Откриването на пеницилина става случайно, когато шотландският микробиолог Александър Флеминг решава да разчисти бюрото си.

Малко повече за ползите от мръсотията
Шотландският бактериолог Александър Флеминг бил известен със своята разтурия. В кабинета му били приснати реактиви, инструменти и храна, а петриевите панички - лабораторни съдове, използвани за култивиране на бактерии, много рядко били измивани. Благодарение на това Флеминг направил две големи открития, а едното от тях предизвикало истинска революция в медицината.

През 1922 г. ученият се простудил и се изсекнал в петриевата паничка, в която отглеждал бактериалната култура Micrococcus lysodeicticus. След известно време си спомнил и решил да провери какво става в лабораторния съд. Оказало се, че всички микроби в него са умрели. Така Флеминг открива ново вещество с антибактериален ефект - лизозим.

После през есента на 1928 г., изследователят се върнал след едномесечно отсъствие в лабораторията си и забелязал плесен на една от плочките със стафилококови култури. При по-внимателно изследване това се оказали гъбички от вида Penicillium notatum, а стафилококи вече нямало. Флеминг решил, че мухълът произвежда вещество, което убива бактериите. Шест месеца по-късно той успял да го изолира и го нарекъл пеницилин. Така започва ерата на антибиотиците.

Само през годините на Втората световна война пеницилинът е спасил около двеста милиона живота, а Флеминг получил Нобелова награда през 1945 г. за откритието си.

По-малко от век по-късно факт става и антибиотичната резистентност