За разлика от съседна Гърция, социалното предприемачество в България е развито в доста по-малка степен и основната причина за това е слабата подкрепа от страна на държавата с регулаторните законови и финансови механизми. Това е един от основните изводи, които направиха част от участниците днес в рамките на информационния ден в Хасково по проекта „ Social forces“, който се изпълнява от български и гръцки партньори с финансиране по програмата „Интеррег. България-Гърция“.

Той беше представен от ръководителя на екипа от българска страна Дамян Стайков.

Общата цел на проекта е именно да се разшири социалното предприемачество, което в крайна сметка да допринесе за повишаването на равнището на заетост в трансграничаната зона на двете съседни държави.

Като част от проекта, на срещата беше представен и наръчника със съвети за стартиране на социално предприятие, изготвен от един от българските партньори по разработката -Сдружение “Съюз за възстановяване и развитие“.

Основната цел на социалното предприятие не е генериране на приходи на всяка цена, а намирането на баланс, на равновесие при генерирането на приходи и постигането на изразен социален ефект, коментира Иванка Душкова от СВР.

Въпреки че има вече добри практики в България, все пак у нас финансовите институции не подкрепят в такава голяма степен социалното предприемачество, отбеляза тя пред аудиторията.

И все пак социалното предприемачество е една възможност, която води след себе си облекчен данъчен режим и възможност да бъдат наети хора в неравностойно положение. Те създават предпоставка да работят успешно и да се развиват, което е особено важно за ситуация, в която се намираме в България-с голяма степен дългосрочно безработни, посочи още Душкова.

В рамките на срещата бяха представени и продукти от три фирми в хасковски регион, които са социални предприятия.

Едната от тях работи в областния център -Хасково в сферата на производството на перилни и козметични продукти на билкова основа.

Сияна Кисьова е собственик на предприятието. Към социалното предприемачество се насочва, след като самата тя изпитва на гърба си негативното отношение към хората с физически увреждания.

По професия е инженер-химик и дълги години е производствен директор. След здравословен проблем обаче започва да накуцва, а е още в разгара на възрастта си и професионалните си възможности. Заради променената визия, професионалното й развитие изведнъж спира.

Но краят е новото начало. Взима решението да се развива сама като предприемач през 2005 година, когато е поставено началото на Агенцията за хората с увреждания.

Кандидатства с проект за самостоятелен бизнес, по който е одобрена. Започва отначало с опаковането на сапуни за малки хотели, които се произвеждат на ишлеме в други фирми. Следват още няколко проекта, по които работи и през които купува машините за самостоятелно производство.

„При нас логиката с която се тръгва към развитие на един такъв бизнес, е човешка. Човек с увреждане с огромен ентусиазъм иска да реализира своя идея, която не е могъл да осъществи преди заради това, което му се е случило. Обикновено сме специалисти, все нещо можем и то добре“, разказва за началния стимул при социалните предприемачи като нея Сияна Кисьова. И добавя: Спазваме всички правила-откъм продукта, откъм ангажимента към хората си. Лошото е обаче, че държавата не се интересува изобщо от тази сфера. Била съм много често в чужбина, в производства, които стъпват на основата на социалното предприемачество. При тях държавата изцяло се грижи и поема отговорност с този бизнес наравно. Обикновено ние тръгваме през проект, за да набавим техническите средства, които ни трябват-машините, например. След това обаче продължаваме да развиваме бизнеса си чрез самофинансиране. Но не може само така. Трябва да имаме по-солидна помощ от държавата, категорична е Сияна Кисьова.

Доскоро фирмата й е осигурявала работа на 15 души, в момента са останали 10 работници. Сред тях е наела и глухи хора, които преди време са работили в звената на несъществуващото вече предприятие Тих труд.

„Това, което се случва във фирмите, заели се със социално предприемачество всъщност, е балансирането между финансирането, не на всяка цена печалбата и социалния ефект, защото тези фирми, на практика дават възможност за работа, за общуване, за развитие на хора, които понякога с години са нямали тези възможности. На практика социалните предприемачи спасяват хора от социалната изолация, в която са се намирали с години.“

Сияна Кисьова е категорична, че социалното предприемачество не трябва да бъде поставено под една шапка с останалия бизнес, а у нас в голяма степен е така. „Ние не сме типичен бизнес модел. Трябва да имаме някакъв реверанс-от една страна ангажираме хора, които не са на 100 % пълноценни, но в същото време имаме машини, с които гарантираме абсолютно качество на продуктите си. И в крайна сметка трябва да излезем на пазара с конкурентноспособен асортимент. За това не искаме преференции, но искаме облекчения- прилагането на икономически механизми. Възможно е определени обществени поръчки да вървят точно през подобен тип предприятия, за да се стимулира работата им, за да се гарантира съществуването им. Не да ни се затварят вратите при тези възможности, както обикновено се случва сега. Според законодателството в момента ни се възстановяват осигуровки, но понякога това се случва след няколко месеца,чисто документално процедурите са тромави. Това трябва да се промени.“

А и никой не трябва да забравя в крайна сметка, че един миг на съдбата дели здравия от увредения човек, цитира личния си опит сияна Кисьова през думите на директора на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски, чиито живот също се преобръща след претърпяна катастрофа.

Красимира Славова