сключи с Турция за бежанците, не иска да окаже натиск върху режима на Асад, нито да се възпротиви на политиките на Тръмп. Това дипломатическо лутане има последствия директно върху имиджа на ЕС, но и на терен, където се създава нова бежанска криза – само за няколко дни над 200 000 души напуснаха домовете си.

НАТО също е сред губещите за момента. Алиансът е силно разделен по отношение на интервенцията. Залитането на Турция към Русия не е единственото притеснение на страните-членки: администрацията на Тръмп е един от проблемите. Противоречивите решения на американския президент предизвикват силно недоверие сред съюзниците на САЩ дали ще бъдат подкрепени при евентуална заплаха.

И когато говорим за американски съюзници, Израел реагира особено остро на решението на Тръмп да даде зелена светлина на Турция за интервенция в Североизточна Сирия. Израелците считат, че не могат да разчитат за всичко на Вашингтон за момента и вероятно ще продължат да действат сами – това означава да извършват удари в Сирия без координация и да засилят кампанията си срещу иранските милиции. Решението на Тръмп да не се обвързва със събитията в Сирия, е и личен провал за Бенямин Нетаняху, който целеше подписване на отбранителен договор със САЩ, но в момента израелската армия е против нещо подобно. Не на последно място, Израел е един от най-старите поддръжници на кюрдското движение за независимост и действията на Турция са удар по техните собствени политики.

Иронично, но Турция може да загуби в дългосрочен план. Най-вероятно военните действия ще бъдат в полза на Анкара, предвид силната й армия, но Анкара тепърва ще се сблъсква с проблеми заради военните действия. Новата политика на Турция е да върне възможно повече сирийски бежанци и да смаже ПКК, с които до преди няколко години Ердоган целеше примирие. Във вътрешнополитически план, турската интервенция получава широка обществена подкрепа както сред опозицията, така и сред националистите, тъй като конфликтът с кюрдите е исторически – така например, поддръжниците на Кемал Ататюрк са дори критични към Ердоган заради забавянето на действията срещу ПКК. Извън Турция, обаче, администрацията на Ердоган се сблъсква с все по-голям натиск. Не се знае и колко точно ще струва интервенцията в момента, когато турската икономика е в кризисен период.

Интервенцията на Анкара беше съгласувана с Иран и Русия в рамките на преговорите в Астана. Трите държави най-вероятно са съгласували действията си по отношение на кюрдите, след като шефовете на разузнаванията им проведоха най-малко две срещи през последната година и половина. Това се разглежда като много голям проблем сред западните държави и в рамките на НАТО.

Губещи са и сирийските бунтовници. Турция стартира операцията с подкрепления от бунтовниците, които са част от т.нар. Сирийска национална армия – алианс от опозиционни формации, подкрепен от Анкара. Наистина, само част от тях решиха да се включат в интервенцията, но имиджът им ще пострада неимоверно. Докато Асад засилва ударите си в Идлиб, тези бунтовнически групи воюват срещу кюрдите и това предизвиква критики както срещу опозицията, така и срещу Турция, която така и не реагира след атаките на правителствените сили по турския наблюдателен пост в Морек през лятото. Макар и разбираема, заради годините на празни обещания за подкрепа от Запада и загубата на Източно Алепо, предизвикана от изтеглянето на кюрдските милиции в полза на Асад, позицията на бунтовниците ще среща критики тепърва.

На последно място, но не по важност, най-голяма цена плащат реално цивилните. Над 200 000 души напуснаха домовете си от 9 октомври насам, а вероятно този брой ще стане по-голяма с напредването на турските сили. Масираните бомбардировки, макар и не от мащаба на тези, извършвани от сирийските правителствени сили, са тежки и предизвикват смърт сред цивилното население.

Засилват се и опасенията от възможна демографска промяна. Турция стартира интервенцията си с мотива, че иска да установи буферна зона по границата си със Сирия с дълбочина 30 км. навътре в сирийска територия. Анкара обяви, че смята да засели там близо 2 милиона бежанци от общо 3,6 милиона, намиращи се в Турция. Ако това се случи, ще е проблем – голяма част от тези бежанци идват от други райони на Сирия, предимно с арабски произход са и някои са напуснали заради настъплението на кюрдските милиции преди две години. Така че всъщност няма да е „връщане“, а заселване, което може да предизвика конфликти в дългосрочен план.

Руслан Трад

Вести.бг