Наскоро деактивирах акаунтите си в социалните мрежи, защото ме превръщаха в идиот, пише в материала си Лидия Смиърс.

В продължение на месеци избягвах да се занимавам с всичко което предизвикваше тревога у мен или ми се струваше твърде голямо предизвикателство. Ако се тревожех за това къде ще живея след месец, се гмурвах в Инстаграм. Ако комуналните сметки не ми излизаха от ума, отварях фейсбук. Ако болката, която смятах, че съм успяла да подтисна ме връхлетеше отново, се потапях в царството на харесванията и последователите. Класическо бягство.

Дали бе павловото въодушевление от малката червена точка, обозначаваща, че някои е харесал публикацията ми или вътрешната ми нужда от контакт с други хора – но нещо ме караше да посещавам редовно социалните мрежи – наред с 1. 86 милиарда други активни фейсбук потребители. Благодарение на леснодостъпните приложения на телефона този ми навик прерасна в компулсивно поведение.

Часове наред вечер, по време на пътуване, докато обядвах, прескачах от приложение на приложение, търсейки внимание под формата на харесвания. Отварях фейсбук, след това инстаграм, после месинджъра и докато преглеждах последните две, ме обземаше мисълта, че междувременно нещо ново може да се е случило във фейсбук. Затова отварях приложението отново. После инстаграм. После месинджъра. Цикълът бе безкраен и ме влудяваше.

Дори не търсех някакво смислено внимание - ако не можех да вляза в социалните мрежи, потъвах в работните имейли, дори в приложението за банкиране, с надеждата да открия нещо ново там. Копнеех за нещо ново – каквото и да е - под формата на известие. Чувствах се като лабораторна мишка, която чака да чуе звънеца.

Даниел Джерард – семеен терапевт – смята че пристрастяването към социалните мрежи наподобява това към хазарта. “Колкото повече сърфирате, толкова повече ви се иска да сърфирате и толкова повече пренебрегвате външния свят. Печелите или губите - ви спохожда чувство за удовлетворение. Колкото повече го правите, толкова повече пренебрегвате случващото се”, казва той.

Не смятам, че при мен се касаеше за пристрастяване, по-скоро за силен навик. Осъзнавах обаче, че социалните мрежи са бягство от реалността.

Затова реших да се изчистя. Изтрих приложенията от телефона си. Все още използвах социалните мрежи на компютъра си, но исках да се уверя, че не са с мен навсякъде и по всяко време.

Свобода

С изтриване на приложенията осъзнах, че съм се чувствала зле по-често, отколкото съм предполагала. Внезапно бях нападната от неприятни емоции. Лежах в леглото с блуждаещи мисли и изготвях списъци на нещата, които ме притесняват, за да се опитам да намаля тревожността. Това се отрази на връзката ми: изливах всичко върху приятеля си и непрекъснато исках от него одобрение на нерешителните ми мисли. Прибирах се вечерта, сядах на дивана, убедена че нямам сили да прочета книга или да гледам филм. Протягах се за телефона, след това осъзнавах, че там няма нищо и се питах как да прекарам половиния час, който трябваше да убия.

Можех да включа лаптопа и да се впиша във Фейсбук, но тогава осъзнах, че глупавите коментари, които ще ме залеят, са безсмислени и не са добре прекарано време. Още по-зле: усилията да не посещавам фейсбук, ме направиха по-осъзната: изборът да се гмурна в червеевата дупка, за да забравя, не ми изглеждаше като добър в средата на 30-те ми години.

След първоначалната борба с края на цифровото ми лекомислие, облаците бързо се разсеяха и ме направиха по-функционална. Но но беше толкова просто.

Активността ми даде по-добър усет за контрол и увереност в способността ми да преодолявам малките пречки. Но ми липсваше контролът, който приложенията оказваха над настроението ми. Някои изследователи смятат, че успехът на социалните мрежи се дължи на начина, по който те ни карат да се чувстваме. Макар избягването на проблемите да е неразумен житейски подход, данамериш време, в което се чувстваш добре е полезно. До известна степен социалните мрежи ми даваха по-голям контрол върху моментното ми настроение.

Загуба на време

Едно от най-неприятните усещания, които злоупотребата със социалните мрежи предизвикваше у мен, бе вината, че си губя времето. Според едно изследване фейсбук би могъл да понижи настроението по-късно и да създаде усещането, че сте пропилели времето си с нещо безсмислено. В моя случай това бе болезнена истина. Не бях решила жилищния си проблем, изгубих връзка с приятели, пренебрегнах хобитата си, излизах по-рядко от преди. Не бях чела книга от 6 месеца. Бях се превърнала в идиот. Вината не бе изцяло на социалните мрежи, но те поглъщаха голяма част от времето ми.

Усещането за загубено време е проблем за фейсбук. Те искат да ви накарат да прекарате цялото си време в мрежата, но това може да създаде чувството, че не сте постигнали нищо. Усещането да разглеждате фейсбука си е приятно, подобно на четеното на книга. Но когато приключите с книгата, осъзнавате че сте прочели 20 страници, ако прекарате същото количество време във Фейсбук не ви спохожда усещане, че сте постигнали нещо.

След като изтрих фейсбук, туитър и инстаграм от телефона си, бях удивена от количеството свободно време, с което внезапно се оказа че разполагам. Преди смятах, че съм твърде заета. В рамките на месец, прочетох два романа и изслуша една аудио книга – всичко това в свободното си време, което преди прекарвах в социалните мрежи в търсене на одобрение. Преди лягане, докато чаках приятела ми да си измие зъбите, вместо да разглеждам инстаграм бях сложила графичен таблет и писалка на нощното шкафче, за да нахвърлям някои идеи.

Открих, че в моментите на скука, предпочитам да изпратя имейл на приятели или роднини, които не бях виждала от много време. Дори се обадих на част от тях, което отначало ми се струваше странно. Нуждата от социални контакти вече не бе задоволявана чрез пасивно присъствие пред екрана. Ако исках да знам как е някой, се свързвах с него директно и го питах. Това бе значително по-смислено, особено с по-възрастните ми роднини.

Част от чувството на задоволство, съзадавано от социалните мрежи е, че си важен. Можеш да си сам у дома, но имаш милион приятели във фейсбук и инстаграм – всичко това ви пренася във фалшива реалност, казва Джерард. Без тази изкривена реалност, живеех в настоящето, а чувството, че животът изтича през пръстите ми, изчезваше. Да учиш и създаваш и смислените разговори са по-удовлетворяващи от нарцистичния капан на селфитата, лайковете и последователите.

Източник: theguardian.com