Тамара е от Скопие. Почти десет дни вече е на лагер в България с биваци по най-живописните извивки на р. Арда, на брега на яз. Студен кладенец и с много приключения из Източните Родопи. Тя е сред 58-те участници в лагера „Спортът е по-добро решение", който се провежда в България за четвърти път това лято.

12-дневният сървайвър тази година е подкрепен финансово и по проект на Клуба по водни и гребни спортове в тихи и бързи води „Преображение" – Хасково.

В лагера участват деца на възраст от 15 до 19 години от пет държави. От България представителите са от Хасково, има и от Северна Македония, Русия, Сърбия и Украйна. Повечето от тях са от бедни райони в страните си. Половината от лагерниците от чужбина са етнически българи.

Основната идея, под шапката на която върви лагерът, е чрез опознаването, общуването и сприятеляването, размяната на културите, опознаването на езика на другия, децата да се научат да разпознават агресията и да я овладяват, обясни ръководителят на проекта Михаил Василев. „Смятаме, че агресията, която ни заобикаля днес в толкова големи количества не трябва да е начин на живот, не трябва да свикваме с нея, особено когато става въпрос за младите хора. Затова решихме, че най-доброто средство за овладяването й е именно чрез спорта.“

Затова и програмата в лагера е била насочена основно към задачи свързани със спорта, но и забавни, такива, които да научат децата и на някакви умения.

В първите дни на престоя си в България лагерниците са се научили да разпъват палатки и да правят бивак в природата, как да подготвят менюто си и да си сготвят, когато са на открито, разказа комендантът на кампоса Христо Русев. Карали са велосипеди по пресечни местности, а походът е съчетан и с разглеждането на исторически и природни забележителности. Още в началото всички са преминали и курс на обучение по гребане.

Преживяванията с каяците в яз. Студен кладенец и по р. Арда ще останат и сред най-вълнуващите и незабравими моменти за Тамара. Тя е за първа година част от лагера и разказва, че отначало се е страхувала да се пусне с каяк по водата. Получила обаче силна подкрепа от новите си приятели и преодоляла страха си. Сега не иска лагерът да свършва.

„ Опитваме се да създаваме такава програма, която да води децата към лично общуване. А разчупването се случи още в първите дни. Ако отначало имаше делене по групички по държави, то още през втория ден различните етноси се смесиха. Започнаха и да разбират езика на другия“, разказва комендантът. Окончателно всички бариери паднали, когато разпънали лагера на място, на което се оказало, че точно този ден няма ток. "Без възможност за ползване на телефони и интернет сближаването стана бързо“.

Има идея лагерът да се провежда и в други от държавите, откъдето сега има участници, коментираха организаторите. Покани да се случи това на тяхна територия има отправени от Македония и Сърбия.

В момента децата почиват в база в Минерални бани, където минаха и обучение по водоспасителни дейности.

На практика участниците в лагера ще разгледат България на длъж и шир, защото походът им продължават към връх Шипка, където на 24 август ще наблюдават възстановката на боевете, част от програмата, посветена на 142 години от Шипченската епопея. По покана на Националния статистически институт в Сливен, те ще пренощуват в тяхна база. Предвидени са още посещения на емблематичния етнографски комплекс „Етъра" и на Панорама „Плевенската епопея" и Костницата.

„Лагерът свършва скоро, а ние не искаме да се разделяме. През цялото време сме заедно и много свикнахме един с друг. А най-хубаво е вечер, когато запалим лагерния огън и край него всеки пее песни от своята страна“, завършва Тамара разказът си за престоя до момента в България, а от думите й става ясно, че основната идея на лагера-заклеймяването на агресията сред младите чрез сближаването и обирането на дефицита в личностното общуване, е постигната.

Красимира Славова