Свикнали сме да мерим успеха в интернет: всеки човек, всяко изказване, всяко движение се измерва в това колко харесвания има, колко пъти е споделено, колко пъти е препечатано, колко последователи има, колко коментара са се натрупали… Днес се води дебат трябва ли метриките да изчезнат от социалните медии. Потребителите са разделени на две.

Всяко от въпросните действия представлява индивидуална реакция. Взети заедно обаче те са придобили „извънгабаритно“ значение. Един видеоклип в YouTube със 100 000 гледания изглежда по-ценен от друг с 10 гледания, въпреки че по смисъл вторият може да е много по-стойностен. Да не говорим, че гледанията могат да бъдат купени, доста лесно при това.

Естествено, бизнесът търси начин да създава колкото се може повече „ангажираност“. Затова харесва тези мерки. Социалните медии превърнаха този стремеж в добър бизнес. Бутоните за харесване даже придобиха видове и разновидности – палци, сърца, влюбени очички…

Метрики и радикализация

Социолозите все по-често предупреждават, че това има странни ефекти върху здравето на интернет и върху обществото като цяло. Публично измеримите показатели – лайкове, препечатвания, споделяния – са „една от движещите сили в радикализацията“, казва пред Wired Уитни Филипс, изследовател на манипулацията в медиите и доцент в Университета в Сиракуза.

Схемата работи по два начина: потребителят може да бъде радикализиран чрез консумация на съдържание, а създателят може да бъде радикализиран от реакциите на потребителите към даденото съдържание. Той ще започне да приспособява поведението си към това, което предизвиква най-голям интерес от аудиторията.

Всичко това породи широк обществен дебат трябва ли да продължава насърчаването на подобна тенденция чрез бутоните за харесване, публикуването на статистики и т.н. През последната година Facebook, Instagram (собственост на Facebook), Twitter и YouTube започнаха полека да намаляват тежестта на подобни показатели в името на „здравословната ангажираност на потребителите“.

Деметрикация

Тенденцията роди дума, която няма да намерим в речниците: деметрикация. Подходите, които различните социални медии експериментират, са различни. Засега повечето стоят далеч от идеята просто да елиминират възможностите за харесвания, вдигания на палци и прочее визуални реакции.

Някои започват с частично прикриване на провокиращата статистика. Например, ако под една публикация сега пише, че има 4 424 485 гледания, те показват 4.2М гледания.

Потребители срещу потребители

И докато някои потребители приветстват ограничаването на възможностите за харесвания, други са категорични, че социалните медии не могат без подобни параметри. Мнозина потребители настояват, че метриките са „съществена част от преживяването“ в социалните медии.

Получава се така, че платформите са в неудобно положение: те трябва да излекуват потребителите си от една пристрастеност, която сами създадоха. Това не е лесно.

Когато Дорси проследява коментарите за харесванията, питайки дали самият бутон трябва да съществува, много хора направо „изригнаха“. Някои от тях писаха гневни писма, други изразиха недоволство в личните си профили.

Повече внимание за съдържанието

Един от експериментите през март бе от страна на Twitter в тестовата версия twttr. Според фирмата, промяната цели да насърчи потребителите да се съсредоточат върху съдържанието на публикациите, а не върху това коя от тях ще събере най-много харесвания. След недоволството на много потребители и след анонса, че това е „просто тест“, компанията сподели резултатите от експеримента: по-малко цялостна ангажираност.

„Чухме от много хора, че наистина им липсват тези възможности за реакция. Но също така сме чували от хора да откриват, че „всъщност четат съдържанието повече“, казва продуктовата директорка на Twitter Сара Хайдер относно намаляването на възможностите за харесване.

Краят на инфлуенсърите?

В най-голям ужас от промените са хората, които печелят от броя на последователите, броя на гледанията, броя на споделянията – представителите на новата професия „инфлуенсър“. Много от тях смятат, че скриването или изчезването на статистиките и на опции като „лайк“ ще съсипят дейността им.

Социолозите са на друго мнение. Филипс, изследователят по медийните манипулации, казва, че деметрикацията, ако се направи правилно, може да подобри онлайн преживяванията.

„Създателите на съдържание няма да имат непосредствен стимул [заради бройките, които отчитат]. И това може да има потенциално интересно и непредсказуемо въздействие върху хората“, казва Филипс. Според специалиста, така създателите на съдържание ще могат да се фокусират върху това да създават качествено съдържание, вместо да гонят бройки.