„Ндиди изпраща съобщение на приятел, че е получила назначението. Процесът на подбор е типичен: след като се включила в събитие по подбор за social VR компанията на свой познат, тя получила код-покана да участва в рекрутмънт игра. Ндиди последвала линка и успяла да я започне в срок чрез своето персонално устройство, докато пътувала с обществения транспорт към дома си. Играта била забавна и тя изпитала незабавно удовлетворение от това, че е преминала бързо към следващо ниво. Ндиди получила висока оценка по интелектуално любопитство и внимание към детайла и резултатите ѝ показали, че има умения в пространственото мислене – качество, което не подозирала, че притежава. Според резултатите тя има и силен лидерски потенциал. Предложението за работа от компания за виртуален архитектурен дизайн пристигнало по-малко от 48 часа по-късно.“
Тази визия на влиятелния тинк-танк Institute for the Future описва как според тях ще изглежда бъдещето на намирането на работа само след десетина години – през 2030 г. Ако ви се струва прекалено оптимистично, помислете пак. Пазарът на труда, както и други социални сфери преминава през радикална в историята си промяна. Автоматизацията (включително изкуственият интелект), информационните технологии, глобализацията, миграцията, икономическите сътресения, много различните нови поколения, дори климатичните промени – всички тези фактори променят начина, по който работим. Класически професии са се запътили безвъзвратно към историята, а никой не е сигурен точно какво идва след тях.
„2 млрд. работни места ще изчезнат до 2030 г., защото ще бъдат заменени от софтуерни системи или роботи. Всичко, което може да се автоматизира, се автоматизира в момента. Малко трудно се вижда от кафенето в София, но това се случва и в България. В резултат почват да се търсят професии, които са принципно нови. Твърди се, че 65% от децата в детската градина в момента ще имат професия, която все още не съществува“, разказва Светлозар Петров, управител на компанията за комплексни HR услуги JobTiger. Той, както и повечето специалисти в областта на човешките ресурси чертае мрачно бъдеще пред хората с по-ниска квалификация и длъжностите, в които няма добавена стойност или са на основата на повтаряеми дейности. Те са лесно заменими и статистиките в развитите икономики показват точно такива тенденции.
2 милиарда работни места ще изчезнат до 2030 година!
Заетостта в стожерите на класическата икономика – индустриалното производство и земеделието – прогресивно намалява. За сметка на това се увеличават наетите в сферата на услугите. Това обаче също ще е до време, защото магазините се изместват от електронни такива, бензиностанциите и банковите клонове се автоматизират и т.н. „Професиите са нещо динамично – изчезват стари и се появяват нови, но голяма част от професиите, които предстои да се появяват… не знаем какви биха били те. Никой не знае. Много хора се напъват да мислят, но ясна концепция не съществува. Поради това повече се говори за умения на бъдещето, а не за професии“, обяснява Светлозар Петров.
Уменията на бъдещето
Ще прозвучи като клише, но най-важното умение е да бъдете подготвени и смели по отношение на промените. Заради динамичната среда пазарът ще възнагради тези, които имат способността да се учат през целия си живот, защото няма област, в която новите открития и технологии да не навлизат ежегодно. Тоест, каквато и професия да имате, ще трябва да се развивате постоянно, за да останете в нея. Важни ще са интердисциплинарните умения и широката обща култура. Способността за аналогии – да прилагате познати от една сфера на живота аспекти в принципно нова такава. Да намирате нови пътища в комплексни проблеми.
Ще се предпочитат предприемчивите, тези, които могат да управляват времето си, да търсят и анализират критично информацията и да взимат решение без много колебания. Всичко това изглежда прекалено общо и отвлечено като изисквания, но проверката по международния стандарт на PISA тестовете показа, че функционалната грамотност в България е много ниска, коментират специалистите. Българските 15-годишни ученици се затрудняват да търсят и откриват причинно-следствени връзки, да се аргументират, да извличат информация от графики и диаграми, да правят сложни логически съждения и прогнози.
Много се говори за иновации и социално предприемачество. За хората, които успяват да измислят нови начини да се правят старите неща. Някои го наричат Destructive creation (разрушително създаване) – защото разрушавате вече съществуващи бизнес модели, за да създавате нови, но по-ефективни и по-добри като резултат. Това се случва в момента и ще продължи да се случва и в бъдеще – помислете за Uber, Spark и такситата или за Booking, Airbnb и туристическите агенции. „Поради тази причина, когато хората застанат пред промяна, която е дошла, защото някой умен човек по света или в България е измислил нещо, което им взима хляба, те трябва да се адаптират, да си представят себе си в новата среда“, казва управителят на JobTiger. Това също е тип умение.
Ще се предпочитат предприемчивите, тези, които могат да управляват времето си, да търсят и анализират критично информацията и да взимат решение без много колебания
Разбира се, междукултурните умения и владеенето на чужди езици със сигурност ще останат необходими. Светът стана много малък – почти нереалистично е да имате качествена работа без добро ниво на чужд език, а стерилната среда на едно предприятие (особено в „горещите“ в момента сфери, които ще споменем по-долу), в което работят само българи, е все по-голяма рядкост. Глобализацията е ефективна и в обратна посока – българите са мобилни и на практика имат шанс да си намерят още по-добра работа в чужбина. По последни данни сънародниците ни в други държави са около 2.5 млн. Въпреки това в страната има висши учебни заведения, в които владеенето на чужд език от студентите е под 20%, казват източници от сферата.
Не на последно място експертите поставят и технологичните умения. Но тук отдавна не говорим за базова компютърна грамотност, а за способността да използвате технологиите в комбинация с екип от хора, така че да се възползвате максимално от предимствата, които могат да предоставят те. Способността да се „сближите“ с технологиите, да познавате инструментите и да преценявате кога, кой и как може да ви е от полза, е пряко свързана с това да сте способни успешно да реализирате задачите си.
Друг важен съвет е да обърнете внимание на изграждането на т.нар. личен (персонален) бранд. В ерата на социалните мрежи доста хора не осъзнават колко много лична информация за тях е достъпна онлайн. Точно както говорим за работодателска марка, така и вие трябва да почнете да мислите как публичният ви профил ще помогне да бъдете по-търсени и да се продадете по-скъпо.
Това започва от CV-то, от снимката, от съдържанието на профилите в социалните ви мрежи – защото сред приятели можете да споделяте безразборни мисли, но това, което е публично, е част от представата за вас, от вашия бранд. Всеки може да влезе, да провери и да си създаде лично впечатление. Част от изграждането на представата е и да бъдете внимателни към презентирането на уменията и достиженията си.
ИТ модата
Все пак, ако искате да се ориентирате професионално в конкретна област, всички вярват, че в момента най-актуални продължават да бъдат т.нар. STEM професии (STEM e абревиатура от английските думи за наука-технологии-инженерство-математика). С оглед на световните тенденции е разбираемо, че те стават още по-необходими, но в сферата има специфична българска история. Все по-разрастващият се и силен български ИТ и аутсорсинг сектор се нуждае от специалисти. Подобно е положението и в индустриалното производство – много чуждестранни инвеститори, особено доставчици на компоненти за автомобилния сектор, но далеч не само, навлязоха в страната и разкриха хиляди нови работни места. Тези професии са най-високоплатените в България. Според данни на НОИ и АдминУни завършилите специалности „Информатика и компютърни науки“, „Математика“ и „Комуникационна и компютърна техника“ в този ред получават най-високите средни заплати тук. „Електротехника, електроника и автоматика“ е на седмо място, а в топ 7 намират място още две индустриални специалности. В същото време обаче най-голям интерес в българските университети продължава да има към специалностите от направление „Икономика“ – студентите там са в пъти повече.
STEM уменията се учат и възпитават по-дълго, което определя донякъде и недостига, смята Светлозар Петров. Той напомня, че в тази сфера има и поколенчески вакуум. В годините на преход цяла генерация инженери така и не почна да работи по специалността си, а всички те отдавна са загубили квалификация, ако въобще можем да твърдим, че са придобили такава без практически опит. Недостигът на готови експерти създава сериозен дисбаланс на пазара на труда. HR специалистите наричат това „пазар на кандидата“ – ситуация, в която потенциалните кандидати са по-малко от свободните позиции, което им позволява да диктуват своите условия на фирмите.
Все по-разрастващият се и силен български ИТ и аутсорсинг сектор се нуждае от специалисти
Получават се абсурдни ситуации като например специалисти, които са на средата на следването си в университета и имат минимален опит, да изискват заплати от 3000 лв. за позиции на стартово ниво в компаниите, разказва ни оперативният мениджър на популярна агенция за подбор на персонал. И понякога дори ги получават, макар стандартът за това ниво да е наполовина по-нисък. Светлозар Петров пък дори стига по-далеч, като твърди, че заплатите на някои по-опитни специалисти достигат нивата на компании в Силициевата долина. Съпоставено с българския стандарт на живот, разбира се, това означава всъщност дори повече свободни средства след покриването на основните битови разходи.
Най-работещият за момента начин браншът да се справи с този глад за кадри е чрез наличието на самостоятелни специализирани академии за преквалификация и подготовка на ИТ специалисти, най-популярната от които е СофтУни, или такива, създадени от конкретни компании, като Телерик Академия. Те стават все повече и осигуряват достатъчно специалисти на младшо ниво. Проблемът с недостига на средните и по-старши позиции обаче като че ли се задълбочава. Мениджърът от агенцията смята, че обяснението на тази тенденция се крие в това, че въпреки немалкия брой навлизащи в сферата нови хора, привлечени от доброто заплащане и условията на труд на световно ниво, много малко от тях успяват да се развият – сферата не е лесна, изисква специфични качества, а и част от хората осъзнават, че този тип работа просто не е за тях, и напускат.
Едва ли има HR специалист в страната обаче, който няма да ви насърчи да опитате в ИТ бранша. Най-търсените умения, които се определят от съответните езици за програмиране, вече години наред продължават да бъдат владеенето на Java, следвано от .NET и уеб програмирането, особено на по-напреднало ниво на експертиза. Наблюдава се навлизането и на компании, които работят с различни e-commerce платформи. Запознайте се с няколко интересни актуални професии веднага след този материал.
За глобалните пазари
Аутсорсинг секторът в България далеч не се изчерпва с ИТ. Business Process Outsourcing (BPO) компаниите също растат главоломно като персонал, клиенти и обороти.. Някои от тях вече са сред най-големите работодатели в страната. Те предлагат възможност да работите за водещи световни брандове или като клиенти на съответната компания, или просто под формата на вътрешен аутосорсинг, където глобални или регионални дейности на определена корпорация са изнесени в нашата страна. Високо заплащане и добрите условия на труд са факт и тук, а пък професиите са разнообразни. Има компании или само техни звена, в които не е нужно да имате някаква техническа компетентност – достатъчно е да говорите определени езици. В други обаче се наемат образовани профилирани специалисти – например счетоводители, маркетинг, HR и др. Владеенето на английски език е задължително за почти всички подобни компании, а много го смятат вече и за базово умение и ще изискват от вас добро ниво на поне още един чужд език. Директорът „Подбор“ на една такава компания с над 1000 служители в България, която пожела да остане анонимна, ни обяснява, че все по-често оценяването на социалните умения взима превес при селекцията на кандидатите: „Има ли човекът търпение да се научи, има ли уважение към хората, с които общува, дали е отборен играч или единак, има ли капацитет, дори да няма техническите знания, ще ги научи за няколко месеца. Опитваме се да оценим хората като личности и да ги надградим, ако им липсват определени знания, образование и т.н.“.
Има компании или само техни звена, в които не е нужно да имате някаква техническа компетентност – достатъчно е да говорите определени езици
Опитният експерт обяснява, че предпочитат да наемат човек с добри социални умения, макар и не напълно отговарящ на първоначалните технически критерии, отколкото идеален по документи, но видимо арогантен кандидат. Полза на този сектор е и че възрастта на кандидата не е порок.
От друга страна са страховете около дългосрочното просъществуване на BPO индустрията в България. Изнасянето на дейностите на големи корпорации към държави, осигуряващи специалисти на сравнително по-ниска за западния стандарт цена, се случва още преди намесата на България на този пазар. Никой не може да е сигурен, че в бъдеще следващата появяваща се и по-изгодна аутсорсинг дестинация няма да ни измести. Всичко зависи от стратегическите решения, смята директорът „Подбор“: „Ако в българските офиси се привлекат услугите, които носят добавена стойност, тези, които изискват допълнително мислене и не могат да се стандартизират и автоматизират, то тези фирми ще останат тук“.
Креативност и емпатия
„Умението да се правят анализи може да се вземе от софтуер, но етичният и критичен поглед към тези анализи – не. Ключовите умения на хората, които ще победят роботите, това са емпатията, умението за разбиране, желанието за взаимопомощ. Това не може да бъде извършено от машина“, убедена е директорът „Подбор“ в голямата аутсорсинг компания. На нейното мнение са и много индустриални експерти. Смята се, че професиите, които са свързани с креативност – създаване на произведения на изкуство, на авторско съдържание, било то за целите на развлекателната индустрия или на бизнеса, в обозримо бъдеще ще са най-защитени от автоматизация. Същата е ситуацията с всички професии, които изискват лично отношение, състрадание и пример – от терапевти и социални работници, през преподавателите, до фризьорите.
Специалистите съветват да направите самоанализ, да прецените какви са вашите силни и слаби страни и къде можете да се впишете, като следите трудовия пазар. Това включва възникващите и притежаващи висок потенциал за бъдещето сектори, като тези на алтернативните енергийни източници, биотехнологиите, опазването на околната среда, хранителните, химичните технологии, медицината, геймингът. Информационните технологии не са панацея.
„Ако мерите уменията по това, кой може да се качи на дърво, всичките риби ще са некадърници, но рибите умеят да правят други ценни неща. Наистина трябва да си намерите своето място там, където ще битувате с удоволствие и където ще ви върви, защото на работа прекарваме голяма част от будното време в живота си. Изборът е важен“, обобщава Светлозар Петров.
