За пръв път на археологическия обект Църквището, под връх Драгойна, работят в сътрудничество студенти и преподаватели от два университета -Пловдивския и Шуменския. Ръководител на разкопките за 11-а поредна година е доц. д-р Иво Топалилов, а негов заместник – гл.ас. д-р Божидар Драганов.

Продължават разкопките в сградата, която бе разкрита преди 2 години. Тя се намира южно от проучената трикорабната базилика и показва,че става дума за манастирски комплекс. Проучванията се концентрират в западната половина на терена. В същото време археолозите продължават да разкриват и южния ограден зид на комплекса, за да може да се проследи на каква площ се е разполагал този манастирски комплекс.

Това, което откриваме са верижно разположени помещения, които се свързани едно с друго, разказва доц.Топалилов - Самият комплекс изглежда, че обхваща цялата равна тераса на хълма, на който се намира Цъквището – т.е. това е значителен по своята площ комплекс. За съжаление западната част е силно разрушена и едва ли ще се разкрият всички съществували сгради.

Друго интересно, което разказа доцентът е, че манастирът е датиран от началото на 5 век: „Тук имаме един по-различен вариант, тъй като има развитие на манастирските общежития докато се стигне до класическия им вид. В този смисъл нашия манастир не е типичният манастирски комплекс, който познаваме от 6 век. Когато той е строен, хората все още са се учили как точно може да бъде най- функционален по предназначение.

25 студенти се учат на археология, като това включва не само издирване, анализ и документиране на материални останки. Това е практика на студентите, сподели гл.ас. Драганов , която освен на археология ще ги научи и на други ценности - да работят в екип, да не са егоцентристи в живота и в работата си, да комуникират правилно – това също е част от работата, която им предстои.

Обектът е сложен и потъвайки в дебрите на отделните периоди и подпериоди, създава възможност за изказването на различни хипотези кое как се развива, коя структура как се отнася към друга, да се интерпретира, да се датира и това също е един вид интелектуално напрежение и развитие. Бъдещите археолози трябва да започнат да мислят от частното към общото – да гледат един обект как е разположен в ландшафта, какво има на съседния хълм -човек трябва да се вглъбява и е хубаво, че има студенти, които доста добре се справят, допълва Драганов.

Теодора Кирякова