Представители на сдружение „Анонимни алкохолици“ от цялата страна организираха трета сбирка в Хасково, в помещението до църквата „Свети Архангел Михаил“.

Всички мъже и жени бяха възстановени от алкохолизъм. Те обаче държат на анонимност с цел да избегнат тенденциозно отношение от останалите членове на обществото към себе си. На сбирката в областния град те споделиха помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизма.

Един от присъстващите беше 58-годишен мъж, представящ се с псевдонима Руди. Той е висшист и има собствен бизнес в София. Сподели, че е пиел в продължение на 30 години. Посегнал към чашката на 21 години, когато бил студент.

„Тогава открих, че алкохолът е начин и средство да се чувствам по-добре, защото бяха свит и срамежлив. Притеснявах се от общуването с други хора, още повече при общуването с момичета и алкохолът ми помагаше. Даже ставах център на компанията и с удоволствие го употребявах“, разказа Руди. Така за кратко време той се пристрастил към алкохола, действал му като допинг и стимул. Като станал на 29 години се оженил и започнал успешен бизнес. Малко по-късно се родили двете му дъщери, но семейното му положение и служебните му ангажименти не го възпирали да пие.

Преди 7 години потърсил съдействие в групата за взаимопомощ „Анонимни алкохолици“, към която го насочила щерка му, която решила да му помогне и проучила сама организацията. Като посетил сдружението, Руди отказал алкохола.

„Не съм посягал към чашката от 9 май 2012 година“, спомня си точната дата мъжът. Той е категоричен, че от тогава насам животът му се е променил кардинално и сега вече се чувства пълноценен. Вече си дава сметка, че алкохолизмът е болест, която може да хване всеки един човек, независимо дали е образован, дали е професор или неграмотен, дали е духовник или престъпник.

„Алкохолизмът е едно заболяване, открито 55-та година на миналия век и го нареждат до рака и диабета. Тоест това е заболяване, което е прогресиращо, нелечимо и завършва с тежък фатален изход. Защото смъртта от алкохолизъм е много по-страшна от смъртта от рак и диабет“, категоричен е Руди. Той поясни, че единствено човек може да се възстанови и да живее нормално като всички останали хора. Важно е обаче да спре да пие изобщо, което е проблемът на алкохолика. В случая алкохоликът трябва сам да поиска да се възстанови, а липсата на алкохол води до раздразнителност и в тази ситуация помага именно организацията „Анонимни алкохолици“, обясни столичанинът.

На сбирката в Хасково присъстваха психологът Красимира Богданова и д-р Иван Добринов от Държавната психиатрична болница в Раднево, които помагат в организацията. Психиатърът сподели, че структурите за взаимопомощ се развиват добре през последните години, но допълни, че няма държавен ангажимент в тази сфера. „Тези хора като напуснат здравните заведения на практика няма къде да отидат и единственият им шанс са именно тези групи за взаимопомощ, където получават подкрепа и инструментариум да си запазят състоянието и да се възстановяват“, заяви д-р Добринов. Според него за подобряване на държавната политика в тази сфера трябва да се изгради единна система, тоест да има етапно лечение така, че човек да може да премине от тясно медицинските към психотерапевтичните процедури и след това да има ресоциализация. „Тоест когато човек започне да се възстановява, това да става поетапно, а това като концепция го няма на държавно ниво и много от алкохолиците влизат в клиника за детокс, изтрезняват и като излязат отново се запиват. Тоест те зациклят на първия етап и не могат трайно да се възстановят“, заключи специалистът.

Анета Кутелова