Изследователката доц.Несрин Къратлъ подари на Ардино юрушко наметало „кейфие”. Наметалото е служило за отличаване на юруците пастири при дългите им преходи пеша. Според Несрин Къратлъ в общината е имало колонизирано юрушко население по време на Османската империя. Изследователката смята , че Мустафа Кемал Ататюрк също има юрушки корени.

  Юруците са номади. Според Константин Иречек, те получили името си от глагола юримек/тур.вървя/, което съответства на чергар. Тези турски чергари били пастири, които летували в планините и зимували в равнините.

Турският историк Гьокбилгин пише, че през XV в.тяхната численост по българските земи се увеличава, но през XVII в.намалява. Максималният брой,който те достигнали по нашите земи бил 100 000 души.

 В Източните Родопи юруците живеели съвместно с ислямизирано автохтонно население. Според изследователите Алексей Кольонски и доц.Ибрахим Ялъмов юруците са предшествениците на турското население в страната и респективно в Източните Родопи. Наричани са били още коняри. Според председателят на Общинският съвет в Кърджали Раиф Мустафа съществува предание, че юруците в региона са дошли от Коня. Потомък на уседнали юруци е преприемача Сабахаттин Гьокче.

 Кольонски пише, че юруците се отнасяли с уважение към местните християни и дори почитали техните оброчища и  правили курбани.

  По подобие на българите мюсюлмани и алевитите в Източните Родопи и местните юруци били наричани ахряни-по името на старото славянско наименование на областта-Ахрида.

Георги Кулов