Споровете около новите изтребители за ВВС отново са водеща тема за всекидневниците.

"Парламентарната Комисия по отбрана преодоля президентското вето (повече за него четете тук), наложено върху Закона за ратифициране на международния договор за придобиването на изтребителите F-16 Block 70 и свързанатa с тях поддръжка. Законът беше гласуван от Народното събрание на 19 юли. "За" повторното приемане на ратификацията на договорите гласуваха 13 народни представители, "против" - 7, и "въздържали се" - 0, с което те бяха приети отново, а ветото преодоляно. Това стана на извънредно заседание на комисията, която е водеща по ратификацията, и именно тя трябва да разгледа президентското вето, съобщи агенция "Фокус". Проектите на международни договори бяха ратифицирани на първо и второ четене от 44-ото Народно събрание на 19 юли 2019 г. след близо 8-часов дебат. Сред мотивите на президента са, че е липсвало обществено съгласие по темата, както и че ратификацията е трябвало да измине целия път по конституция и да бъде разгледана и приета на две гласувания в отделни заседания на Народното събрание. Съгласно Правилника за организацията и дейността на парламента Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители, което означава, че ветото е преодоляно. Окончателното решение ще бъде взето от пленарната зала, като се очаква това да стане в петък." - в. "Дневник".

В. "Труд" публикува изявление на президента Румен Радев по темата: "Преди броени дни българският парламент ратифицира международните договори за покупка на нови изтребители Ф-16. Това е дългоочаквана и необходима стъпка от модернизацията на Българските военновъздушни сили за отбранителните способности на страната. Но тя не може да става за сметка на интересите на българските граждани и достойнството и суверенитета на България. Затова се възползвах от конституционните си правомощия и наложих вето на закона за ратификация... Задължителен е нов дебат в Народното събрание, който да даде ясен отговор как са защитени българските интереси по отношение на: Цената за придобиване от 2.2 млрд. лева без ДДС при 100% авансово плащане; Срока за доставка на самолетите най-рано след 4-5 години; Орязания пакет въоръжение, оборудване, обучение и услуги, при който самолетът остава с ограничени способности; Скрити и неуточнени разходи, които България ще плаща впоследствие по отношение на инфраструктура, транспорт, въоръжение, оборудване, обучение, услуги, данъци и такси; Промяна на клаузите на договора едностранно от изпълнителя без съгласуване с българската страна по отношение на цени, срокове и обем на доставки и услуги; Неустойки на неизпълнение..."

"Дебат да се превръща в популистки, вместо дебат за нацията, е неприемливо, заяви категорично министърът на финансите Владислав Горанов на извънреден брифинг пред централата на ГЕРБ по повод обръщението на президента Румен Радев към нацията, в което той критикува управляващите за сделката. В брифинга участваха още вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов и председателят на парламентарната комисия по отбрана ген. Константин Попов. "Да очакваме ли вето и върху закона за държавния бюджет, защото те са свързани, или смятаме, че тази провокация е достатъчна? Ние сме готови парламентът да заседава допълнително и да бъде преодоляно едно такова евентуално вето. Ако това е позицията на президента, нека в бързи срокове да я заяви, тъй като единият проект без другия няма как да продължи", добави той. "Не съм съгласен с аргумента, че няма дебат. Още преди да стана министър на отбраната, т.е. от края на април 2017 г. тече дебатът. Това е тема, която многократно се е разглеждала. Не виждам какво ново може да се каже в този дебат. Няма абсолютно никакви скрити задължения. Няма допълнителни договори и споразумения, които да бъдат подписвани до получаването на самолетите. В 19 страници, изпратени до президента, сме описали всички казуси, които са възникнали. Описано е и, че няма допълнителни разходи", каза министърът на отбраната на Красимир Каракачанов. "Институциите трябва да говорят помежду си, а не през медиите", ясно заяви той. "Основно условие по правилата за международните продажби е да има абсолютно доверие между двете правителства. Екипите на двете страни бяха инструктирани и всички преговори са водени открито, почтено, с изрязване на нашата позиция. Американската държавата международните военни продажби ги визира на 3 закона и вътрешнонормативна база. Всички държави използват едни и същи процедури. Всички цени, които се определят към сключването на договорите са специфични. Голяма част от параметрите няма как да бъдат различни. Няма какво да крием, всичко е открито", обясни ген. Атанас Запрянов. "Ние в Комисията по отбрана сме убедени, че познаваме достатъчно добре договорите. Аргументите бяха едни и същи. Това, което чухме в зала от опозицията, това чухме и в Комисията по отбрана. Един дебат, продължил години наред, е време да завърши. Ние ще преодолеем ветото на президента в петък. Надявам се парламентът да прояви тази мъдрост", каза ген. Константин Попов." - в. "Стандарт".

Вестниците в четвъртък проследяват и казуса с хакерската атака срещу НАП.

"Специализираната прокуратурата повдигна обвинение в тероризъм на 20-годишния Кристиян Бойков заради хакерската атака срещу Националната агенция за приходите. Със същото обвинение е и търговският мениджър на фирма "ТАД Груп" Георги Янков, каза за БНР адвокатът на Кристиян - Любен Казанлиев. След 24 часа в ареста Янков е излязъл на свобода срещу парична гаранция от 20 000 лева. Прокуратурата издирва собственика на фирмата Иван Тодоров. След като от прокуратурата обявиха, че Кристиян Бойков не е действал сам при хакерската атака срещу приходната агенция, случаят вече е поет в Специализираната прокуратурата. Вчера от ръководството на прокуратура обявиха, че имат нови водещи версии за хакерската атака и че е установено, че над Кристиян, за когото са категорични, че е нейният извършител, има поръчител и подбудител. Повече официална информация за разследването и до този момент няма." - в. "Стандарт".

"На свое заседание тази вечер Изпълнителната комисия на Политическа партия ГЕРБ възложи на Парламентарната група на партията да предложи създаването на временна комисия в Народното събрание за изясняването на всички факти и обстоятелства около нерегламентирания достъп до лични данни на Националната агенция за приходите, съобщиха от пресцентъра на партията. Според Изпълнителната комисия на ГЕРБ станалата публично достъпна лична и данъчно-осигурителна информация за милиони българи е изключително чувствителна тема и формирането на временна комисия в българското Народно събрание би допринесло за изясняването на всички факти около кибератаката." - в. "24 часа".

"В сутрешния блок на БНТ председателят на "Да, България" и съпредседател на "Демократична България" Христо Иванов определи като "абсолютен абсурд" обединението да има политическа връзка с хакерската атака срещу Националната агенция за приходите (НАП). Вчера номинираният за главен прокурор Иван Гешев посочи, че водещата версия на прокуратурата е, че задържаният за източването на данни от Националната агенция за приходите Кристиян Бойков е изпълнявал нареждане на шефовете си, а фирмата, в която работи, се занимава с киберрекет, като в конкретния случай се преследват и политически интереси. Като потвърждение за тезата си Иван Гешев посочи бързата реакция на "Демократична България" по темата. "Христо Иванов: Г-н Гешев направи силно внушение за това, че по някакъв начин "Демократична България" стои зад пробива в сигурността на НАП, което е изключително проблематично само по себе си като внушение. Защото ние сме политическата сила, която най-много настоява за това в България да има реална киберсигурност. Още по времето на срива на Търговския регистър миналата години ние излязохме със списък от мерки, които ако бяха чути тогава, нямаше да има пробив в сигурността на НАП", каза Христо Иванов. "Когато го казва зам. главен прокурор и кандидат за главен прокурор, това вече трябва да бъде аларма за всеки от нас, защото това е изключително овластено лице", допълни Иванов. Той цитира извадка от етичния кодекс на магистратите, според който магистратът трябва да е безпристрастен, т.е. той не може да прави публични изказвания, в които да се ангажира за крайния изход на случая или да създаде впечатление за предубеденост. Ние сме политическата сила, която настоява за спазване на правата на хората, това е атака срещу ядрото на нашите политически убеждения, каза Иванов..." - в. "Дневник".

Европа след изборите за ЕП също е сред тематичните акценти.

"Министерският съвет одобри днес кандидатурата на Мария Габриел за член на Европейската комисия от името на Република България. Засега обаче не е ясно с какви ресори ще лобира страната ни да се занимава бъдещият български еврокомисар. От 2017 година до края на мандата на последната Европейско комисия Мария Габриел бе европейският комисар по цифрова икономика и цифрово общество. В рамките на мандата й тя създава първата, изцяло цифрова програма "Цифрова Европа" с бюджет 9,2 милиарда евро за следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз, се посочва в правителственото съобщение. Припомня се, че Габриел е автор на инициативата за безплатен безжичен интернет за общините в Европа "WIFI4EU", както и на схемата за платен трансграничен стаж за студенти "Цифрова възможност". Мария Габирел създава първата Цифрова програма на ЕС за Западните Балкани и още през юли 2019 г. са намалени драстично таксите за роуминг между шестте балкански държави. Под ръководството на Габриел е изработено ново европейско законодателство за киберсигурност, включващо засилване на Европейската агенция за киберсигурност и за първи път рамка за сертифициране на продукти и услуги в тази сфера. Мария Габриел е два пъти член на Европейски парламент и два пъти става "Евродепутат на годината" - през 2016 г. в категория "Развитие" и през 2013 г. в категория "Равенство между половете" . Като член на Европейския парламент тя става най-младият ръководител на мисия на ЕС за наблюдение на избори в трети страни. Докладчик е по 1/3 от всички споразумения на ЕС за либерализиране на визовия режим с трети страни. Създава и работна група по пчеларство в Европейския парламент." - в. "Сега".

"Новият унгарски министър на правосъдието предупреди, че Будапеща ще се противопостави на всеки опит на Европейската комисия да обвърже еврофинансирането със стандарти за върховенството на закона, което според Брюксел бива подлагано на атаки от националистистическото правителство на страната, предаде "Ройтерс". Премиерът Виктор Орбан и съюзниците му в Полша са в конфликт с Европейската комисия от години заради политики, които според нея подкопават демократичното разделение на властите в двете държави. При представянето на програмата си за следващите пет години новият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен, германски консерватор, подчерта, че спазването на основните ценности на ЕС ще бъде в основата на политиките й. Унгарският правосъден министър Юдит Варга, която положи клетва по-рано този месец, каза в интервю за "Ройтерс", че ЕС вече има достатъчно инструменти за защита на върховенството на закона и разпределението на еврофондове. Унгария и Полша са големи бенефициенти на европейски средства за развитие. Тя отбеляза риска специална клауза в проекта за бюджет на ЕС за 2021-2027 г. да се използва за политически цели, защото определението за "общ дефицит" по отношение на върховенството на закона е неясно. "Така че моята цел е това предложение да се изостави изцяло и освен това не трябва да забравяме, че има пакетен принцип, когато приемаме (бюджета на ЕС) - нищо не е договорено, докато всичко не бъде договорено. Това е червена линия", подчерта Варга. Предложението на ЕК се отнася за "широко разпространена или честа практика или пропуск, или мярка на публичните власти, която засяга върховенството на закона". Унгария може на теория да откаже да одобри общия бюджетен план, освен ако не получи достатъчно гаранции, че няма да има специални условия, свързани със средствата от ЕС. Правителствата в Унгария и Полша затегнаха контрола върху медиите, научната общност и съдилищата, което накара ЕК и Европейския парламент да задействат безпрецедентна наказателна процедура срещу тях. На теория те биха могли да загубят правото си на глас в блока, но на практика това е малко вероятно, защото за да се стигне дотам, е необходимо единодушие сред държавите членки..." - в. "Дневник".