Cтрахлив. Покорен. Подчинен.

Такива са мненията за мъжете, които взимат фамилията на съпругата си след брака, показва проучване от 2017 г., проведено от Университета в Невада.

Все още в много държави, където има практика за смяна на имената, традицията е съпругата да приеме името на мъжа си; във Великобритания процентът на господата, които предприемат това, е само 3%. (Българският Семеен кодекс също дава тази възможност.)

Какви са били основанията им и как е бил посрещнат този избор от близките и обществото, разказва в. "Гардиън".

Името не прави семейството

"Предишната ми фамилия, Ърли, никога не е била много важна за мен. Аз съм от сложно семейство, имам половин сестра и доведени братя и сестри, така че всички сме с различни фамилии. За мен семейството не е обвързано с име. От друга страна, семейството на жена ми е много малко, така че за нея беше по-важно да запази своята фамилия", обяснява Ник Блек.

"Има известен копнеж и тъга в това да загубиш нещо, което си носил цял живот. Но сега, когато се представям като "Блек", си припомням с топлота, че съм женен. За мен това не беше голяма промяна и бих искал и двамата партньори в една връзка да уважават значението на имената за другия, независимо какво са другите им мнения по отношение на пола".

Не го харесвах

За 60-годишният Марк Кашън (преди Полак) предишната му фамилия е била повод за расистки подигравки. "Полак" (Polack) е обидна дума за полските имигранти в САЩ. Така че прди 20 години той взима името на съпругата си Меган.

"Предишното ми име беше толкова нелепо и неприятно, че нямах търпение да се отърва от него. Всичките ми чичовци англицизираха тяхното на Pollock, но моят баща го запазил заради глупавата си гордост. В училище винаги съм бил "полак" и това наистина ми влияеше зле. Нямах позитивна връзка с това име, нито с баща си. Когато се оженихме, изглеждаше далеч по-смислено да взема името на жена ми", разказва той. "Жените правят това от поколения, но не знаех колко много работа отваря – нов паспорт, нова банкова сметка, всичко наново. Обаче си заслужаваше."

"В началото помислих, че се майтапи", казва Меган. "Но колкото повече обмислях идеята, толкова повече ми харесваше. Семейството ми има корени в Ню Джърси, а в рода ми няма мъже. Така че името щеше да изчезне, ако аз си бях сменила фамилията".

Името на доведения баща

Роденият във Великобритания Адам Кустура среща съпругата си Арнеса и дъщеричката ѝ в САЩ; по-късно тримата отиват заедно на Острова.

"Не го имахме за голяма работа. Бракът е много старомодна институция, но за нас беше необходимост, така че решихме поне да го модернизираме, като аз взема името на Арнеса. Тя е от Босна и поддържа близки връзки със семейството си. Исках с нея и с дъщеря ѝ да имаме еднакви имена, за да звучим повече като семейство", обяснява той.

Всъщност самата фамилия Кустура не е рожденото име на Арнеса – това е името на пастрока ѝ, тя го е приела след като е навършила 20 години. "Той оформи детството ми и личността ми", казва тя. "Когато Адам реши да го вземе, кръгът се затвори – аз го бях избрала, той го избра и така ние сами създадохме семейната си идентичност".

Научих повече за своето семейство

"Шоу звучи много по-готино от тогавашната ми фамилия Морли", казва Чарли Шоу. "С жена ми Джейд намирахме за остаряла традицията жената да взима името на мъжа, така че искахме да демонстрираме, че сме против това".

Но изборът на Чарли му разкрива неподозирана семейна история – дядо му е направил същия избор, сменяйки гръцкото си име с Морли – фамилията на жена му. Това го кара да си направи ДНК тест и така Чарли проследява корените си до гръцката фамилия Аспиоти. "Открих цял непознат за нас клон от страната на баща ми. Разровихме се още повече в семейното родословие и стигнахме до прапрапрапрадядо ми, който е бил хвърляч на ножове. Носят се легенди, че е бил най-добрият в Европа. Баща ми е много щастлив, защото е загубил своя баща много рано и сега научава много за него. И така се оказа, че като взех името на жена си, научих повече за собственото си семейство."