Най-сетне са открити твърди доказателства, че австралийските скали на 3,5 милиарда години наистина съдържат вкаменелости от най-старите известни микроорганизми.

Констатациите ще сложат точка на дебат, който тече години наред и дори могат да хвърлят светлина върху загадката как са функционирали някои от най-ранните форми на живот на Земята.

Рафаел Баумгартнер от Университета на Нов Южен Уелс в Австралия и неговите колеги изследват скали в областта Пилбара в Западна Австралия. Този район съдържа едни от най-старите запазени скали на Земята. От трите най-важни обекта най-старият е формацията Дресър със скали на възраст 3,48 милиарда години.

Формацията Дресър изглежда, че съдържа слоести структури, наречени строматолити. 

Смята се, че строматолитите имат биогенен произход още от откриването им през 80-те години. Те се образуват, когато микроорганизмите се натрупват нараствайки на тънки слоеве, които след това се покриват със седименти, след това се образуват нов слой микроби отгоре и т.н.

Въпреки силните текстурни доказателства обаче, тази теория е недоказана в продължение на почти четири десетилетия, тъй като учените не успяха да докажат категорично присъствието на запазени останки от органична материя - до настоящата публикация в престижното списание Geology.

Екипът на Баумгартнер открива много слоеве, които приличат на строматолити. Те съдържат „изключително добре запазена органична материя“, отбелязва Баумгартнер, включително нишки от този вид, който се наблюдава при микробите образуващи тънки слоеве, наречени биофилми. Множество химични анализи показват, че тази органична материя идва от живи организми.

„Открихме категорични доказателства за най-ранния живот на Земята“, съобщава Баумгартнер. „Няма намерени убедителни доказателства за наличието на органични вещества или микроби по-стари от нашите“.

Има много твърдения за по-стари вкаменелости или за химически следи от живот, някои датирани преди повече от 4 милиарда години. Но никое от тях не е общоприето от научната общност.

Органичната материя, открита от екипа на Баумгартнер, е предимно уловена в капан във вътрешността на един минерал, наречен пирит или "златото на глупците", който съдържа предимно желязо и сяра.

Златото на глупците

Тъй като микробите са толкова добре запазени, пиритът трябва да се е образувал бързо - може би дори докато са били живи. Ако това е вярно, това може да разкрие стратегията им за оцеляване. Някои съвременни микроби живеят от сяра и произвеждат пирит като отпадъчен продукт. Микробите във Формацията Дресър може да са правили същото, предполага Баумгартнер.

„Намерихме запазена в пирита на строматолитите органична материя и това бе много вълнуващо - видяхме изключително запазени кохерентни нишки и нишки, които обикновено са останки от микробни биофилми“, разказва д-р Баумгартнер.

Пиритът може да е играл важна роля за произхода на живота, ако първите живи организми са използвали сяра като източник на енергия. Това е в основата на хипотеза, предложена от Гюнтер Вахтершаузер в края на 80-те години.

Указания за търсене на живот на Марс

Не е ясно в каква среда са били образувани първоначално строматолитите. През 2017 г. Тара Джокич (Tara Djokic) показа, че части от Формацията Дресър са били суша с горещи извори, но в други региони изглежда е било плитко море. Баумгартнер подозира, че Формацията Дресър е била крайбрежен район.

Тъй като тези находища са приблизително на същата възраст като кората на Марс, смята се, че биха могли да ни кажат как да открием потенциални фосили на Марс - особено след като има доказателства, че някога Червената планета е имала горещи извори.

Всъщност НАСА проучва Пилбара, за да се опита да научи възможните геоложки подписи, които биха могли да показват наличието на строматолити.

"Разбирането къде може да се появи животът е наистина важно, за да разберем нашия произход", заяви Баумгартнер. "И оттам би могло да ни помогне да разберем къде би могъл да се появи животът - например къде е стартирал на други планети"

„Те са свършили добра работа“, коментира Линдзи Хейс (Lindsay Hays), учен от програмата на НАСА по астробиология във Вашингтон. Все пак Хейс предупреждава, че е нужно по-внимателното проучване на скалите за евентуално алтернативни обяснения, но потвърждава, че доказателствата на Баумгартнер се основават на множество техники, което ги прави надеждни. 

Справка: Nano−porous pyrite and organic matter in 3.5-billion-year-old stromatolites record primordial life, Baumgartner et al., Geology, 2019

Източник:

Fossilised microbes from 3.5 billion years ago are oldest yet found, New Scientist

Earliest signs of life: scientists find microbial remains in ancient rocks, UNSW