Главният уредник в отдел „Археология“ на Хасковския регионален исторически музей Станислав Илиев представя мегалитите и скалните гробници в България и на Балканите на Международната конференция във Франция.

Форумът се провежда от 8-ми до 14-ти септември в градчето Ла Рош-сюр-Йон, близо до Льо Ман.

Главни организатори на конференцията, на която присъстват близо 150 души от цял свят-изследователи на мегалити от Южна и Северна Америка, от Испания, от страната домакин, от Канада, от цяла Европа, Индия, Япония, Индонезия и дори от Папуа Нова Гвинея, са професорите Жан Макларж и Люк Лапорт.

Сред тези, които имат доклади по време на сесиите в рамките на форума, е един от изследователите на мегалитната култура в Северен Кавказ и един от най-големите експерти в областта -Виктор Трифонов от Института по история и материална култура към руската академия на науките. Кристофър Скер от Университета в Дърам е представителят от Англия, друг от интересните доклади е бил на проф. Прима Буено от Испания.

Изследователят от Хасково е единственият представител от България и изобщо от Балканските страни. Днес той чете пред колегите си от цял свят доклада „Мегалити и скални гробници на Балканския полуостров“, в който е съавтор заедно с колегата си доц.д-р Георги Нехризов от от Археологическия институт с музей при БАН.

Мегалитите в България са съсредоточени основно в Странджа, Сакар и Източните Родопи, голяма част от тях са именно в хасковския край, разказа за Haskovo.net от Франция Станислав Илиев.

В Сърбия, в Румъния мегалити нямат, най-близките такива са открити в Германия. Защо е тази дупка и на какво се дължи липсата на такива каменни съоръжения, е сред обсъжданите от експертите теми на форума.

А главната цел на конференцията е да бъдат презентирани световните обекти, както и обмяната на опит между изследователите.

„Всички обсъждания и доклади са много интересни, не само заради фактологията, която изнасят, но и заради описаните приложени методики за изследване и анализ“, коментира археологът от Хасково.

В Българската презентация Станислав Илиев и Георги Нехризов са включили долменът при тополовградското село Хлябово в м.“Бялата трева“. Този паметник все още не е добре проучен с изключение на предолменото пространство, обясни Илиев.

Друг от интересните обекти, заложени в доклада му е долменът край село Васково в местността „Баямлъка“. Там при разкопките през 2004-2005 година, ръководени от Георги Нехризов и с помощта на Станислав Илиев, са открити осем скелета на деца, мъже и и жени, а около тях -сребърни накити.

Място в презентация има и кромлехът при маджаровското село Долни Главанак, който е един от най-добре запазените обекти от този тип в България. Вертикалните скални отломъци в кромлеха са 15 на брой, високи до 1.5м. Кръгът, който образуват е с диаметър 9-10 м.
И той, и долменът край Васково са от ранножелязната епоха, 1 хилядолетие пр.Хр.

Сред интересните доклади, които е чул на конференцията, Станислав Илиев посочва този за скалните гробници в Папуа Нова Гвинея, които много приличали на тези по поречието на река Арда у нас. В тези в Папуа Нова Гвинея обаче поставяли дървени фигурки на починали хора. „И в момента тази традиция е запазена там, вероятно защото културата им е затворена.“, разказва Станислав Илиев.

Друг интересен момент за него е бил разказът на проф. Прима Буено за долмените в Испания, които учените анализирали и се оказало, че при определено осветление по някои от тях излизат стенописи в участъците, където с времето боята се е загубила видимо.

„В България не са провеждани такива изследвания и би било интересно да се види дали и при някои от нашите обекти няма да се появят стенописи. А това е твърде възможно. Имаме рисунки по скалната гробница при с. Хлябово, но те са издълбани в камъка, по-скоро са изрязани в скалата, не са точно стенописи“, анализира археологът от РИМ -Хасково.

Темата е интересна, защото има основание да се смята, че долмените са служили като родови гробници. Дали това е така обаче и за долмена край село Васково може да стане ясно при ДНК анализ на намерените там скелети- само така може да се докаже дали погребаните там хора са били роднини и тезата да се потвърди. „Знаем, че долмените са ползвани за гробници, но дали това е било и първоначалното им предназначение все още не се знае категорично“, казва Станислав Илиев.

А от престоя си във Франция досега той е много впечатлен от отношението на френската държава по поддръжката на археологическите обекти.

Красимира Славова