Проф. д-р Тамара Албертини е специалист по Ренесанс и ислямска философия. Професор е по философия в Хавайския университет в Маноа. Родена е в швейцарския град Chur, но е израснала в Тунис. Посещава двуезично обучение на арабски и френски в лицей и макар че е католичка, също и мюсюлманско училище (медресе). Завършва философия в Базелския университет. Докторската ӟ дисертация е защитена в Мюнхенския университет. Владее немски, френски, италиански и английски език, говори също така сърбо-хърватско-босненски, арабски и български. Работи с древни езици, като арамийски, латински и древногръцки. От 2009 г. проф. д-р Албертини е президент на Швейцарското общество на Хавай. Днес тя е член на българо-швейцарското дружество Асоциация „Луи Айер“. Омъжена е за живеещия в САЩ Джордж Минкин - американски режисьор-кинодокументалист, с български корени. Имат син и дъщеря.

- Проф. Албертини, за първи път ли идвате в Пловдив?

- Това е второто ми посещение. Първият път беше преди много години, но и тогава, и сега за мен е много интересно да видя града ви. Пловдив е древен град, древен в смисъл че е бил и все още е свидетел на различни цивилизации. За да го опиша, бих използвала думата „мозайка“ - един микс от стари цивилизации. В него има от всичко - тракийско, гръцко, римско, българско, славянско, християнско. Чужденците, които посещават града ви, могат да научат историята само ходейки по улиците му.

- Лекцията, която изнесохте в Пловдив се казва: „Великите цивилизации: не сблъсък или диалог, ние сме съхранители един на друг“. Как ще го обясните?

- Сблъсъкът, за който говори Самюъл Хънтингтън в книгата си „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред„ очевидно не е приемлива алтернатива. Нито пък е „диалог“, което може да учуди вашите читатели. Ние вече се опитахме да накараме великите цивилизации да говорят помежду си. Резултатите обаче са разочароващи. Аз предлагам трето решение и то е да са в ролята на „съхранители“. Всяка цивилизация има своя мисия и тя е как и какво да съхрани. Не в музея или в библиотеката (които изпълняват друга мисия), а в съзнанието на хората. Ние си мислим, че в човешкото развитие трябва да има само една велика цивилизация, ала не е така. По-правилно е разбирането, че има паралелни цивилизации. Всички те трябва да се развиват, а не една да доминира над останалите.

-А къде е мястото на българите сред тези големи цивилизации, за които говорите?

 -Винаги казвам, че това, което е направил цар Борис I (852-889) на Балканите е съпоставимо с делото на Карл Велики (742- 814) на Запад. Разликата е, че за единия се говори, а за другия - не. Както Карл Велики е важен за християнството, така и цар Борис I e осъзнал да създава една империя - базирана на един език, една азбука и една религия. Затова Борис I e голям дипломат в решението, което взима между Рим и Константинопол. И той е успял в това свое дело - библията е била преведена за съвсем кратък период на български език на новата азбука - кирилица - което само по себе си е грандиозно събитие. И това показва, че тук християнската религия е жива и е българска. На Запад първи Мартин Лутер превежда библията на постбиблейски език, т.е на съвременен немски език. Само че Борис I е пионер тук, на Балканите. Нещо повече Борис I развива манастирите от място за молитви в центрове на знанието и така създава една нова традиция в българската писменост и култура.

- Често говорим за Средновековието като за т.нар. „тъмни векове“. Тази метафора е характерна за Западния свят, но какво се случва по това време на Изток -във Византия и на Балканите?

- Какво значи „тъмни векове“? Когато гледаме фреските на Джото (1266- 1337) ние виждаме нарисувани цветни градове. Образите в неговото изкуство са показани с цветни дрехи. Само в холивудските продукции за средните векове виждаме тази тъмнина. Там няма слънчеви дни, градовете са мрачни, хората са облечени в сиви и кафяви дрипи и с мръсни лица. Затова, ако говорим за „тъмнина“ по отношение на изкуството и културата, със сигурност нямаме предвид цяла Европа. Именно по това време Балканите и Византийската империя са били мястото за знание и разцвет на европейската култура.

- Къде е мястото на ислямската философия в този период?

-Ислямският свят никога не е живял в т.нар. „тъмни векове“. Всъщност той никога не е бил и в Средновековието - така, както го разбира Европа. Не можем да използваме периодизацията, създадена за една цивилизация - за друга. Колкото до ролята на ислямската цивилизация в Европа, именно тя е съхранила гръко-римското наследство, което Западна Европа е загубила. Това наследство се е върнало в Европа чрез ислямския свят, обогатено и развито в три етапа. Първият възход е в Средновековието, тогава много документи са се превеждали от арабски на латински. Вторият - е по време на Ренесанса, в този момент философите са търсили нови елементи и така са формирали една нова философия, базирана на гръко-римското наследство и достиженията на философи и учени от ислямската култура. Третият подем е в годините на Просвещението, т.е. в XVIII век. Тогава за пореден път са използвали текстове от исляма. Например философът ЖанЖак Русо казва: „Да се върнем към природата!“ - тази идея той я е взел от една книга от Андалусия, написана от Ибн Туфайл (1105- 1185). И така големи философи като Русо и Волтер са били вдъхновени от ислямската философия.

- Днес обаче свърз ваме исляма основно с бежанците. Вероятно точно тук е мястото да поставим въпроса: трябва ли да сме толерантни към емигрантите?

- „Толерантност“ не е позитивна дума макар много хора да смятат така. Тя има латински произход и се превежда като „издържливост“ и “търпение“, което предполага да „изтърпиш“ религията, мирогледа или начина на живот на другия. Ето защо простото толерантност може да предизвика недоволство в дългосрочен план.

- А коя тогава е правилната дума? Ә

- Тук не става въпрос за терминология, а за различен тип мислене. Смисълът е да живеем като съхранители един на друг. Това в случая с бежанците, които търсят убежище в чужди страни, подсказва, че както „домакинът“, така и „гостът“ имат нужда един от друг. Нито единият не може да съществува без другия, защото няма „домакин“ без „гост“ и обратното. Разбира се, има определени етични правила, които домакинът приема да спазва - като това да защитава, образова, да се грижи за госта си, а също така и да уважава неговата религия. На свой ред гостът трябва да спазва друг кодекс, отговаряш на позицията му. Основното правило е да уважава дома и културата на своя домакин. Следователно добрият гост не би трябвало да безпокои или наранява своя приемник. Новодошлият също така не бива да поставя прекомерни изисквания към своя домакин. Предвид продължителните масови миграционни вълни към Европа това е сфера, която има нужда от повече размисъл и задълбочаване.

- Къде виждате мястото на българите в тези световни промени?

- България има много предимства, първото от които географското й положение. Големият й плюс е, че тя е на кръстопътя между Запада и Изтока и това, което ще се случва тук ще има големи последици в бъдеще. Резултатите могат да са позитивни или негативни. Аз мисля, че те ще бъдат по-скоро позитивни, защото виждам, че хората в България са много образовани - вие четете, имате големи медии, публикувате много. В исторически контекст това може да се нарече период на душевно търсене за българите. За пръв път те са в позицията да събират писмени документи, археологични артефакти и да ги анализират без над тях да тегне заплаха от някой чуждестранен владетел бил той от Османската империя или Съветския съюз, както се е случвало в миналото. С падането на комунизма дойде не само демокрацията, но и възможността да изследвате историята си и етническата си принадлежност. Резултатите, които в момента постигат българските историци, лингвисти, археолози и антрополози, ще докажат пред общността от нации, че България и българите са високообразовани хора, чиито предци са допринесли за изграждането на една велика цивилизация в световен план. На хората извън България казвам, че това е важна мисия, която заслужава подкрепата на всички ни. И тя също е начинът да бъдем съхранители един на друг.

Въпросите зададе:Даниела Арнаудова

В.”Марица”-Пловдив