Приключи годишният ЛАРП на обществата, в който за поредна година се включиха Петър Лозев и Димитър Киряков. Те са млади мъже от Първомай, които изповядват „религията“ на фентъзи романите, древни митологии и игрите на живо.
И двамата имат свои професионални занимания, които оставят далече в „реалността“ със стреса и праха по улиците и веднъж в годината заедно със стотици свои съмишленици се качват в планината, за да станат част от един паралелен свят. За „непосветените“ те са чудаци, облечени странно и сякаш излезли от някоя кинопродукция, оръжията им са обезопасени, а фантазията „развинтена“.
ЛАРП идва от съкращението на английското live action role play или ролева игра на живо.
В игрите се включват различни групи хора, клубове или често наричани кланове. Петър Лозев е известен с името Тирион Тих и е крал на Кралството на седемте хълма, което обединява хора, живеещи или работещи в Пловдив.
Той разказва, че ролевите игри са разнообразни по форма и стил и могат да се играят от 6, 300 или хиляди ларпъри. Най-мащабният ЛАРП е немският, който събира над 7000 участници.
В България от тези игри не се печели и се организират от доброволци. Има няколко екипа, които създават сценарии, сюжети и гейм дизайн. Те създават и правилата, по които се играе.
Има два основни стила игри: немски и скандинавски. Първият е по-скоро като фестивал, провежда се на открито, с много хора. Скандинавският тип са с психологически характер и имат за цел да предизвикат състояние или емоции у играещите. Мащабът при тях е по-малък. В България се налага първият тип игра. Често имат политически сюжет и се използва реалното административно деление на България.
Теодора Кирякова: Всеки ли може да се включи в ЛАРП?
Петър Лозев: Игрите обикновено са направени за групи хора – клуб или клан. Индивидуалният играч няма да успее да се наслади на играта. Тъй като ние сме общност, всеки клуб има някаква дейност и се развива непрекъснато. Човек, който не принадлежи към такъв кръг хора, няма да бъде подготвен. Той няма да има комуникация с организаторите. Ние винаги имаме възможност да включим още някой да играе с нас, но индивидуални играчи няма.
Т.К.: На каква възраст са хората, които се включват в ЛАРП? Не са ли за деца тези игри?
П.Л.: Трудно е да преценя. Може би около 23. Аз съм на скромните 26 и има и по-възрастни от мен, има и по-млади. Майките са на почит. Мама Дани или както е известна в играта Арпита, е легендарна. Тя вече няколко години се качва и готви за клана Източен вятър. Ние също тази година си взехме една майка.
Т.К.: А какви са техните занимания?
П.Л.: О, всякакви! Буквално всякакви – председателя на нашето сдружение се занимава с анализ, има предприемачи с частен бизнес, много са програмистите. В нашия клан има студенти, инженери, имаме археолог, правист, икономисти, музиканти и хореограф.
Т.К.: Тези хора, които ви предлагат сценария на играта предварително ли са одобрени. Може ли други хора да ви предложат сценарий.
П.Л.: Да, ние ще разгледаме всяко предложение. Но тези хора, които сега ни разписват игрите са се утвърдили защото дълго време са в тази общност. Ние знаем, че те са кадърни и разчитаме на тях. В последния екип са Илина Конакчиева, Любомир Кашилски и Георги Влайков. Илина е статистик, Любо е предприемач, занимава се с туристически дрехи. Георги се занимава с много неща и е малко писател.
Т.К.: Разкажи за Вашето „кралство“
П.Л.: Ние официално се казваме Клуб за рулеви игри, който носи името „Кралството на седемте хълма“, за да става ясно, че сме от Пловдив. На списък сме 50 човека. На терен бяхме около 30.
Ти като първомаец, как се наложи и стана „крал“ в пловдивски клуб?
Т.К.: Да разбирам, че освен всичко друго получавате и политическа подготовка?
П.Л.: Ами може и да е така. Важното е да мога да мотивирам хората и да изглаждам конфликтите. Всеки е тук доброволно и аз имам право да изисквам от тях да се подготвят, да участват активно, да си направят екипировката. За по-малките това е по-трудно и това е моята роля и ролята на моя ръководен екип – да ги мотивираме, за да се получи нещо красиво по време на игра, а извън играта да сме готин екип.
Т.К.: Знам, че миналата година в ЛАРП-а участваха чужденци. Тази година върнаха ли се?
П.Л.: Да. Имаше много чужденци. Най-големият контингент беше от Атина, а след тях бяха софиянци. Гърците много харесват българските игри. Там битува мнението, че ако не си бил на ЛАРП в България, значи не си си никакъв ларпър. Имаше сърби, румънци и други.
Т.К.: Колко струват костюмите? За всяка игра ли си ги правите?
П.Л.: По-скоро не за всяка игра, защото сме ограничени от време, от финанси. Ако си говорим за цена има значение дали е цената, за да ги направим или цената, на която можем да ги продадем. Една броня може да се изработи от лист ламарина, който струва 60 лв., но се продава за четирицифрена сума, като първата цифра може да не е 1, а да е 2. От друга страна има неща, които лесно се правят, например– туника по снимка. Има и по-лесен вариант, особено за нашите дами – отиват в магазин за втора употреба и си купуват за 2 лева костюм и ние мъжете можем само да им завиждаме. Така че както всичко в живота и нашите костюми могат да са евтини, но да трябва много време да се приготвят или да са скъпи и да се приготвят бързо.
Т.К.: Какво представляваше последната игра?
П.Л.: Последната игра е продължение на една доста сериозна политическа сага - миналогодишната The Fog LARP. Тя може да съперничи на „Игра на тронове“ по своята сложност, многопластовост и развитие. От предишните игри между нашето кралство и други фракции напрежението ставаше все по-голямо. Няколко фракции се обединиха срещу нас – ние сме най-добре подготвеният военен клуб. Ние в живота сме приятели, но за да се движи игата, в нея трябва да има конфликт. Та миналата година имаше бойни действия. Тази година започнахме с „мирна конференция“. На фона на тази конференция имаше много други неща. Имаше градче, в което можеше да влезеш в кръчма, да ходиш на танци, да ти гледат на карти и други. Имаше различни чудовища и други магични същества. Имаше много задкулисни договорки, предателства и съюзи. Имаше и магическа академия и чудовища, които са неуязвими за „магии“. И за всеки имаше по нещо. Това се харесва много на чужденците.
Т.К.: Как си решавате въпроса с изхранването? Къде спите?
П.Л.: Всеки сам си решава проблемът. Храним се по кланове или в кръчмата. Повечето хора спят на палатка или на открито. Хижарят е наш приятел. Той ни върши услуги и ние на него. Например той пази форта, който е изградихме от дърво близо до хижата. Когато се качихме му помогнахме да свалим едно изсъхнало дърво.
Т.К.: Какво би казал на хората които проявяват интерес към ЛАРП, но не знаят откъде да започнат?
П.Л.: Винаги сме готови да посрещнем и помогнем на нови играчи. Първата крачка би била да намерят някоя от групите във фейсбук и да тръгнат на тренировки. Трябва да знаят, че могат да дойдат без никакъв инвентар и след това да започнат подготовка.
Благодарим на Noisy Pixel, който е автор на използваните снимки. Любопитните могат да разгледат целия албум тук..
Теодора Кирякова
питагор
аз
аз от 15 години съм крал
измекяри
Архимед
Иван
по-добре ли е да стоят у тях и цял ден да са на компютъра
Лудото Коле
Лудото Коле
питагор
Лудото Коле
----
За мене обаче, подобни ролеви игри трябва да са насочени по-скоро към българската история. Имаме не малко велики битки, царе, няма нужда да споменавам!! Това би било много по-яко отколкото фентъзи жанра.
Некой си