С поднасяне на венци и цветя пред паметника на писателя на площада, носещ неговото име, започна поредицата събития, с които Асеновград отбелязва век от рождението му. Пред Градската библиотека бе открита изложба от 60 снимки от живота на Хайтов. Фотографиите са от личния архив на Елица Гигова, Елена Хайтова, Здравец Хайтов, проф. Ивайло Христов и Атанас Кендев. Във фоайето на библиотеката проф. Ивайло Христов представи своята книга за Хайтов „Духовна биография”.
Николай Хайтов е е роден на 15 септември 1919 г. в родопското село Яворово. От малък опознава различните страни на живота, бил е камериер, келнер, общ работник в кариера, чирак при дузина различни майстори. Успява да завърши гимназия като частен ученик в Асеновград, а по-късно се записва в Лесотехническия факултет на Софийския университет, където най-после намира своето призвание. След дипломирането си като инжинер-лесовъд работи в горски стопанства из Родопите и Рила, но не успява да се спогоди с началниците си и бива уволнен. Хайтов започва да търси наново път в живота си. Минава време, докато го открие в в писането. На 36 години е, когато първите му очерци и статии виждат бял свят.
През 1960 г. излиза и първата му книга „Хайдути“„ Следват „Жени хайдути“ (1962), „Родопските комити разказват“ (1972), „Капитан Петко войвода“ (1974) и още много очерци, изследвания и истории, свързани със селищата и бита в Родопите. През 1965 г. се появява „Шумки от габър“ - естетична книга за Родопите, в която история, съвременност, природа и човешки съдби си дават среща, за да покажат планината в нов образ.
Тази вечер в читалище „Родолюбие” гостува Мариус Куркински с моноспектакъла по разкази на Хайтов „Черното пиле”. Постановката ще започне в 19:00 ч.
Мероприятията и събитията в програмата по отбелязване годишнината на големия писател продължават и през следващата седмица с документална фотоизложба с архивни кадри, запечатали работни моменти от заснемането на филми по негови сценарии, прожекция на филма „Мъжки времена” (18 септември, 17:30 ч. в библиотеката), прожекции на филмите „Изпит”, „Гола съвест” и „Козият рог” (с вход свободен на 19, 20 и 24 септември, 17:30 ч. в библиотеката) и фотодокументалната изложба „Синове на Родопите” (20 септември, 18:00 ч.)
**************************************
„Николай Хайтов е един от стожерите на националния ни дух.
През целия си живот той запази достойно и честно поведение в обременения от лъжи и предателства съвременен свят.
Николай Хайтов е сред малцината български писатели, които са с мисия в културата. Творец, който от първата до последната си книга отстоява своите убеждения, последователен и в успехите, и в грешките си!
След Иван Вазов Николай Хайтов е най-българският писател. Той пишеше само за България и българите, никога не се изкуши да излъже в литературата и да тръгне по пътя на съглашателите. Няма негов текст, който да не е свързан със съхраняването на духовната и физическата цялост на Родината.
Николай Хайтов беше храбър мъж и никога не предаде своите духовни крепости, остана плътно до своя народ. Без да го лъже. Без да го щади. През целия си достоен живот той не преклони глава пред никого и до последния си дъх отстояваше българските национални идеали, заветите на духовните ни първенци. България бе неговата радост, неговият горък поплак, неговото изковано заглавие.
Радетел на българската кауза, патриот и родолюбец, авторът на “Диви разкази” никога не е принадлежал към онзи слой от българската интелигенция, която гледаше безучастно, с предателско пренебрежение на физическия и духовния геноцид, на който е подложен нашият народ. Николай Хайтов е от малцината щастливци, които изживяха живота си гордо и истински, с презрение към опакованите, изисканите, излъсканите, измитите и скучни сноби и с очи, отворени към доброто.“
Проф. Ивайло Христов
