От х:

Днес в x:

Днес поетът Ивайло Балабанов навършва 74 години

Един от най-ценените от критиката и обичани от хората съвременни майстори на словото -поетът Ивайло Балабанов отбелязва своя 74-ти рожден ден.

Маестрото на римите беше почетен в дома си в Свиленград и от ивайловградчани. От общината той получи за празника си голяма торта и поздравителна картичка от кмета на Ивайловград Диана Овчарова.

Ивайло Балабанов е роден на 28 август 1945г. в село Хухла, Община Ивайловград. Продължително време живее в Хасково, а в последните години – в Свиленград.

Член е на Съюза на българските писатели. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Лауреат е на „Южна пролет“ през 1980 година. През 2005-та година в рамките на Литературните дни му е присъдена наградата за цялостно творчество на името на Александър Паскалев. Носител е на още много национални отличия за работата си.

Насладете се на  частица от брилянтното му творчество:

ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ


Европа, млада и непохитена,

четеше своя рицарски роман,

когато, във зора незазорена,

загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,

Европа се прехласваше по Бах...

А, с вълчи вой, в тракийските полета,

вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,

тя плуваше в охолство и разкош,

във Солун, на пазара за робини,

гяурките вървяха - пет за грош.

Когато тя строеше катедрали,

и замъци... във зимния Балкан,

скърбяха тънки липови кавали

и плачеха за Алтанлъ Стоян.


Въздигаха се кървави калета,

градени със отрязани глави.

И, всъщност, си остана непревзета

страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,

широка колкото следа от лъв,

но се превърна в страшна вълча яма,

покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,

със камък и стрели от бучиниш,

дедите ни завардиха Европа.

И турците не стигнаха Париж!

ОДИСЕЙ

Благодаря ти, че си жива! Благодаря ти, че си моя!

За твойто сенчесто присъствие под слънцето и за покоя,

който ръцете ти вълшебни разстилат като облак бял

над ядове и грижи дребни, над страсти и мечти от кал.

Благодаря ти, че отключваш в среднощ, когато позвъня;

че пускаш само мен, а пъдиш вън горестите на деня;

че не поиска всичко, дето на младост бях ти обещал;

че зарад мойта бяла риза продаде черния си шал...

Сълзата ми полусълза е, но под семейната стреха

ти с мен делиш не своя залък – разделяш своята троха.

Какво съм аз! Поет и скитник... Все нейде вятърът го вей,

а ти, нещастна Пенелопа, все чакаш своя Одисей.

Но вместо с куфари, в които подрънква вносен порцелан,

той се завръща с гневна рима във ласката на свойта длан

и уж е с теб, но все пътува незнайно някъде без теб,

а ти тъчеш и разтъкаваш... Какво тъчеш? Навярно креп.

Благодаря ти, че си жива! Жената винаги е кей.

А който няма Пенелопа – не може да е Одисей

БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която няма прокопсия....
Великите й царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвеста пияна,
а ореолите - алъш-вериши
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакави си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши...
Защо е с тях? Защо не е с народа?
момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне - като в турско време,
"Къде си, вярна ти, любов народна?"

Източник: Haskovo.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта (4)

  • 1
    Ни
    Николов
    13 0
    16:00, 28 авг 2019
    Дори да беше написал само "Жената с белия шал" Ивайло Балабанов щеше да остане завинаги в българската поезия. Да е жив и здрав още много години!
  • 2
    Пи
    питам
    4 0
    17:44, 28 авг 2019
    Защо на тортата са изписани 77, след като става на 74?
  • 3
    За
    Зари
    4 0
    18:45, 28 авг 2019
    Браво "Одисей" ! Е, тука вече не може да не се развълнува, човек. Точно, ясно и изстрадано, навярно. А това със цифричките върху тортата, е поредната шеговита заигравка , ли ?
  • 4
    Гр
    Груйо
    6 0
    19:37, 28 авг 2019
    Похвално слово за българката – Ивайло Балабанов

    Не можеш ли да победиш жената
    с роза-опитвай с ятаган.
    Това е мъдрост стара и позната
    записана във турския коран.
    Но конниците черни на Пророка
    дойдоха с кръв по своите ръце
    и първата робиня на Европа
    отвлякоха от моето селце.
    Насила хубост никога не става!-
    потънал в Арда ясният й вик.
    тези предсмъртни думи те тогава
    преведоха на своя си език,
    но мъдростта при мъдрите отива…
    Насилниците кой да обвини?
    И се понесе ордата им дива
    на лов за български жени.
    Не ги възпря ни Отца и Сина
    ни Богородица пред своя храм.
    Под кървавата турска месечина
    ридаеха сестрите на Шишман.
    Завързани за кално конско стреме,
    вървяха те злочести и без ум.
    Те плачеха в конаци и хареми,
    и тайно нощем търсеха закум;
    помятаха, а свойта хубост вакла
    захвърляха в морета и реки,
    от черните скали на Калиакра
    и още триста Момини скали.
    И ни една не падна пред Пророка.
    Годежен пръстен с турчин не мени.
    Пет века продължаваше-жестока-
    най-страшната от всичките войни;
    най-героичната война, в която
    воюваха кинжала и честта
    насилието срещу красотата,
    а простотията- със мъдростта.
    Война! Велика женска епопея,
    която имаше суров закон
    че който падне победен във боя
    дължи на победителя поклон.
    Насилниците черни на Пророка
    не бяха сваляли челма и фес
    пред ни една светица на Европа,
    пред женска сила и пред женска чест.
    Но слисаният свят видя и помни,
    че конят на Пророка Мохамед
    се спъна във Герганините стомни
    в бакърите й от червена мед,
    че гордият посланник на султана
    край Бисер сведе победен байряк
    и паднал във нозете на Гергана
    поклон й сторил. До земята чак!
Последни новини